120 години от публикуването на първото самостоятелно издание на „Под игото” (Video)

Начална страница | Свят | България | 120 години от публикуването на първото самостоятелно издание на „Под игото” (Video)
image
Портрет на Вазов

Изложба за историята на „Под игото” в Сопот

„За българския поет най-важно е да бъде син на своя народ, на своето време и с писането си да засегне която и да е струна на народната душа, да я направи да кънти от всяко чувство, радост и копнеж, а той да бъде отзив от нейните.” - Иван Вазов

През 2014 г. се навършват 120 години от публикуването на първото самостоятелно издание на романа „Под игото”. Юбилейната годишнина е повод да си припомним още веднъж за „Под игото” - първата книга, донесла литературна слава на Вазов и на България; най-четената и най-превежданата българска книга.
В един от предговорите към романа „Под игото” патриархът на българската литература Иван Вазов пише: „Исках да кажа две думи, отдавна жадувани да бъдат казани.
Прокуден от България в 1887 година, аз прекарах около една година в  Одеса. Много скръб, много мъки изпитвах там по изгубеното отечество. Умът ми, сърцето ми, душата ми постоянно летяха към него. Но ето, дойде ми вдъхновението да напиша тоя роман и аз задишах пак въздуха на България. Хиляди спомени оживяха, хиляди картини, ярки и хубави, плениха моя умствен поглед, картини от бурния живот на отечеството през Априлското въстание.
    О, видения, как услаждахте душата ми! О, съдбоносни дни, какви трепети пробуждахте в нея! Аз забравих мъките на изгнанието. Аз бях честит, къпейки се във вълните на скъпите и незабравими спомени: те ме въодушевяваха, те ми дадоха нов полет и нова младост на музата ми – и от бедната стаичка в остранената одеска улица книгата ми обиколи цяла България, мина границите и профърча из Европа.”
    И аз благославям сега това изгнание.”  (София, 19 окт. 1920 г.)

Създаване на творбата

Първото самостоятелно издание на романа „Под игото”, 1894 г.Иван Вазов сътворява „Под игото” през 1887-1888 г. в Русия, по време на изгнанието си в град Одеса. „Под игото”, считан от специалистите за първия български роман, се явява най-представителната творба на писателя, превърнала се в „национална епопея на времето”, наричана „енциклопедия на българския национален живот”.

Публикуване на „Под игото”

Романът „Под игото” е пренесен в България с руската дипломатическа поща. Публикува се на части като първата излиза през 1889 г. в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”, издаван от Министерство на народното просвещение под редакцията на проф. Иван Шишманов. Другите две части на романа са публикувани през 1890 г. в същия сборник.

Публикуване на цялостния роман „Под игото”

Цялостният роман е отпечатан през 1894 г. и издаден от централната книжарница на Тодор Ф. Чипев в София. Споразумението било творбата да бъде отпечатана на луксозна хартия, в тираж 3 хиляди броя. Казват, че рискът за книжарите по онова време  бил много голям, изисквали се големи парични вложения.
Подзаглавието на книгата е „Роман из живота на българите в предвечерието на Освобождението”. И още нещо. „Под игото” е най-ранната българска литературна творба, в която са поставени оригинални илюстрации. Особено заинтригуващи в първото самостоятелно издание са 25-те илюстрации, изработени от видните художници Иван Мърквичка, Антони Пиотровски, Йозеф Обербауер, Антон Митов.

Първото чуждестранно издание на „Под игото”

Дядовата Стоянова воденица в СопотЗабелязан не само в България, романът „Под игото” е публикуван през 1894 г. в Лондон от издателство „Уилям Хайнеман” и излиза дори няколко месеца преди първото българско самостоятелно издание. Преводът е извършен от Уилям Морфилд, а в предговора към първото английско издание видният английски литературен критик Едмънд Гос казва: „… едно образцово произведение … един шедьовър … един първокласен роман на новата история… безспорно един от най-хубавите романи, които Източна Европа е изпратила на Запад.”

