Децата на покойната Дочка Банева: Всичко, купено от майка ни, остана при новото семейство Баневи

Начална страница | Свят | България | Децата на покойната Дочка Банева: Всичко, купено от майка ни, остана при новото семейство Баневи
image

След новината, че арестуваните Николай и Евгения Баневи се връщат в България по Никулден, репортер на Dir.bg се свърза лично с децата на покойната бивша съпруга на Николай Банев - Дочка Банева. Раиса Стефанова Иванова е дъщеря от първия брак на Дочка Банева с д-р Стефан Иванов, който умира половин година преди голямата си ученическа любов Дочка. Г-ца Раиса Иванова е завършила бакалавърска степен Икономика в Англия и Международни отношения в Нов български университет. Тя е правоспособен преподавател по английски език. В момента преподава уроци по английски, а съвсем наскоро откри в столичен мол щанд за бижута "Доча", в памет на майка си. Дъщерята на Дочка Банева води серия от дела срещу пастрока си Николай Банев - граждански и наказателни, част от които вече е спечелила. Хобито й е да рисува.
Брат й от втория брак на майка й, и първороден син на Николай Банев - Николай Банев-Младши, също е завършил Икономика в Лондон. Преди повече от две години, по собствено желание, младият мъж се разсинови по съдебен път от мащехата си Евгения Банева, и също води дела срещу баща си от граждански и наказателен характер. Младият мъж работи в международна компания във Варна и през май месец тази година се ожени за талантливата варненска дизайнерка Радостина Фотева.
Свързахме се с Раиса Иванова и Николай Банев-Младши - децата на Дочка Банева от двата й брака, за да ги попитаме какво знаят по въпроса с картините и другите притежания на родната си майка, част от които вече може да са продадени?

Раиса Иванова:
Взеха ми дори картината-подарък от майка ми
- След смъртта на майка ми, всичко което беше в нашия дом на бул. "Витоша" 103, остана в Банев. Дори и личните й вещи.
За един мой рожден ден майка ми ми подари картина на Боряна Занова, която тя много обичаше като художник, и беше купила от нея поне 7-8, а може би и повече картини. Тази картина беше окачена в моята стая - казваше се "Тримата богове" - маслено платно. Не ми бе разрешено да си я взема, когато напуснах дома на майка си, след като тя почина.

В кабинета на майка ми имаше един наддверен иконостас, с два реда малки икони, който има голяма антикварна стойност. Той също остана там. Имаше и две картини на Владимир Димитров-Майстора - помня ги добре - "Момичето със слънчогледите" и "Лазарка". Имаше много картини на Иван Димов, личен приятел на майка ми още от родния им Ямбол, три големи платна на Светлин Русев - също личен приятел на майка ми, картини на един много известен художник от Черна гора, чието име не помня и много други.
Освен тези произведения на изкуството, майка ми остави много скъпи бижута и други скъпоценности, купувани от най-елитните световни фирми и майстори на уникати. Те също останаха в последното й жилище. За дрехите й, да не говорим. Сред палтата й имаше баснословно скъпо палто от чинчила, цвят пепел от рози - нейният любим цвят. На "Витоша" 103 останаха и много скъпи сервизи, закупувани от майка ми от цял свят. Всичко това остана за ползване от Евгения - жената, която й нанесе безмилостен удар, въпреки болестта й. След като Евгения роди, майка ми се почувства предадена и повалена - предаде се на рака - не искаше да живее повече, и си отиде по-малко от месец по-късно - точно на рождения си ден!... За мен, майка не умря от рака, а от публичния срам!...

Николай Банев-Младши:
Бялото пиано, на което свириха и пяха Евгения и баща ми, е купено от майка за мен
- Когато умря майка ми, аз не бях навършил още 12 години. Бях в пълен шок от смъртта й. Все пак аз съм бил и твърде малък, за да обръщам внимание на материалните притежания в къщата, но някои са се запечатили в паметта ми. Помня например, че в моята детска стая на бул. "Витоша" имаше две картини на някаква любима художничка на майка ми. Нейни картини и на други художници имаше в цялата къща, включително и в кабинетите на майка ми и на баща ми. Когато се преместихме първо в тризонета в "Южния парк", а после в Бояна, много от онези картини вече ги виждах там. Едната от тях ми се е запечатала като образ - "Момичето със слънчогледите" на Владимир Димитров-Майстора.
В резиденцията Евгения и баща ми пренесоха и бялото пиано, което помня много добре, защото майка го купи за мен и ми нае учител по музика. Това пиано беше голям тормоз за мен, но изпитах още по-голям ужас, когато видях по телевизията баща ми да свири на него, а Евгения да му припява - да се опитва да пее. Майка ми пееше прекрасно!... Когато се разсинових от Евгения, тя и баща ми ме наказаха като спряха издръжката ми в Англия. Последните година и нещо от следването ми, се наложи да се издържам сам.

Еми МАРИЯНСКА
dir.bg
за в. „България СЕГА“
Снимки: Иван Григоров/Dir.bg






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7