Как германка, македонец и сръбкиня посрещат хора от цял свят в България

Начална страница | Свят | България | Как германка, македонец и сръбкиня посрещат хора от цял свят в България
image

Интервю с Лаура Киел

Германия е една от страните където много българи отиват да търсят по-добър начин на живот, напускайки пределите на родината ни. Държавата предлага по-висока заплата дори за имигрантите, по-стабилна икономика, друг манталитет, добър стандарт и сигурността, че няма да се разочароваш решавайки да се установиш там.
С други думи, Германия е блян и цел за не малко българи. Идеята, човек роден и израснал там, да замени всички възможности които стоят пред него, за тези които България може да му предостави, буди любопитство. „Немислимо“ е думата, която изплува в съзнанието, когато чуеш, че това може да бъде реално...

Историята на 27 годишната Лаура Киел, която е родена в малък град до Франкфурт, е точно такава. Тя е завършила Europian studies, което се определя като политическа и културна наука. Преди две години Лаура се установява в България, оставяйки родината зад гърба си, за да реализира една идея заедно с добрия си приятел Йоцко, който е македонец. Двамата отварят хостел в Пловдив, като го ръководят заедно с трети човек - Валентина, която е дошла в града под тепетата от Сърбия. Хостела „The Crib“ е вече отворен за посетители и под покрива му идват хора от близо и далеч. Клиентите му са от Португалия, Финландия, Америка и редица други държави. В това интернационално място, което събира хора от цял свят, витае магнетичен уют, спокойствие и атмосфера, която го превръща не в обикновен хостел, а в дом.

Срещнахме се с Лаура, за да си поговорим за нейната история, за идеята ѝ за The Crib и живота в България.

- Здрaвей, Лаура! Разкажи ни малко за себе си, къде си родена и живяла преди да дойдеш в България.

- Родена съм в малко градче близо до Франкфурт, след което учих във Фрайбург, което е в южна Германия. После се преместих във Франкфурт на Одер, който е различно място от другия Франкфурт, който всички знаят. Две години живях в Берлин, докато все още учих във Франкфурт. После за половин година учих във Варшава в Полша, там се научих да говоря полски, което малко или много ми помогна да науча българския. Веднъж научил един славянски език, на човек му е по-лесно да научи втори.

- Как се запозна с Йоцко, с който сега сте собственици на „The Crib“?
- След като приключих част от обучението си, го замразих за една година и отидох в Украйна, където започнах да стажувам. Там два месеца живях в хостел, което толкова ми хареса и един вид промени начина ми на мислене за хостелите като цяло. След стажа ми бях планирала да обиколя Азия, но понеже Украйна ми допадна много и вече бях изградила приятелски взаимоотношения с много хора, от славянски произход, спонтанно промених плана си и предприех едно зимно пътуване из Балканите. От държава в държава стигнах в Белград, където всъщност за запознах с Йоцко, който работеше като мениджър в хостела където бях отседнала. С него бързо се сприятелихме и установихме, че проявяваме интерес към хостелите.
Скоро обаче ми се наложи да си тръгна и да се върна в Украйна, но за рождения си ден отидох при Йоцко, за да го отпразнуваме. Незнайно как точно, решихме да отворим хостел заедно... Може би е било на пияна глава.

- И България ви беше първия избор?
- Не. Първоначално решихме да започнем в Черна гора. Което беше грешен избор... Не се получи изобщо. Никой не искаше да ни подкрепи в това начинание, не ни дадоха никаква информация и не ни разясниха как стоят нещата относно идея като нашата. Истинско бедствие! Решихме, че трябва да пробваме, някъде другаде и се спряхме на Албания. Там прекарахме една седмица, но положението беше почти същото. Бяхме се отчаяли, че няма да пожънем успех и идеята ни ще си остане нереализирана. Тогава един приятел на Йоцко дойде да ни види и ни предложи да се пробваме в България. Не му мислихме много, просто си казахме: „ОК! Защо не?“

- И така се озовахте тук?
- Да. На следващата година, отново на рождения ми ден, се бяхме уговорили да се видим в България. Срещнахме се в Пловдив и аз се влюбих в града още от самото начало. Твърдо реших, че ще отворим хостел точно тук и никъде другаде. Това беше мястото, усещах го.

- Срещнахте ли трудности в реализацията, както в Черна гора?

- Всъщност не. Всичко тук беше толкова различно от Черна гора, хората  бяха много услужливи и искаха да ни помогнат. Регистрирахме компанията си за един ден! Отидохме в адвокатска кантора, където ни посрещнаха много добре, разказахме им идеята си и още няколко часа по-късно бяха организирали всичко - от преводач, до всички нужни документи. Дори ни поканиха на вечеря, всъщност ние искахме да поканим тях заради оказаната помощ, но те ни изпревариха.
Разликата е такава, че когато ходихме да оправим документите, хората ме поздравяваха със: „Здравей, Лаура!“. Знаеха името ми, което беше много мило, докато в Черна гора всички бяха изключително студени, без да се вълнуват как се казваме и ни гледаха като натрапници, все едно се намирахме в задния двор на домовете им и искахме да хвърляме камъни по прозорците им.
Друга причина, освен услужливостта на хората, е че в България е доста евтино, сравнение с другите държави. Тук човек, наистина може да си позволи да отвори хостел.

- Това преди колко време се случи?

