Българската маслодайна роза: с древен полъх и вечна хубост

Начална страница | Свят | България | Българската маслодайна роза: с древен полъх и вечна хубост

Продължение от миналия брой

Българското „течно злато“
Посочва се, че добрите парфюмеристи и специалисти органолептици могат по аромата на маслото да разпознаят и отличат от коя страна произхожда то. Според специалистите българското розово, наричано още „течно злато“, е най-богатото на аромати и съставки.
България е един от най-големите производители в света на розово масло като 99% от него тя изнася за световния пазар. Нейни основни клиенти са световноизвестни парфюмерийни компании от Европа и предимно от Франция. През последните години се наблюдава непрекъснато нарастващ интерес към българското розово масло. То се търси в Китай, Виетнам, Алжир, Франция, Швейцария, Япония, САЩ, Германия, Великобритания... Засилен интерес за покупки на натурални ароматни продукти от рози проявяват редица арабски клиенти.

Приложение на маслодайната роза, розова вода...
Продуктите от маслодайна роза се използват в козметиката, парфюмерията, аромотерапията и хранителната промишленост.
•    Розовото масло, например, може да се използва за облекчаване на нервно напрежение, за напукана или раздразнена кожа. То има противомикробно и противоалергично действие.
•    В аромотерапията розовото масло, съчетано със сусамово и бадемово масло, помага за намаляване на стрес и депресия.
•    Розовата вода, определяна като „еликсир за кожата“, се препоръчва за почистването на всеки тип кожа, тя хидратира кожната тъкан и косата, подсилва блясъка на косата. Розовата вода се предписва също при възпаление на очите, за укрепване на сърцето.
•    Цветовете на розите се използват за направа на чай, лекуващ болки в гърлото.
•    Листенцата на розите и розовата шипка помагат против кашлица, простуда, нервни напрежения, възпаления, болезнени стави, изгаряния.
•    От листенцата на цветовете на маслодайната роза се приготвят конфитюри, сладка, желета, ликьори.
•    Продуктите, получени от преработването на цветовете, се прилагат в кулинарията като оцветители, ароматизатори и овкусители. Произвежда се специалният розов мед, гюлова ракия (гюловица), локум от рози.
•    Семената от роза имат слабително действие.
•    Преработените розови венчелистчета съдържат големи количества витамин С, те успешно могат да се използват за фураж на животните.
•    Навремето народни лечители от карловския край съветвали родителите да дават на децата си по една бучка захар, „погалена“ с пръчица от мускалче розово масло. По този начин се засилвала имунната система на децата и те не боледували.
•    В Карловско хората казват също: „Боли ли те корем, близни от мускалчето. Имаш ли гнойна рана, натъркай я с розова вода. Болят ли те бъбреци, глава, мъчат ли те нерви, алергия – за всяка болежка розата може да е лек.“

Институт и музей на розата
Розови насаждения към дестилерията "Еньо Бончев"През 1907 г. в Казанлък е основан единственият на Балканите Институт по розата и етеричномаслените култури.
В Казанлък се намира също така единственият в България музей на розата. Разположен в парка „Розариум“, той е част от Историческия музей „Искра“. През 1967 г. в града е открита музейна експозиция за Казанлъшката роза, а през 1969 г. тази експозиция прераства в музей на розата. Там може да се научи историята на маслодайната роза и розопроизводството в България. Изложени са предмети, снимки,  документи, както и инструменти за обработка на розови градини, съдове за съхранение и износ на розово масло и розова вода. Може да се разгледа възстановка на склад за розово масло, както и възстановка на първата лаборатория за изследване на чистотата на розовото масло. Музеят се посещава от хиляди български и чуждестранни туристи.

