С топлината на родния дом и светлината на книгите

Начална страница | Свят | България | С топлината на родния дом и светлината на книгите
image

Славейковата къща

Сгушен в полите на Балкана, град Трявна носи и днесаромата на възрожденската епоха. Всяка една от къщите там, задъхтяла на здравец и босилек, иска да те приюти и ти разкаже за твоето потекло на българин. Приседни на миндера, надникни в стаите... И ще бъдеш очарован от творенията на златоръки майстори, ще дочуеш песните, които огласят простора, ще наситиш погледа си с прелестта на шарките...

Старите къщи са като старите хора. Колкото повече остаряват, толкова повече приказки ти разказват. И те... вси с едни сладкогласни мелодии... Слушаш, слушаш, та ти иде и ти да запееш...

Предполагам, че и Вие като мен обичате да се разхождате из малки улички, да галите с ръка чемшири, да пристъпятепо стълбите на стари къщи и открехвате пожълтели книги... В тях е написано толкова много...

Предлагам Ви да „посетим“ музея „Славейковата къща“ в Трявна и разговаряме с г-н Константин Малчев, уредник към Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство. Той ще ни разкаже за дома на Славейкови, за семейната история, децата и книгите...


Г-н Малчев, бихте ли се представили кратко?

Казвам се Константин Малчев,роден съм в Трявна, завършил съм ВТУ „Св.св.Кирил и Методий“ в гр. Велико Търново със специалност История и география.
В Специализирания музей работя от 1999г. като екскурзовод, а от тази година (2018г.) съм уредник.

„Славейковата къща“ е едно от знаковите места в град Трявна. Бихте ли ни казали кога е построена и през коя година идва да живее в нея Петко Славейков?

Славейковата къща е построена около 1830г. и е собственост на тревненския чорбаджия Иванчо Райков, баща на съпругата на Петко Славейков - Ирина. Петко Славейков заживява в тази къща през 1853г. след като се жени за Ирина. Къщата е подаръкна младото семейство, като зестра от тъста.

В уютния дом на Петко Славейков и жена му Ирина се раждат децата им. Теизрастват под строгите грижи на родителите. Ще ни разкажете ли нещо повече за възпитанието и образованието на децата?

Така е, в тази къща сераждат всичките деца на семейството, общо девет,  две от които умират съвсем невръстни. Грижата за отглеждането на децата пада основно върху Ирина, поради дългите отсъствия на Петко Славейков.
Горда и сурова балканджийка, тя тъчала и чуждо, за да ги изхрани, но никога не позволявала да я съжаляват. За да не накърни честта на мъжа си, отказвала помощ дори от заможния си баща. За нея един от синовете им, Рачо Славейков, разказва следното: „Ние, мъжката челяд, бяхме палави и дори злопакостни и понеже баща ми пребиваваше повечето вън от домашното огнище, то майка ми беше принудена да ни държи твърде строго и да не ни щади гърбовете, нито другите части от тялото ни, предназначени за домашно въздействие.“
Що се отнася до образованието им обаче, заслугата е изцяло на Петко Славейков. Най-популярен за широката общественост е само един от синовете му - Пенчо Славейков. Той е известен със своето поетично творчество, знае се за отличното му образование, но в интерес на истината, всички деца на семейството, с изключение на Донка, получават изключително добро за времето си образование.
Иван – първородният син, учи в английски колеж на о. Малта, след това завършва „Робърт колеж“ в Цариград, където се дипломира като „бакалавър по изкуствата“. В същия този „Робърт колеж“той е преподавател по френски език. Продължава образованието си в Швейцария, където учи романска филология. Отлично владее френски, английски, руски и турски. Автор е на учебници и помагала по френски език.
Рачо Славейков  учи в „Робърт колеж“, а със стипендия, издействана му от граф Игнатиев, постъпва в гимназията в гр. Николаев. След Освобождението завършва Военно-кавалерийското училище в гр. Екатеринослав. Отлично владее английски и  руски.
Христо учи първо в гимназията в гр. Николаев, после инженерни науки във Франция, след това завършва и право в Швейцария. Бил е председател на 14-тото Обикновено народно събрание и министър на правосъдието.
Пенка Славейкова завършва с отличие девическия клон на „Робърт колеж“ в Цариград. Отлично владее английски и френски. Тя е любимата сестра на Пенчо, благодарение на нея той научава английски език. Заедно превеждат Байрон, Шели и Тенисон.


Как мислите, каква е била магията на духовната храна, която децата на Славейкови получават от родителите си?

От майка си Ирина децата получават най-важното – възпитанието. Благодарение на силния й характер и желязната воля, децата на семейство Славейкови се формират като личности в най-важните години, необходими за това – първите седем.
За характера на майката Ирина, Екатерина Каравелова казва следното: „Тесногръда, строга, корава, тя носешесветлите национални черти на българката, оцелели от мрачното робство.“
От баща си Петко децата попиват невероятната жажда за знание, любовта към всичко родно и непреклонния бунтарски дух.


Какво бихте ни разказали за книгите в дома на Славейкови?

Според свидетелства на съвременици и роднини цялата къща на Славейков била пълна с „книгите и тефтерите на бащата....“. Те „...били натрупани по лавиците и в сандъци в дюкянчето в долния кат на къщата...“! Това описание е дадено от Светослава Славейкова, единствената внучка, която Петко Славейков имаприживе!


Според Вас, кои са спомените от Трявна, които е имал Пенчо Славейков?