Чуждестранни преводи на Вазовия роман

До края на 19 век „Под игото” е преведен на основните европейски езици, а отзвуците за книгата са повече от хвалебствени. Днес Вазовият роман е преведен на повече от 65 езика, включително на японски и китайски, което го прави най-превежданата и най-четената българска литературна творба.  – споделя г-жа Надежда Георгиева, главен уредник в Къщата-музей „Иван Вазов” в град Сопот.

Чествания на 120-годишнината от публикуването на първото самостоятелно издание на „Под игото”

Г-н Стефан Филчев, директор на Къщата-музей „Иван Вазов” в Сопот, посочи, че от 3-9 юли 2014 г. в музея в Сопот са проведени редица събития, свързани с 164-годишнината от рождението на Вазов, както и посветени на 120-годишнината от публикуването на първото самостоятелно издание на „Под игото”. В програмата са включени тематични вечери, срещи с писатели и поети, празници на поезията, литературни четения, викторини, музикално-поетични вечери, откриване на изложби, концерти и много други. В празничните дни са отличени победителите в конкурса за рисунка, есе и фотография на тема: „Под игото – моят поглед към българщината”. Трябва да отбележим и отслужената, по повод годишнината на Вазов, тържествена литургия в църквата „Св. Св. Петър и Павел” в Сопот, както и една от кулминациите в  тържествените дни, а именно връчването на „Националната Вазова награда” за 2014 година.
Както е известно, „Националната Вазова награда” е учредена през 1970 г. от Община Сопот и Министерство на културата в знак на признание пред делото на Иван Вазов. През годините носители на наградата са бележитите творци Димитър Талев (посмъртно), Емилиян Станев, Дора Габе, Георги Караславов, Йордан Радичков, Богомил Райнов, Павел Вежинов, Валери Петров, акад. Николай Хайтов, проф. Милена Цанева, акад. Антон Дончев, проф. Вера Мутафчиева, Недялко Йорданов и много други. Носителят на „Националната Вазова награда” за 2014 г. е писателят Георги Господинов.
По повод юбилея на първото самостоятелно издание на „Под игото” в къщата- музей на народния писател в Сопот е поставен нов експонат. Г-н Филчев, директорът на музея, разказа, че това е първата страница на романа, вградена в планински кристал и поясни: „Нашето послание е за поколенията. Този роман е най-българският роман, първият българският роман и всяко следващо поколение трябва да бъде закърмено с духа на идеите, които Вазов влага в този роман.”
Девическият метох в Сопот, на втория етаж – килията на Хаджи Ровоама и Рада Госпожина    Голям интерес сред гостите на музея в Сопот предизвикват също така изложбата за историята на „Под игото” през годините, първото самостоятелно издание на романа от 1894 г., трите части на творбата, публикувани в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”, чуждестранните издания на „Под игото”, както и фотоизложбата „Сопот – минало и настояще” на Пламен Самуилов.
Разбира се в честванията на 164-та годишнина от рождението на Вазов и 120-годишнината от публикуването на „Под игото” като самостоятелно издание се включват редица други градове. Така например, в Къщата-музей „Иван Вазов” в  Берковица е открита специална изложба. Именно в този град, през първите две години след Освобождението, живее Вазов. Там той учредява туристическо дружество и написва едни от най-хубавите си творби като поемата „Грамада”, стихотворенията „Малини” и „На Ком”, повестите „Митрофан и Дормидолски” и „Моята съседка Гмитра”, черпи сюжети за много други свои следващи творби. В рамките на честванията, в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” посетителите са имали възможност да разгледат документалната изложбата на тема: „125 години от отпечатването на романа „Под игото” от Иван Вазов и 120 години от излизането на първото самостоятелно издание”.

Вдъхновение от Сопот

От родния си град Вазов черпи вдъхновение, сюжети и теми за много свои творби сред които: стихосбирката „Люлека ми замириса”, повестта „Чичовци”, пътеписът „В Стара планина”, романът „Под игото” и други. В този смисъл проф. Милена Цанева посочва: „… какво би бил Вазов без обкръжението на сопотския микрокосмос, слял се завинаги с неговия писателски образ?”