Празникът на розата
В розоварната "Еньо Бончев"Първият Празник на розата се е състоял през 1903 г. Оттогава досега всяка година  в края на месец май и първите дни на юни в Карлово и Казанлък се чества този празник, който започва с розобер в полетата на Карлово и Казанлък. Избира се „Царица роза”. Тържествата се провеждат в центъра на града, оформена е „Алея на розата”. Празникът на розовото ухание е изпълнен с много музика, танци, веселие, пъстрота, розови венци... Обичат го деца, млади, стари... На него се наслаждават и българи, и хиляди чужденци. Ако на Празника на розата отидете в Карлово или Казанлък, сами ще се убедите в това. Ще можете да потанцувате на воля, ще Ви поръсят с розова вода, ще вкусите сладко от рози, ще отпиете глътка розов ликьор, а после... ще отнесете със себе си чудодейни продукти от роза и най-вече – ухаещи спомени, които често ще се отронват и Ви пренасят в „страната на розите“...
В пресата се посочва, че, предвид световния интерес към българската маслодайна роза,  министърът на туризма, г-жа  Николина Ангелкова, призовава Празникът на розата да бъде поставен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Табела на розоварнатаФилмът „Дамасцена“
На 3 ноември 2017 г., в киносалоните на цялата страна, започна представянето на филма „Дамасцена“. Филмът е създаден в духа на българското кино от златните му години през 70-те и 80-те. В него участват 56 актьори и над 1300 статисти в масови сцени, заснети както в Долината на розите, така и на много други места в България.
„Ето че днес, България вече има такъв филм: „Дамасцена“ - историята на нашия народ, разказана през паденията и успехите на един мечтател. Една съвременна поетична драма за розата и българската мечта, чието действие се развива в Розовата долина, край Казанлък.“ - споделя режисьорът Тодор Анастасов.

