Защо Проф. Рандал Бейкър смени щата Индиана с Овча Купел

Начална страница | Свят | България | Защо Проф. Рандал Бейкър смени щата Индиана с Овча Купел
image

На 1 април 2014 г. проф. д-р Рандал Бейкър ще получи своята българска “зелена карта"

На 1 април 2014 г. проф. д-р Рандал Бейкър, който има и американски, и британски паспорт, ще получи своята българска “зелена карта”, за да уреди административно избора си да живее в България. Това не е първоаприлска шега, макар че професорът притежава уникално чувство за хумор. Познаваме се от години, но признавам, че точно този избор стана повод за интервюто. И както предполагах, оказа се, че първоначално работата е станала причина за идването му в България, но причината да избере страната ни за свой постоянен дом е друга: хората, начинът на живот и възможността бързо да си намериш нови приятели, които да се отнасят към теб с топлота и доверие, сякаш се познавате от сто години.

- Проф. Бейкър, Вие имате британско и американско гражданство, пропътували сте целия свят, а сте избрали да живеете в България. Защо? Има ли нещо особено в природата и в характера на хората, което Ви задържа тук?
- Първоначално дойдох в България, защото се запознах с една жена на мост в град Бат, Англия. Тя беше чула моето изказване на конференция, в която и двамата участвахме,  и се приближи до мен, за да ми каже, че е част от малка група, опитваща се да стартира първия "свободен университет" в страната си. Това беше през 1990 г. и аз изслушах настоятелната ѝ молба да отида и да им помогна да започнат. Жената беше толкова убедителна, че месец по-късно бях вече в България.
Задачата бе да се разработи това, което щеше да се превърне в Нов български университет, затова се връщах многократно в България в последващите години и преди да се усетя, се чувствах доста – едва ли не повече, у дома си тук, отколкото в Индиана, където живеех и работех по това време.
При едно неотдавнашно посещение в САЩ ме попитаха, въпреки моя американски паспорт, "Защо живеете в България?". Стана ми интересно, защото това е винаги първият въпрос, задаван ми от всеки българин, с когото се срещам за повече от пет минути. Разбира се, по това време вече имах готов отговор, защото бях мислил много върху това. "Защото моите приятели са там", отговорих. Въпреки че живях и работих в САЩ 24 години, моят приятелски кръг винаги е бил сравнително малък или миниатюрен според българските стандарти. Тук, в България, социалният живот е това, което си спомням като млад човек преди 55-60 години в Уелс. Спонтанни срещи, храна, събития, без да изисква договаряне по телефона; цели фамилии по ресторантите, празнуващи рождения ден на детето или, както днес например - деца на шест или седем години, пътуващи към дома от училище без придружител. Представете си го в Ню Йорк!
Така че, когато през декември на 2008 г. се пенсионирах и оттеглих от Университета на Индиана, вече бях приел работното място в София и пристигнах в България в деня, веднага след пенсионирането си. Моята голяма приятелка Леда Милева, която за съжаление почина миналата година, ме поздрави с думите "Добре дошъл у дома!" Аз определено се почувствах като че ли съм "зайченцето бяло", което най-накрая се е прибрало у дома. Живея тук оттогава, и в края на този месец март ще стана не временно пребиваващ в България гражданин на ЕС, а постоянно пребиваващ. От Дирекцията по имиграция дори сами ми го предложиха! Може би са искали да противопоставят няколко бройки пристигащи и оставащи тук чужденци на огромния брой българи, които са напуснали страната.

- Вие сте и писател, и преподавател. Какво Ви доставя по-голямо удоволствие: да пишете книги или да общувате с млади хора и да ги учите на ум и разум?
- Истинската причина да съм тук изобщо, като изключим "дамата на моста", е началото и създаването на Нов български университет. Това беше "идея", когато дойдох за първи път и бях изненадан да открия, през 1990 г., че той (Университетът) се състои от няколко стаи в апартамента на покойния писател Ангел Каралийчев, населени с някои от най-умните и най-мотивирани хора, които някога съм срещал. По-късно той се премести в няколко стаи над магазин за хранителни стоки на ул."Стефан Караджа", а сега НБУ има красив и разширяващ се кампус в Горна Баня (кв. Овча Купел).
Всеки път, когато преподавате някакъв курс, дори и ако сте го преподавали в продължение на двадесет години, той никога не е един и същ (или поне -  не би трябвало да бъде).  С всеки клас трябва да съотнесете материала на курса към съвременния свят, и имайки предвид  скоростта на настоящите промени, бележките ви от последната година няма да ви помогнат! Аз научавам от часовете толкова, колкото и студентите. Опитвам се да преподавам лекции, които карат студентите да мислят отвъд границите - да станат повече учени, отколкото експерти. Ние сме склонни да губим тази способност с все по-стесняващите се по характер теми и любимата ми трансгранична комбинация е "наука, политика и ценност" (или икономика, както е по-популярно позната).  Друг курс, който преподавам и който също пресича граници е "Защо Америка не е Европа"  - вероятно това е любимата ми тема. В друг от моите класове става въпрос за процеса и темпото на промяната, най-голямата заплаха, пред която сме изправени. В края на краищата , човек влиза в Университета не само да учи, но и да се научи как да мисли (не какво да мисли).