- Преди две години, а сякаш беше вчера. Все още съм влюбена в това място, така както когато го видях за първи път.
Когато отворихме хостела, все още учех и трябваше да завърша обучението си. Но ваканциите си прекарвах тук, дори следващия си рожден ден отпразнувах отново в Пловдив, в хостела. Беше страхотно, гъмжеше от хора. Празнувах с Йоцко, персонала на хостела, посетители студенти, които бяха тук по програмата Еразъм, дори дойде един приятел американец с който се запознахме, когато ни беше клиент. Той се върна специално за рождения ми ден...Е, и защото харесва Пловдив. Всъщност, преди да се сприятелим с него, половин година той беше обиколил почти цяла Европа и след като се върна в Америка, ми бе писал, че най-хубавия град, които е посетил из странстването си из Европа, всъщност е Пловдив. 

- Това е страхотно! Да разбирам ли, че повечето посетители харесват града?

- О, да! Веднъж имахме гост от Южна Кореа, бил е инженер и внезапно е решил да напусне работа. Той също беше започнал да пътува - из Азия, Африка и Европа. След седем месеца пътуване ми беше казал: „Има само два града, в които наистина бих искал да живея и това са Кейптаун в Южна Африка и Пловдив!“

- След две години прекарани в страната ни, все още мислиш ли, че хората са така отзивчиви и съпричастни, както в началото?

- Повечето хора да. Разбора се, като навсякъде по света има и добри, и лоши хора. Но когато става въпрос за официални дела или професионално отношение, всички са много любезни и благоразположени.
Всичките ни гости също споделят колко очаровани са от българите и колко добре са се отнесли с тях.
Единствено езиковата бариера е малък проблем, защото повечето хора тук не говорят английски, но аз вече научих българския... Лично за мен не е проблем говора, може би малко е дразнещо, че хората забелязват, че говоря със странен акцент или използвам „странни“ думи. Така че, като отида до магазина да купя нещо и задам въпрос, продавачите ме гледат странно и постоянно ме питат: „От къде сте вие?“. Когато кажа, че съм от Германия, започват още редица въпроси, как и защо съм дошла тук и така в продължение на поне 10 мин. ме разпитват. Затова вече казвам, че съм дошла просто на почивка.

- (Макар интервюто ни да протича на английски, знам че Лаура говори много добре и български). За човек който е дошъл за няколко дена на почивка в България, бързо си
научила езика.


- Явно съм много умна. (Смее се)

- Не ти ли липсва Германия?

- До този момент, не толкова. Тук в България ми харесва и специално в Пловдив. В града има уникална атмосфера, много е  релаксиращ и има много красиви места където би искал да седнеш, за да си отдъхнеш. Съществува мир, нещо което няма в Германия например. Тук хората наистина са под напрежение, но проблемите които ги връхлитат са виновни за това. Докато в Германия хората изпитват страх, макар положението на държавата ни да е по-добро от това на България. Германци сами си поставят високи цели и винаги са угрижени дали ще ги постигнат и това ги води към паника. Тук в България хората се оплакват, понякога много, но въпреки всичко стоят навън под слънцето, пият кафе и се опитват да се насладят на живота си. Като се замисля, българите доста се оплакват от държавата си, не че нямат причини, знам че съществуват много проблеми, но съумяват да изпитват удоволствие от всичко останало, което ми харесва.
Така че, като цяло Германия не ми липсва чак толкова, но определени неща от там ми. Като например хляба... колкото и странно да звучи. Липсва ми храната, затова обичам да ходя до "Lidl", защото тук веригата изглежда точно като тази в родината ми. Когато се разхождам из него, може да изглежда смешно, но съм на ръба да се разплача. Определям го като малка Германия в България.

- Странно е, че си заменила стандарта на живот в Германия за този тук.
- Може би изглежда така. Наистина тук получавам по-малко пари от колкото в Германия, но живея по начин, който не мога да си позволя там. Тук работя това което ми харесва и имам достатъчно време, за да си почивам и да излизам навън. Там всичко е работа, а и някои неща са по-скъпи.

- Работиш с хора от Македония и Сърбия, а гостите ви са от цял свят. Какво е усещането?

- Весело е. Общуването помежду ни е забавно. Хората постоянно ни питат на какъв език точно си говорим, понеже смесваме сръбски, македонски, български и английски на едно. Например, спомням си, че Валентина веднъж каза думата „зарочак“, което в последствие се оказа кръстоска от българската дума закуска и сръбската „доручак“, което пак означава закуска.

- Какво е специалното на хостел "The Crib"?
- Вероятно това, че всъщност ние живеем в него. По принцип хората не живеят на работното си място, но ние не сме така. Затова често гостите ни казват, че имат усещането, че са в нечий дом, а не в място под наем. Е, вероятно чувстват така нещата, защото действително това си е нашия дом и ние се стараем да изградим приятелски взаимоотношения с тях, а не да гледаме ги гледаме просто като клиенти. След като напуснат поддържаме връзка по Фейсбук.

- Искаш ли да кажеш нещо  на читателите ни?

- Може би, това че знам, че изглежда странно хора от чужбина да искат да живеят в България, при положение, че много хора я напускат. Но трябва да се гордеят със страната си, защото е красива и има много неща които си заслужават да се видят. Хората тук са топлосърдечни, страната има прекрасна природа и метеорологични условия. Разбира се, не е перфектното място на земята, кое е!?. Това казват и почти всички от посетителите ни, след обиколка на Балканите.
                                               
Стелиян Стоименов
в. "България СЕГА"






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7