Джеки Стоев: Първия ми игрален филм го засекретиха, а първия документален хем го наградиха, хем го забраниха

Начална страница | Свят | България | Джеки Стоев: Първия ми игрален филм го засекретиха, а първия документален хем го наградиха, хем го забраниха
image

Режисьорът Джеки /Георги/ Стоев миналия месец навърши 78, но е изпълнен с младежки дух и неизчерпаемо чувство за хумор и самоирония. Това прави общуването с него много леко и приятно. Приятелската и творческа тройка Джеки, Чарли и Джони, или иначе казано Георги Стоев, Христо Илиев и Джони Пенков, са известни като столична бохема, талантливи кинаджии и ненадминати купонджии. Да се работи с тях е забавно, а да се купонясва - още повече. Тримата имат общи филми и безброй общи преживявания. Така че всеки, който води разговор с един от тримата, неизбежно включва в разговора и останалите двама. Така ще бъде и в този разговор с Джеки Стоев.
Режисьорът е роден в София на 22 март 1941 г. През 1966 г. завършва биология в Дрезден, но като дипломиран биолог се изявява само като режисьор на биологични филми в научно-популярното кино.

- Г-н Стоев, наскоро бе прожектиран вашият дебютен филм от далечната 1982-ра - "Нашият Шошканини", който не бе виждал екран цели 37 години. Имаше дори две прожекции - през март, в рамките на тазгодишния СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ, и на 1-ви април. За онези, които не са го гледали, ще припомня сюжета му: главният герой Дочо Шошков /Ицкхак Финци/ работи в провинциален битов комбинат, а в свободното си време свири на цигулка в местната кръчма. Отделно изнася "концерти" на животните, отглеждани от баща му, за да наддават на тегло - така пишело в научно списание... Дочо е човек, който е притиснат от бита, но мечтае да свири Вивалди с голям симфоничен оркестър. Какво, според вас, в този филм, накара някогашните цензори да го бутнат в килера, че да не го гледат хората?
- Навремето, голямата беда, наред със забранените филми, бяха т.нар. "засекретени филми". Това бяха една категория филми, които уж не са забранени, но какво от това, че не са ги забранили, като не ги пускат на екран?!? И те си стоят. Такава беше историята с "Нашият Шошканини".
Пуснаха го във "Филмотечно кино", имаше голям зрителски интерес, имаше дори хубави рецензии за филма, и след това просто го скриха. След десетина прожекции не е показван нито в България, нито в чужбина. Телевизията пък изобщо не го излъчи.
И така филмът, никой не каза, че е забранен, но за публиката остана "засекретен". За цели 37-38 години! До тази година.
Може би освен историята във филма, която е доста любопитна, пускането на филма на екран сега, беше един начин да се заговори и по тая тема, за която отворих реч. Защото много филми са били в това положение - не са били забранени, и в същото време не са били показвани - останали са непознати за публиката. Нямам представа кое е било "опасното" в този филм. Може би това, че героят ми има мечти, някакви стремления излизащи извън рамките на битовизмите?... Извън"правилата", така да се каже...
- Все пак е добре, че филмът, както се казва, е налице и беше прожектиран - "възкръсна" след толкова години. Това ме провокира към въпроса: Къде се съхраняват старите филми, кой ги стопанисва?
- "Съхранението" не знам доколко ги съхранява, защото условията в старите хранилища не са добри. А всичко, което е снимано през годините, трябва да се съхранява. Националният филмов център държи правата върху всички филми, които са произведени преди Десети ноември. Но той държи правата, а не копията - копията се държат от Националната филмотека, и тя е длъжна да ги съхранява, но както казах - не знам доколко качествено е това съхранение.
- Някои от хората, с които сте работили през годините, като операторът Милан Огнянов - единият от операторите на филма "Нашият Шошканини", вече не са живи...
- Да, Милан почина от рак преди 15 години, а той беше уж най-здравият от нас. Беше планинар, подводничар, пещерняк...Късно разбра за болестта. Много хубави спомени имаме с него. Бяхме заедно в Куба една година - ние тримата и той. Милан носеше някакъв спрей да прави сняг на кубинците - и те да видели сняг. И той беше зевзек от нашата "кръвна група", и затова си пасвахме и в работата. Навън беше 50 градуса, а вътре в хотела климатиците работеха на 13 - буквално замръзвахме от студ. Аз тогава бях с брада и той взе че ми я напръска - заприличах на снежен човек, със заскрежена брада. Изпружих се аз в леглото в тоя вид - все едно съм мъртъв и вкочанен, а Милан взе да крещи, да вика Чарли и Джони. Идват те двамата, и тъкмо да ме "оплачат", аз се разсмях - развалих постановката.
- Милан Огнянов е оператор на двата ви филма за кучето и котката, известен като "Спас и Нели".  Как ги заснехте? Да снимаш "семейство" от куче и котка не ми се вижда лесно...
- Вкъщи бяхме инсталирали една камера, и като се разиграеха кучето и котката, виках Милан да снима. Винаги имахме готовност да хванем забавните моменти с камерата. Снимали сме по всяко време на денонощието. Милан живееше наблизо, и като му звъннех, незабавно идваше. Така заснехме филма.
- Всъщност във филмите играят две кучета, доколкото знам...
- Да, кучетата бяха две - Графа и Джими - баща и син. Бащата беше немски възпитаник - невероятно куче. А котката Нели, сега ще ви издам една тайна, всъщност беше котарак. Сега вече нямам куче, пак гледам котарак.
- Звукът във филма "Спас и Нели" е дело, освен на Джони, и на друга знаменита личност - покойната Юлия Гурковска-Джу, както всички я наричаха...Мореплавателката...
- Много си разбираше от работата тя. Беше винаги усмихната, приятна за работа. Около месец трая оформлението на звука във филма. Много труд се положи, за да бъде всичко автентично на екрана.