Литературни герои и прототипи

Илюстрация към първото самостоятелно издание на „Под игото”    Зад почти всички Вазови герои от произведенията му, които са сътворени в Сопот или свързани с него, „се крият живи типове, които всеки можеше да познае по онова време.” - народният поет сам споделя това пред проф. Иван Шишманов. И в романа „Под игото” почти всички литературни герои имат свои прототипи. В общия смисъл това са хора, които Вазов или лично е познавал, или за тях е слушал от близките си. Така например в образа на чорбаджи Марко писателят въплъщава чертите на своя баща Минчо Вазов. Посочва се, че прототип на Колчо Слепеца е Пейо Беров, на дякон Викентий  - монахът от сопотския мъжки манастир - дякон Богослов Макриев, на Иван Боримечката - Иван Танков Козарев от Клисура (според някои изследователи също и Никола Корчев).
Разказвайки на проф. Шишманов за героите в „Под игото”, Вазов обръща внимание на следното: „Бойчо Огнянов е синтеза от Левски и Заимов, който също беше избягал от анадолски затвор, но не от Диарбекир.” Всъщност, Иван Краличът (Бойчо Огнянов) се явява обобщителен образ на личности като Васил Левски, Стоян Заимов и Тодор Каблешков. Самият Вазов признава, че физическият портрет на най-яркия герой Кралича е копиран от брат му Михаил Вазов, а истинското име го взаимства от човек, наречен Иван Краличът и живял тогава в Сопот. Името „Бойчо Огнянов” – измисля, за да съответства на характера му.”
Казват, че прототип на героя д-р Соколов („… той беше твърде обичан от младежите за своя весел, откровен нрав и разпален патриотизъм.”) е д-р Тодор Кошников, най-добрият приятел на Вазов. 
По повод образа на българската девойка с миловидно лице, учителката в Девическото училище към метоха - Рада Госпожина, писателят посочва пред проф. Шишманов, че героинята също има прототип, чието име той е забравил. Можем да допълним следното: някои изследователи на Вазов считат, че Рада притежава синтезирани черти на три учителки от Сопот. Други са на мнение, че тя е прототип на Мария Българова, родена в Сопот през 1853 г., ученичка в килийното училище на метоха, по-късно учителка в Девическото училище, която се запознава с Тодор Каблешков и между тях има искрена дружба.
Както споделя народният писател, реален прототип на Иванчо Йотата е Иванчо Недков, „Баба Иваница е баба ми Ана.”
Говорейки за романа „Под игото”, бихме могли да разкажем с няколко думи за Девическото (Радиното училище), Девическия метох и Дядовата Стоянова воденица в Сопот.

Девическото училище (Радиното училище)

Чуждестранни издания на „Под игото”„Тия дни Рада беше твърде улисана в училището, защото приближаваше годишният изпит. Денят му скоро настана. Още от сутринта девическото училище хвана да се пълни с ученички, пременени, пригладени и натруфени като пеперудки от майките си. Те, с отворени книжки, бръмчаха като рой пчели и преговаряха за последен път уроците си.” Откъсът е от част първа, глава XI., „Радини вълнения” – по която, имайки предвид „Под игото”, най-често се подготвят драматизации за училищни тържества. И това е разбираемо, тъй като главата „Радини вълнения”, в която се описва годишният изпит на възпитаничките на младата учителка Рада, е особено вълнуваща. Вярвам, че още дълги години учениците с радост ще четат и наизустяват реплики като: „Нашето А, Б, Райно, кой го написа?”, „Събке, кажи ми сега, кой цар освободи българите от гръцко робство?” „Госпожице, аз съм бил учител и влязох в положението ви. Нищо повече. Поздравлявам ви за добрите успехи на ученичките ви - каза Огнянов с топло и съчувствено ръкуване и си замина.”
    Всъщност, Девическото училище в Сопот в голяма степен дължи славата си на романа „Под игото”. Построено през 1851 г., то е едно от първите девически училища в България. През 1877 г., по време на Руско-турската война, училището е опожарено, а през 1879 г. – възстановено. Девическото училище е описано в „Под игото”, а от името на учителката Рада Госпожина идва и названието „Радино училище”. Ако сте решили да посетите музея на Вазов в Сопот, отбийте се и в Радиното училище, където високо стои надписът: „Всяко нещо на мястото си и всяка работа на времето си.” Бихте могли да разгледате възрожденската класна стая, празничния салон, учителската стая…, да поседнете на ученическите скамейки, попишете с перо и мастило, порисувате на пясък и преговорите българската граматика, гледайки граматическите таблици на стената.

