Да помогнем за едно последно „Сбогом“

Начална страница | Свят | България | Да помогнем за едно последно „Сбогом“
image

Сега е онова време от годината, в което хората разтварят своите сърца, загърбват собствените си нужди и съвсем безкористно поставят радостта на другите пред своята собствена. Декември, макар сочен за най-студеният месец, всъщност е наситен с топлината на жестовете, които правим един към друг. Това е месецът, в който да дариш онова, от което някой се нуждае, е по-важно и силно от всички грижи и проблеми, защото поставяйки усмивката на нечие лице се чувстваш като най-богатия човек на земята, дори нищо друго да не притежаваш. И ние го правим, без да се замислим и без да очакваме каквото и да е в замяна, понеже така е редно, при това не само за един ден или в рамките на един месец, редно е по начало…
Но макар и магически, декември може да бъде и суров, особено когато житейската жестокост се намеси в хармонията на празничното време. Тя не подбира сгоден момент, не се интересува от светостта на празниците и плановете на хората, тя просто връхлита…

Такава е и историята на Юлия Каменова, която броени дни преди празниците губи своя баща.
68-годишния мъж е бил за два месеца в България, в старата столица Велико Търново и на тринадесети декември е летял обратно за Флорида, където с нетърпение го е очаквала дъщеря му. За жалост той така и не пристига на летището в Маями…
Всичко се обърква още в Берлин, където от компанията е трябвало да  осигурят количка, с която да го заведат до борда на самолета за Америка. Реалността обаче е, че нищо не го чака и сам трябва да стигне от единия край на огромното летище до другия, с тежък куфар в ръка.
„Обаждах му се по телефона, а той едва дишаше“, споделя съкрушената Юлия.
„От „Еър Берлин“ не си свършиха работата и ето какво костваше това!“, с мъка и тъга допълва тя.
Баща ѝ все пак успява някак да стигне до нужния изход и да се качи на самолета, но по време на полета му прилошава. Макар пилотът да каца на летището в малкия канадския град Хепи Вали-Гууз Бей, на чиято писта в готовност чака екип от парамедици, българинът издъхва. 
„Толкова съм съсипана! Той не трябваше да е сам… Цял живот работих да му дам дълги и спокойни старини…“, с горчивина казва Юлия Каменова.
Причината за смъртта на баща ѝ все още не е обявена и остава догадка, която няма да даде мира на страдащата дъщеря.

Днес Юлия се обръща с две молби към всички нас. От органите на властта в Канада ѝ съобщават, че баща ѝ е седял до млада българка през полета от Берлин до Маями на 13-ти декември, с която най-вероятно е общувал. Юлия се опитва да намери жената, за да разбере какви са били последните му думи. Ако някой има информация, може да пише до редакцията на в. „България СЕГА“, на editor@bulgariasega.com. Ние ще предадем всяка информация директно на г-жа Каменова.
Втората молба, която Юлия и ние отправяме към вас е, ако имате възможност, да дарите от сърце колкото успеете, защото тялото на мъжа е още в Канада, а транспортирането и погребението му са непосилни за младата жена. Нека направим едно добро, да помогнем в този така тежък момент.
https://www.generosity.com/memorial-fundraising/dad-s-remains-transportation--2
Тук може да дарите толкова, колкото е по собствените сили. Юлия ще ви бъде повече от благодарна, а всички заедно можем да ѝ дадем шанс за едно последно „Сбогом“, отправено към баща ѝ.
Благодарим ви!

Никол САШОВА
в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7