- Джеки, вие сте Георги всъщност. Джони също е Георги, а Чарли е Христо. Каква е историята на вашите артистични имена?
- Джони и Чарли са се "кръстили" сами. Джони, по аналогия с баща му - на баща му са му викали Джони. Чарли пък се кръщава така, понеже от малък е бил почитател на джазовата музика, по-точно на Чарли Паркър - той му е бил идол. А пък моето име Джеки не е "авторско" - измислила го е баба ми - тя почва да ми вика така, заради Джеки Кугън от филма на Чаплин "Хлапето" - първото дете филмова звезда. И баба като почна да ми вика Джеки, всички почнаха да ми викат така.
На едно събрание станало дума за нас тримата, и един се изказал "ласкаво" по повод на имената ни: "Абе, я ги оставете тия с кучешките имена!" Ама за онова време такова пренебрежително отношение вършеше добра работа.
Защото явно ни считаха за някакви идиоти и можехме да си работим на спокойствие, някак си "извън системата".
А това с имената, пак е някаква съдбовна случайност, защото ние се събрахме с тия имена - Джеки, Чарли и Джони. И сигурно и много хора не ни знаят истинските имена. Иначе аз съм си кръстен на брата на моя баща - той е бил Георги Стоев. Но са му викали Шварц, Шварца. Той е една легендарна личност за Троянския край. Ходих преди години в Троян на едно честване, и там хора, които са го познавали, ми казаха, че и физически приличам на чичо си Георги Стоев.
- На мен любимият ми ваш филм е "Разводът преди"...
- "Разводи, разводи" беше пълнометражен филм на шестима режисьори - всеки имаше задача да направи по една новела. Ние направихме "Разводът преди" и "Разводът сега". "Разводът преди" беше много смешен наистина - много хора като теб са ми казвали, че много го харесват, но и той не беше широко разпространен. Така се получава. А един филм, ако не стигне до хората, какво от това, че е много добър?!

Следва продължение

Интервю на Еми МАРИЯНСКА
impressio.dir.bg
за в. „България СЕГА“
Снимки: Авторката и личен архив
Колаж: Юлиян Илиев






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7