Девическият метох (Сопотският девически манастир)

    Девическият метох в Сопот, както и много други места в града, са описани в романа „Под игото”. Дядо Вазов ни разказва, че героинята от романа „Под игото” - Рада Госпожина е отгледана от калугерката Хаджи Ровоама в Девическия метох. Рада е послушница в него и учителка в Девическото училище. Но съществува ли все още Девическият метох и какво знаем за него?
Девическият метох е една от забележителностите на Сопот. Всеки би могъл да го посети и научи интересни факти от българската история. В някои източници се посочва: „Девическият манастир „Въведение Богородично” е основан в началото на XV век. Обграждали го чардаци с около 50 килии за монахини. През робството бил народна твърдина на българката и огнище за изява на нейния несломим дух.” В друга информация се казва: „Девическият манастир „Въведение Богородично” е основан през 1665 г.” След пожар през 1877 г. оцеляват църквата, старата лоза и големият чардак. От 1869-1872 г. монахинята Христина (впоследствие игуменка) е укривала Васил Левски. В една от килиите на втория етаж се е помещавало Килийното училище. „В северната килия на същия етаж е живяла Хаджи Ровоама с послушницата й Рада Госпожина.”

BG7 TV:
120 години "Под Игото" от Иван Вазов 
 

Дядовата Стоянова воденица

В част първа, глава II., „Бурята” на романа „Под игото” е представено следното описание: „Веднага блясъкът на една нова модния откри пред него покрива на самата воденица, сгушена между клонести върби. Краличът притърча и се спря под стрешината й. Побутна вратата - тя се отвори. Той влезе. Воденицата беше тъмна и глуха.” Още от ученическите години си спомняме за събитията в тази глава, а впоследствие колкото и пъти да препрочитаме книгата, пред нас като че ли на живо застават Иван Краличът, дядо Стоян, Марийка…
Дядовата Стоянова воденица, станала известна с „Под игото”, е на повече от 200 години. Намираща се в Сопот, воденицата и днес продължава да бъде посещавана от ученици и възрастни, които с най-голямо любопитство „изучават” местоположението на воденичния камък, чувалите с жито, козечето, търнокопа, лопатата… Предвижда се Дядовата Стоянова воденица да бъде включена в културно-познавателен маршрут с наименование „По стъпките на Вазов и неговите герои”.

Класацията „Голямото четене”

    От 2008-2009 г. се провежда кампанията „Голямото четене”, в рамките на която се извършва допитване до българите за техните любими романи. През 2009 г. е обявено, че романът „Под игото” е поставен на първо място в тази класация. „Най-четената и преиздавана наша литературна творба продължава пътя си през годините и доказва стойността си отново и отново. Поколение след поколение ще се препрочита и преоткрива Вазов и литературният му шедьовър.” – посочва ръководството на Къщата-музей „Иван Вазов” в Сопот.

За  автора, завещал ни „Под игото”, Гео Милев казва: „Вазов оставя след себе си едно колосално дело със славни и безсмъртни основи. Той беше погълнал в себе си душата и живота на целия български народ и затова той стана поетът на този народ - народният поет на България.” А проф. Александър Балабанов заявява: „Нам ни е необходим и ще ни съпътства вечно живият Иван Вазов, свързан с нашите тъги и неволи.”

Ваня Велкова
Снимки: Ваня Велкова, Димитър Евгениев, гр. Сопот
Снимките се публикуват със съгласието на ръководството на Къщата-музей „Иван Вазов” - Сопот
в.”България СЕГА”






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (1 направен):

Илиана Илиева-Дъбова на 29 Септември, 2014 04:01:33
avatar
Поздравления за хубавата статия! Ще я препоръчам на нашите ученици.
Съгласен Несъгласен
0
общо: 1 | показване: 1 - 1

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7