За християнството, за църквите и за хората в Родопите

Начална страница | Свят | България | За християнството, за църквите и за хората в Родопите
image

Как в Славеиново пазят църквата си 182 години

Една неизменна традиция – честването на Илинденско – Преображенското въстание в началото на август ни държи в бойна готовност докато яхнем самолета и препуснем към Родопа планина.
През това време Фейсбукът е „прегрял до червено“: „Купи ли си билет?“ „Кога пътуваш?“„Кога е събора?“ „Намери ли кола?“ „Къде ще се чакаме?“...Вълнуващо е да се съберем от различни точки на света – от Мюнхен тръгват племенниците ми, от Лондон ще дойде големият ми син, а ние с малкия - от Чикаго. И още много, много като нас се завръщат тогава, за да ни приюти планината, за да ни съберат традицията и вярата.
Първата седмица на август е. Камбаната звънти с най- бодрия си глас. Ехото се промъква на весели отскоци и вече знаеш защо си тук.
Отваряш прозореца, за да вдишаш не само въздуха, а и звуците на планината. Първо зърваш църквата,  с огряната от слънцето камбанария,  на  стройна белокаменна кула, как се откроява с достойнство на тъмнозеления фон на планината.
Църквата на Славейно...182 години – горена и изграждана, нападана и бранена, но отстоявана.
 Родолюбивата родопчанка Гуча Шишманова, учителка по литература и дългогодишен директор на средното училище в с. Славеино ни дава много интересна информация като прави подробни проучвания на толкова поучителната история на църквата, наречена „Св.Пророк Илия“ както и на историческата мисия на няколкото свещенници, изиграли ключова роля в запазването на християнството през преломните, асимилиращи години на турското владичество в Родопите, траели чак до 1912.
През това време селото се е наричало Карлуково, а по късно се прекръства на Славейно.
Тя пише:
„През времето на османското владичество нашата вяра в Христос Спасителя оцелява благодарение на това, че корените й са впити дълбоко в душата на планината.
Победата на Русия в Руско–турската война през 1829 година и подписаният Одрински договор донесли относителна религиозна свобода на християнското население на Балканите. Българи, сърби и гърци добили правото да строят църкви и да изповядват религията си. Строителството на масивни каменни храмове в Родопите започва от 1834 година.

Карлуковските (Славейновските ) първенци – Старият шоп, Карапетко, Димчо Добровски, Гърка, Тодор Узунов, Велико Шоповски и други, заедно с първенците от Устово, Горно и Долно Райково, Горно и Долно Дерекьой, Петково и Левочево, настоявали пред гръцкия митрополит в Ксанти да се застъпи за построяването на църкви в техните села.
Той изпратил искане до Гръцката патриаршия в Цариград. За по-голяма сигурност ахъчелебийци от осемте села събрали сума и изпратили райковеца Никола Коджабашев да ускори издаването на ферманите. Той носел и предложение за патроните на всяка църква.
За радост на карлуковци (Slavejnovci) и останалите села, ферманите били получени в Пашмаклийското пашовско управление, а Салих ага ги изпратил в селата с нареждане за три месеца да се изградят и завършат. Било април … 1836 година.
През май, с тържествуващи сърца, карлуковци започнали градежа на първата си голяма църква. Съхранените религиозни чувства давали сила на задружното славейновско население. Начело с първенците на селото, мъжете, жените, юношите, девойките и децата работели по групи. Мъже с кирки и лопати къртели камъни на Чуката, друга група – с брадви, въжета и мулета дялали и влачели греди от „Св. Дух” и „Черни връх”. Трета група – отбрани майстори, начело с дядо Витан и Никола Прахов очертавали и копаели основите на църквата. Най-голямата група, включваща и децата, се надпреварвали кой ще донесе повече материал.
При копаенето се открили основи на стара църква с кръст и съд за причастие. Тази поличба още повече окуражила селяните. Разказвало се, че старините означавали: селото ще пребъде през вековете – вечно българско, славянско и християнско.