А сега бих искала да Ви разкажа една легенда за Розовата долина, която научих от старите хора в карловските села.
В далечна Персия живял някога богат шах. Случило се така, че жена му починала и той останал с едничката си дъщеря. За него тя била утеха в скръбта, радост и надежда за бъдещи дни... Дъщерята на шаха обичала розите, а любимото й занимание било да ги отглежда. В градините на шаха имало розови храсти от целия свят.
Веднъж шахът се завърнал от война като довел със себе си много пленници. Решил, обаче, че трябва непременно да увековечи своята голяма победа. Мислил, мислил как да стане това и най-накрая измислил... На часа поискал да се съберат неговите придворни като им заповядал надлъж и шир да оповестят, че ще се построи величествена джамия. При това постройката, която владетелят желаел да се издигне, трябвало да бъде толкова висока, че от минарето да се виждала цялата негова розова долина. Господарят поискал също да се разгласи, че търси човек, който да съгради джамията. Но... условието било тя да бъде готова за три дни. Този, който би се справил с тази трудна задача, би могъл впоследствие да изрече три свои желания. Владетелят щял да ги изпълни. В случай, обаче, че майсторът не е изградил джамията за три дни, щял жестоко да бъде наказан.
Никой не искал да поеме такъв голям риск. Всеки се страхувал, че няма да се справи. Най-подир един български майстор се престрашил. Поискал лично да отиде при шаха и да говори с него на четири очи. Разрешили му. Срещата се състояла, момъкът приел условията на господаря, а той от своя страна потвърдил думите си по повод трите желания.
Еньо БончевЗапретнал ръкави българинът и започнал да гради джамията. Мислил, работил усърдно, бързал, тъй като времето неусетно летяло... Още на първия ден момъкът грохнал от умора. Изплашил се дали ще се справи с поръката на шаха. Въпреки това той не се отказвал и работел. Съградил основите, започнал да зида стените нагоре... И изведнъж до него достигнал сладостният аромат на рози. Този чудодеен мирис вдъхнал на момчето неимоверно много сили... Като че ли то вече не усещало никаква умора…
На втория ден майсторът продължил да работи старателно и упорито. Но... не след дълго той съзрял в далечината красивата дъщеря на шаха. Заслушал се в нейните прелестни песни.... Те толкова много му харесали... Хубавата дъщеря и песнопенията дали на младия мъж нови сили – тъй необходими, за да довърши работата по строежа. На третия ден майсторът бил готов с джамията. Огромна бяла постройка, грациозна като чайка се издигала в лазурното небе, а от минарето й можели да се съгледат всичките розови полета...
Българинът изпълнил поставената му задача и предал джамията на шаха. Възхитен, господарят тържествувал от щастие. Сега било ред той да изпълни думата си. Очаквал да чуе желанията на майстора. Пристъпило момчето в тронната зала, свалило шапката  си, коленичило пред господаря и изрекло своите желания. Първото желание било - всичките български пленници да бъдат освободени. Второто - шахът да раздаде на бедните хора толкова жълтици, колкото е струвала новата джамия. Третото желание било владетелят да даде дъщеря си и момъкът да се ожени за нея.
Щом чул третото желание, шахът люто се разсърдил. Не можел да приеме това- някой си българин да иска за жена единствената му и тъй очарователна дъщеря. За шаха тя била слънце и звезда, вода и хляб, вяра и щастие... На часа разгневеният господар викнал високо. Изрекъл, че няма да изпълни желанието на момъка. Заповядал веднага да го хвърлят в тъмница.
Натъжил се българинът. Не очаквал, че владетелят няма да удържи на думата си. Така му се искало отново да види красивата дъщеря, да я съзре отблизо с очи, да чуе нейните песни... Дошла нощта, а той не затварял очи от мъка. Изведнъж... дочул тропот. Някой тихо се промъквал към килията. В тоз момент дъщерята на шаха влязла и освободила момчето. Трябвало бързо да се скрият. Побягнали към България. Но пътят, който ги очаквал, бил много дълъг и изморителен... Ходили дни и нощи, падали и ставали, останали без храна и вода... Девойката се изтощила. Не знаела дали ще може издържи пътя... Затова тя казала на момъка своето желание – в случай, че тя не стигне в Българско, той да засади там розовия храст, който двамата носели със себе си.
Момъкът не искал и да си помисли, че може да загуби красивата девойка. Носел я на ръце, дарявал я с добри думи, грижил се за нея... Но съдбата решила да ги раздели. Момичето затворило очите си завинаги... Отново се натъжил момъкът. Скръбта по неговата любима била неописуемо тежка. Плакал, плакал той, сълзите му се леели като реки... И изведнъж... Станало чудо! От неговите сълзи розовият храст, който държал в ръцете, се разлистил.
Младият мъж пристигнал на българска земя. Искал час по-скоро да засади разлистилия и напъпил вече розов храст. Решил да го засади в земите между Стара планина и Средна гора. Там слънцето било меко, а вятърът спокоен и тих...
Розовият храст се размножавал бързо. Толкова бързо, че за кратко време обхванал обширни пространства. Докъдето и да ти стигне погледът, все рози... А започнат ли те да цъфтят..., уханията събират пчелите, окото ти заиграва от радост, душата ти се пълни от благост... С годините хората нарекли полетата с рози „Долината на розите“, а това наименование е съхранено до днес.
От дълбока древност се казва, че ароматът на маслодайната роза е изпълнен с вълшебства: той дарява сили, смекчава скръбта, лекува и носи радост... А розата – тя се счита за „царица на цветята“, символ на любовта – на вярната, на силната, на чистата и вечната любов.
И тук… може би някои от Вас ще попитат: „Но...защо сутрин има росапо розите?“ Старите хора разказват, че според легендата капките роса по розовите цветчета са сълзите на влюбените момиче и момче. Не търкулвайте тези бисери с роса! Те трябвало  да останат по кадифените цветчета.Така розата щяла да ухае още по-силно. И още по-пленяваща щяла да е тя...

Д-р Ваня Велкова
За в. „България СЕГА“, Берлин
Снимки: Д-р Ваня Велкова, личен архив






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7