- Искрено съм се смял на великолепния хумор, докато съм чел някои от книгите Ви, в които описвате моята хубава страна и странните хора, които живеят в нея. Сигурен съм, че всеки българин и всеки чужденец, който си има работа с българи, би следвало много внимателно да прочете шедьовъра Ви “Bulgariana”. Но разбрах, че сте направили издателство. Какви книги смятате да издавате? Ще имат ли възможност да ги четат и българите зад граница?

- Въпреки че съм бил учен през целия си професионален живот, винаги тайно съм искал да бъда "писател". Разбира се,  учените пишат, в противен случай ще станат бездомни. Но този вид писане е често под натиска да се публикува - което е мярката за академична "производителност". Въпреки това, повечето академични писания изглеждат непробиваеми, претенциозни и монотонни. Така че, в един доста напреднал стадий на академичния си живот, през който съм публикувал огромен брой работи, осъзнах, че това, което наистина искам е не "да бъда публикуван", а "да бъда четен", което е съвсем различно нещо. Исках да видя хора, които четат това, което съм написал, да му се наслаждават, да задават въпроси за него и да искат – най-вече - да прочетат още.


Опитвам се да пиша и да произвеждам книги, които имат някаква връзка с тази част на света, включително и един хумористичен поглед върху всекидневния живот в България, видян отвън (Bulgariana). Михаил Вешим е направил обратното в много хумористичната си книга "Английският съсед". Освен това,  се старая всички книги да се появяват в английско и българско издание, и до кончината си миналата година, скоро след смъртта на майка му (Леда Милева), Боян Николаев превеждаше всичко мое. Той бе успял да схване същността на британския хумор от времето, когато бе живял във Великобритания и от задълбоченото му четене на британски книги. Той и съпругата му Виолета Цонева са превели всички мои книги тук, от 2004 г. нататък. Започнаха с превода на моята книга Summer in the Balkans (1994), наречена в българския ѝ вариант "До София и назад".

Издателството ми Dragon Books (наречено така, заради символа на моята родина – Уелс). В българския контекст това може и да не е удачно лого, тъй като светецът покровител на България (а и на Англия) неизменно е показван в иконите как убива змей! Имаме списък от около 10-12 нови заглавия, очакващи публикация през следващата година и нещо. Пълната информация за тях може да се намери на:  www.dragon-books.com - на английски и български.

Надявам се, че тази серия, особено  "Българиана", ще осигури връзка с родината за много десетки хиляди емигранти, които са заминали да търсят повече възможности в чужбина. В момента предизвикателството е да създадем маркетингова инфраструктура извън България - в САЩ, Великобритания и така нататък. Поради тази причина всяка публикувана от нас книга ще бъде на разположение отсега нататък като електронна книга от всички големи дистрибутори, включително Amazon. Всичко това отнема време и изисква находчивост, но необикновените дизайнерски умения, които могат да се намерят в България - независимо от емиграцията - са извънредно оригинални, творчески и технически. Това ми позволи да разработя "стил на издателството" за предстоящите книги с помощта на две много талантливи млади жени тук, които ще илюстрират нашите творби. Някога това е било традиция - руснаците са го развили много добре, придавайки силно "усещане" на всяка книга. Този подход, повече или по-малко, вече го няма, но се надявам да го съживим, така че книгата да бъде много повече от просто текст и снимки, да бъде радост дори само за гледане. Това, както казах, ще отнеме време – вероятно е нещо безразсъдно за някой, който току-що е отпразнувал 70-тия си рожден ден!

Иван Сотиров
в. “България Сега”
editor@bulgariasega.com









Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7