Само за десет дни приготвили материалите. Работата не спирала – от тъмно до тъмно. За три месеца покрили и довършили църквата. Опитни резбари и иконописци направили с любов иконостаса и владишкия трон. Църквата имала дължина 33 метра, широчина 30 метра, височина 8 метра, с каменни стени и дървен покрив. Над покрива имало камбанария – широка 2 метра и висока 2 метра.
Срокът бил спазен. Всичко било готово за големия християнски празник – Илинден, лето 1836-то.
Със сияещи лица и възторг в сърцата, карлуковци отишли на празника за освещаване на църквата. Ксантийският гръцки епископ Кирил и свещенически хор извършили литургията на гръцки език и църквата приела името „Свети Пророк Илия”. Въпреки разочарованието от езика, славейновци и гостите отнесли в душите си радостта и душевното спокойствие от откриването на дълго чаканата църква в селото.
Точно в тези години започнала и борбата на цялото Ахъчелебийско население срещу гръцкото влияние и духовенство.
Изпратеният от Ватопедския манастир йеромонах Григорий, както го знаем от историята – „легендарният поп Глигорко” -истински пастир, облечен с всички качества на един светия, е възродителят на нашата област в религиозно-нравствено отношение. Той обикалял всички села, включително и Карлуково (Славеино), като разсеял страха от гръцката схизма, проповядвайки, че всеки народ трябва да се моли на своя роден език. Подготвял с любов децата за учители и бъдещи свещеници, между които и Киряк Белковски. Йеромонах Григорий наложил „транскрипцията” -писане с гръцки букви проповедите на местното родопско наречие. Така този скромен монах повдигнал националното и верово съзнание на родопчани, подготвил ги за жестоката схватка с гръцката църква.
Условно нареченият първи период завършва с трикратното изгонване на Ксантийския митрополит Иларион при посещенията в Карлуково през 1868, 1870 и 1871 години.
Скланяме глава пред първия славейновски учител, младия устовски свещеник Киряк Белковски, поставил основите на Първото начално училище през 1844 година. Възхищаваме се от неговата смелост и прогресивност за тогавашното време. Приел идеите на учителя си поп Глигорко, през 1868 година въвежда черковно-славянското богослужение в Карлуковската църква. Първенците на селото преди това набавили църковно-славянски книги и всячески подкрепяли Киряк Белковски в делото му. Когато при литургия поп Киряк споменал името на българския екзарх, вместо на гръцкия патриарх, населението на Славейно ликувало. Така се поставило началото на втория период – от 1868 година.
Особено вълнуващи, запомнящи се през втория период в историята на църквата ни, са три събития.
На 11 юли 1873 г. с възторжена тържественост карлуковци посрещнали в селото и църквата си първия български митрополит Панарет с дякона му Максим. Вдъхновеното слово на митрополита в църковния двор, в което съобщил, че Екзархията е приела закрилата на родопската църква като свободна и независима, стоплило душите им. Литургията на църковно-славянски донесла ликуване в сърцата.
На 4 юни 1876 година по най-позорен начин населението на Карлуково изпъжда Ксантийския владика Калиник, за което Христо Попконстантинов пише: ”Браво на карлуковци, на тези трезви народни синове.”
Третото събитие е големият пожар в селото през 1896 година, когато изгаря и построената през 1836 г. църква. Но това не отчаяло родолюбивото и вярващо население. С дарения от дървен материал зидарите поправили разнебитените стени, поставили дървен покрив, та селото да продължи религиозния си живот. В тая набързо възстановена сграда карлуковци се черкували 11 години.
През това време първенците отправили молба до турското правителство за възобновяване на църквата. През 1908 година дошъл ферманът, с който се нареждало църквата да се построи на празното място на старата черква, като средствата се наберат от населението чрез доброволна помощ. Комитетът за набиране на средствата и изграждане на църквата бил оглавен от младия свещеник – славейновеца Ангел Инджов и първенците на селото.