Пенчо Славейков е едва 10-годишен, когато напуска Трявна заедно със семейството си. Просветната и творческата възрожденска атмосфера на Трявна е попила дълбоко в неговата същност. Пенчобил много будно, но изключително палаво, и не особено ученолюбиво дете. Предпочитал е игрите и често си е патил от тази своя буйност. Съвсем не е случаен фактът, че неговия баща използва името му в едно от най-популярните си поучителни стихотворения. Всички знаем прословутото: „Пенчо бре, чети...“   


Бихте ли ни казали кои са съхранените вещи в Славейковата къща?

Почти цялата наредба на къщата е автентична. Тук може да се види станът, на който е тъчала Ирина, масичката, лампата и писалищният комплект на Петко, посудата по полиците и кошовете за книги. Като цяло е много вълнуващо, защото обстановката е такава, сякаш семейството само преди минути е излязло, просто да се разходи по чаршията!


Вие имате „привилегията” да надниквате честов къщата на Славейков и да се разхождате из градината. Какво спира погледа Ви в градината?

Градината сега прилича на малко приятно паркче с пейки и чемшири. Много интересно е това, че в средата на двора има един запазен розов храст от вида „бяла роза“, наричана още „алба“. Смята се, че този розов храст е посаден навремето от Ирина Славейкова. Много е приятно, когато ароматът от цъфтящите рози се смеси с аромата на здравеца, който винаги е растял в този тревненски двор.


Какво включва документалната експозиция, подредена в музея?

Документалната експозиция се намира „...в дюкянчето в долния кат на къщата...“. Обновихме я през 2013г. по повод 50-тата годишнина на Специализирания музей в Трявна.  Като тематично-експозиционен план и като изпълнение, тя изцяло е дело на нашите колеги, уредниците Лидия Горанова, Даниела Дабкова и Ирина Димитрова.
Чрез експозиционни табла са представени основни биографични данни за семейството и по-специално информация за живота, дейността и творчеството на двамата му най-известни представители - Петко и Пенчо Славейкови. Освен информацията на таблата, в залата на експозицията може да бъде гледан и 15-минутен документален филм за семейството по сценарий на г-жа Румяна Пашалийска, директор на Националния литературен музей в София, изработен по поръчка на нашия музей. Филмът е озаглавен : „Под стряхата на Славейкови“.


Има ли новооткрити документи или информации за живота на семейство Славейкови?

Много интересно е това, че през 2016г. нашият град получи като дарение от кмета на италианския град Брунате копия от изключително ценни документи, свързани със смъртта на Пенчо Славейков. Град Брунате на езерото Комо (в Италия) е мястото, където великият ни поет изживява своите последни дни и приключва земния си път.


Г-н Малчев, кой е авторът на барелефа с лика на Петко и Пенчо Славейкови, поставен на  най-видно място и посрещащ хиляди туристи от близо и далече?

Барелефът, който се намира на стената на Славейковата къща, е поставен там през далечната 1966г. Той е дело на Димитър Димов, дългогодишен преподавател в Националната художествена академия в София.


Творби на Петко и Пенчо Славейкови са преведени на много езици. Какво бихте споделили по повод произведенията и преводите на творбите?

По принцип, символистът Пенчо Славейков се превежда много трудно, предвид особения изказ на думите, които ползва.Затова, аз лично се възхищавам на делото на шведския учен Алфред Йенсен, който през 1912г. превежда и издава в Швеция стихосбирките „Коледари“ и „Съдби и поети“. Също така Йенсен превежда множество стихотворения на Славейков, както и поемата „Кървава песен“, за която той пише: „Шведската академия се намира пред щастливи и съвсем необикновени обстоятелства, да може да представи на Европа един безспорно голям поет, при когото може да се констатира наличието на поетически шедьовър - „Кървава песен“.“ За това си произведение Пенчо Славейков е номиниран за лауреат на Нобелова награда за литература, но тъй като смъртта изпреварва, той така и не може да я получи.

Как мислите, кой е най-големият завет, който Дядо Славейков оставя на поколенията българи?

Най-големият завет на Дядо Славейков е, че няма по-силно оръжие за човека от образованието. Той самият не успява да получи такова, но постига мечтата си, като осигурява на своите деца възможността да го получат.


Бихте ли ни разказали за атракциите, които музеят предлага за ученици, учители и гости?

Специализираният музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна обединява осем обекта, някои от които са уникални не само в национален, но и в международен план. Тук влизат: „Даскаловата къща“, която е единственият музей на дърворезбата; музеят„Тревненска иконописна школа“ - единствената иконна сбирка, състояща се от образци само на една иконописна школа; Музеят за азиатско и африканско изкуство“ с дарения от личната колекция на скулптора Златко Паунов, който е единствен по рода си в Източна Европа.
В музея „Старото школо“ се намира и едно от най-големите дарения на световно известния български художник Димитър Казаков-Нерон. Освен експозициите, които могат да се видят, музеят предлага и множество демонстрации и атракции. Между тях е възстановка на „Урок на Рада Госпожина“ по „взаимоучителната метода“, рисуване на бръшлянови листа, което е стара тревненска традиция, редене на пъзели с изображенията на таваните от „Даскаловата къща“, демонстрации и обучение по дърворезба, които се провеждат от резбарите, работещи към нашия музей.


Какво бихте пожелали по повод 24 май на учениците, учителите, на българите в България и по света?

Да бъдат здрави, да бъдат горди със своя произход, своята история, никога да не забравят кои са, откъде са тръгнали, кои са корените им, и най-важното - да се гордеят, че принадлежат към единствения народ в света, който има празник на своята култура, писменост и образование.


Уважаеми г-н Малчев,

Сърдечно Ви благодарим за желанието да участвате в интервю за вестник „България СЕГА“. Желаем Ви здраве и творчески успехи!



Д-р Ваня Велкова
в. „България СЕГА”, Берлин

Снимките са предоставени от ръководството на Специализирания музей в Трявна и се публикуват с неговото съгласие.






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7