Иван Ласкин - един живот "на екс"

Начална страница | Свят | България | Иван Ласкин - един живот "на екс"
image

Той бе толкова ярък, че просто нямаше как да не бъде забелязан в тълпата. Малко краен в поведението, в преценките, в словото си, и такъв навсякъде - и на сцената, и на екрана, и в живота. Рядко тези неща се преплитат по такъв неповторим начин, че да превърнат името на един човек в някакво нарицателно за специфична норма на живот. Неговият живот беше като "на екс". Във всичко.
Той беше и остава в сърцата ни като неповторимия ИВАН ЛАСКИН!...


Може би не е случайно, че си отиде точно на Богоявление!...
Някои търсят знамение в това... В медиите се появяват дори странни предположения, че близкият му покоен приятел Чочо Попйорданов го е "повикал" от Отвъдното?... И той си отиде на 48. На Великден!... А днес е Богоявление.
Кой знае?!?.. Не ни е дадено да знаем Божите работи - обикновени човеци сме...
Ласкин бе личност, която винаги оставяше диря в мисленето на хората. Той казваше "право куме в очи", каквото мисли.
Беше безапелационен, предизвикателен и на моменти остър, но мислещите винаги намираха в оригиналния му изказ за нещата нещо логично, близко и разбираемо - думите му респектираха - каквото и да кажеше.
За разлика от много свои колеги, той си извоюва някаква лидерска роля на трибун и извън сцената - нещо, което отличаваше личността му не само в творчески, но и в житейски план.
Имаше своите слабости като човек, и те го правеха още по-обичан от хората, защото беше земен и не криеше нищо за себе си. Ласкин не умееше да се претворява в реалния живот. В известен смисъл той сам на моменти не си прощаваше онова, което всички му прощавахме.
А днес, когато вече го няма сред нас, сме готови да му простим всичко. Дори това, че ни лиши ОТ СЕБЕ СИ!...
Какъв бе актьорският му път: Започва работа в театър "Сълза и смях" през 1991 г. и играе на сцените на почти всички столични театри още като студент във ВИТИЗ. Завършва актьорско майсторство през 1994 г., в класа на проф. Здравко Митков. С него работеха режисьори от висок ранг, като Красимир Спасов, Крикор Азарян, Николай Ламбрев, Стефан Москов, Бина Харалампиева, Андрей Аврамов, Борис Панкин и др.
Ласкин изпитваше особен афинитет към младите и бе чужд на всякаква професионална завист, или корист - качество, което не е типично за голяма част от представителите на актьорската ни гилдия.
Актьорът се занимаваше и с продуцентска дейност за лансиране на млади таланти. Беше член на журито на Международния фестивал на любителските комедийни театри, пантомима и сатира "Велко Кънев" в Тополовград.
Ласкин умееше да бъде забавен, да разказва вицове и весели истории, да готви. Изпитваше удоволствие да "храни" другите, а те да хвалят манджите му... Умееше да обича - приятелите си, Алекс, децата си... Обичаше с цялото си сърце и не се срамуваше публично да признава чувствата си!...
Умееше да събаря с думи самочувствените хора без покритие, но също и да издига на пиедистал хората, които цени. Трогателно е онова, което написа на стената си във фейсбук до покойния Чочо, за един негов рожден ден:

"Пиша на страницата си, защото имам нужда да споделя на всички, колко много те обичам! Сещам се , когато си сцепи главата на снимките на "Дунав мост", как ти промих раната с газирана вода и после всички момчета ти се подигравахме, че си като отворено шампанско. Понякога тая в себе си злоба, и лечението ми идва, когато в изблик на злобата си, ти моментално изкачаш пред очите ми и ми казваш да не съм такъв! Да, ще се старая да съм като теб. Въпреки, че моето сърце е обикновено, човешко, а твоето е голямо колкото НДК и е Ангелско! Хем ми липсва смеха ти, хем го чувам всеки ден! Честит Рожден Ден! Обичам те големи батко! Обичам те непрежалими Петър Иванов Попйорданов!"

Когато приеха Иван Ласкин, малко преди Новата 2019-а - на 28 декември, във Военномедицинска академия, в сърцата на много хора се загнезди едно тревожно чувство - че това е Краят...Мнозина искаха да помогнат, но не успяха...
Беше твърде млад, за да умре!...
Но сега, когато това е факт, нека си спомним усмивката му, начина по който успяваше да ни казва всичко, което мисли - дори най-лошото. Правеше го с ирония, но и с разбиране...Сигурно си беше подготвил и епитафия, с която да ни разсмее!...
Често се държеше като грубиян, а носеше нежно сърце. Беше противоречив - като повечето човеци.
Играл е в десетки български игрални филми, сред които "Васко да Гама от село Рупча", "Честна мускетарска", "Вагнер", "Хайка за вълци", "Дунав мост" и "Магьосници", "Колобър", "Приятелите ме наричат Чичо", "Рут", "Църква за вълци", "Най-важните неща", "Грях", "Стъклената река" и в над двадесет европейски и американски продукции след 1989-а.
Образът му ще остане в тези ленти!...
А специфичният му натюрел, свободата с която общуваше с всеки и навсякъде - било от телевизионния екран, от улицата, или от кварталното магазинче, е оставил толкова трайни следи в паметта ни, че днес празникът на Богоявление се оказа скръбен ден за цялата ни нация.
При Ласкин всичко беше "пенливо", истинско, и изживяно "на екс". С някаква "грубо изказана ласка" към хората.
Затова остава в сърцата ни! Това е и голямата му посмъртна награда!...
Поклон пред актьора и човека Иван Ласкин!

Еми МАРИЯНСКА
Impressio.bg
за в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7