Църквата и оградата не били дело на отделни личности. За тях работило и помагало цялото население. В църковните архиви е налице списък с дарителите, в които прави впечатление факта, че и жените, и най-бедните селяни дарили от своите оскъдни средства, поне 5, 10 или 20 гроша. А отец Ангел не пожалил труд, ни време да я обзаведе.
През този втори период в Славейновската църква са служили вече само български свещеници. Както вече се спомена, първият от тях е свещеник Киряк Белковски. Оженил се за славейновката Мария Димитрова, той е учител и свещеник в Карлуково повече от 30 години. Става известен в целия район не само с църковно-славянското богослужение, но и с множеството беседи по нравоучение за млади и стари. Владеел народна медицина и помагал на хората. Киряк Белковски се държал достойно и не свалял шапка нито на владици, нито на чорбаджии, нито на турските управници. Бил голям русофил и още по-голям патриот. Почива през 1892 година, оставяйки дълбока и трайна следа в славейновската история като свещеник и учител. Поклон!
В края на 1884 година се сбъдва мечтата на карлуковци да имат свой селски свещеник. През същата година учителят Манол Беев бил ръкоположен за свещеник и приел името Емануил. През 1891 година екзархът го назначил за архиерейски наместник в Ахъчелебийско. До 1898 година – седем години, Емануил Беев управлявал църквите и училищата в околията от родното си село Карлуково, което станало център на църковно-училищния живот. Спечелил уважението на устовци, райковци и пашмаклийци. Затова за втори път, от 1906 до 1914 година свещеник Емануил Беев бил назначен за архиерейски наместник. Оттогава до 1927 година служи в родното си село, общо над 25 години.Оплаква го цялото население като признат духовен водач на Смолянски регион в продължение на близо половин век.
 В края на този втори период от летописа на Славейновската църква и в началото на третия й период, с особена яркост се отличава името на протойерей Ангел Инджов. Високо самообразован и духовно надарен, през 1895 година е ръкоположен за свещеник в Цариград от Пловдивския митрополит Максим. В същата година поема църквата в родното си село. Както се каза по-горе, той е главният организатор на строежа на днешния ни църковен храм ”Свети Пророк Илия” през периода 1909-1911 година и първи организатор на събора Рожен. Това е времето на най-усилената революционна борба за освобождаване на Родопския край. Свещеник Ангел Инджов е активен участник в нея. Без страх преминавал турската граница и отивал в България. Чрез него тайната куриерска служба била уредена най-сигурно. За революционната си борба е заточен в Диарбекир, но след завръщането си продължил куриерската и свещеническата си дейност. През 1917 година се завръща в Карлуково (Славеино) и работи до смъртта си през 1939 година. За родолюбивата си църковно-просветна и обществена дейност бил въведен в протойерейски сан през 1930 година. С възхита и любов се прекланяме пред личността и делото му.
Третият период от развоя на славейновското църковно дело идва с Освобождението на селото през 1912 година, с довършването на новия духовен храм, свързан дълбоко с името на големия славейновски духовник Ангел Инджов, с дейността на родолюбивите славейновски първенци и църковни настоятели, със задружните патриотични усилия на цялото карлуковско население. От 1944 до края на 1989 година, време трудно за църковна и религиозна дейност. Само с голямата си ерудиция и дипломатичен подход ставрофорен иконом Костадин Ил. Караманолев успява да поддържа в това време на атеизъм религиозните чувства у своите съселяни и неотлъчно служи цели 50 години – половин век, в нашия свят църковен храм. Спокоен и уравновесен, той умело отблъсква опитите да спре биенето на камбаните и извършва всички служения съгласно църковния канон. Известен бе с поучителните си неделни проповеди, с покоряващия и вдъхващ духовно успокоение и смирение глас, с въздействащото си песнопение. Възхищение и благодарност извиква у всички славейновци смелото му и спокойно поведение, тъй като 5 десетилетия не допуска да замре вярата в душите на стари и по-млади. Тайно извършваните кръщенета и ритуали по домовете само доказват колко всеотдайно е изпълнявал не само служебния си, но и духовен дълг. Почива през 1989 година. Погребан бе в общите селски гробища, но след 2000 година костите му бяха положени заслужено в църковния двор.
Петият период от историята на църквата и църковното дела в Славейно е особено благодатен, с видими и внушителни промени в благоустрояването на цялостния църковен ансамбъл, имащ вид на манастир. От целия 27-годишен период след 1989 г., най-големи и исторически значими са направените многократни ремонти и цялостната реставрация на църквата през последните 25 години, за да придобие статут на художествен паметник.
За пълноценния живот на нашия храм ”Свети Пророк Илия” след демократичните промени, за промяна облика на църквата и гробищния парк, безспорна е ролята на църковните настоятелства, избирани от 1990 година насам. Сякаш вдъхнали от възрожденския плам на дедите ни, днешните славейновски поколения дават трето десетилетие своя принос за възраждане на вярата, за спазване на християнските традиции и ритуали.
Невъзможно е в този обзор да се изредят имената на всички, допринесли за църковното дело и база в горния период. В Летописната книга на църквата те са посочени по години на избиране и дейност.
Безспорно първото място отреждаме на проф. Васил Георгиев Караиванов – въвел наново организационния ред в църквата и архивата, подел работата в гробищния парк. След неговата кончина, той бе достойно заместен от Михаил Гочев Василевски – продължил, разширил и осъвременил дейностите в църквата и църковното дело.
Населението е признателно на членовете на Църковните настоятелства. Картината на 182-годишната история на църквата ни не би била пълна, ако не споменем, макар и накратко, за приноса на параклисите към нея в периода след 1990 година.
Сигурно са малко селищата и църквите, които имат като нас 11 параклиса към своята черква.
Ето какво се извърши през последните години в храма главно поради вредата от влагата и дървесната гъба;
– ремонтиран е покрива, направени са вътрешни подобрения;
– ремонтира се основно, със съвременни материали олтарът на църквата;
– заменена бе 130-годишната печка с нова, дарение от Вълко Василевски;
–  поставиха се 8 прожектора, осветяващи църквата и камбанарията при празници;
– в гробищния парк се поднови костницата – с навес и циментови площадки около нея;
–  обнови се изцяло с подпорни стени гробищния парк;
– изградено бе официално входно стълбище към гробищата и костницата;
–  построена бе чешма в горния край на гробищата;
–  изгради се мемориален паметник на Кольо Шишманов пред входа на гробището;
Гореизложените постижения в църквата ни и в параклисите не биха били постигнати без благородното подпомагане от населението с дарения, с труд, средства и материали. Църковните настоятелства са благодарни и за помощта от „Филком” ЕООД, ГПК „Мурджов пожар”, Община Смолян.“

Четох и препрочитах тази славна история за една църквица, за едно селце, забравено сред дебрите на Родопите, с една шепа хора, а с толкова много добри дела; за свещеници – революционери, воювали наравно с населението за свобода и национална идентичност, свещеници – дарители и просветители. Питам се: как са могли хората да се заловят за ръце през онова трудно време на глад, мизерия и робство и да строят църква задружно? Дори и през превратните политически времена църквата е устояла, вярата не се предала.
Сега храмът се нуждае от ремот отново поради вредата от влагата и дървесната гъба.
Селото е обезлюдено както с повечето български села. Училището го закриват след 2000 г. Остана едничката надежда за хората – църквичката, която е била и за зло и за добро през годините. Дали ще можем да я запазим както някога са я пазили нашите предшественици?
Можем ли да бъдем техни достойни последователи?
Завръщаме се само лятото, да прелем гробовете на близките си и да се стоплим около домашното огнище, да попеем на изоставената, но не забравена планина песните и. А на тръгваме си вземаме от цветовете на изгрева, от аромата на боровете и от звъна на чановете. И вярата, че нашата църква е там, на стража в планината-символ на вярата и доброто в хората.

Кина Бъговска
в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7