Медиите и националните каузи

Начална страница | Свят | България | Медиите и националните каузи
image

В София бе открита Деветата световна среща на българските медии

Бунтовници без кауза ли са българските медии? Разбира се, не медиите са тези, които имат отговорността да обединят българите за една или друга кауза, но без тях нито една кауза не може да стане достатъчно популярна в съвременното информационно общество. Кауза, казано на обикновен български език, означава общо дело. Има ли обаче сега такова дело, което да стане общо за всички българи: учени и необразовани, бедни и богати, живеещи в пределите на родината и отдавна напуснали я емигранти, решили да потърсят щастието си в някоя друга страна по света? Вероятно няма такова дело и точно затова Максим Минчев, генерален директор на Българската телеграфна агенция и председател на Асоциацията на българските медии по света, който е инициатор и организатор на медийните срещи, е избрал темата за медиите и националните каузи тази година.

Нека се върнем малко назад в историята и да  се опитаме да си спомним няколко национални каузи, които са накарали почти винаги разединените българи да забравят разногласията си и да пренебрегнат различията помежду си в името на общото дело. Според Соломон Паси, бивш министър на външните работи и сегашен председател на Атлантическия клуб, има пет такива случая в нашата история. Това са освобождението на България през 1878 г., Сединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г., обявяването на независимостта на България през 1908 г., присъединяването на България към НАТО през 2003 г. и присъединяването на България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г. А сега? Мисля, че едно сравнение между изброените вече събития и каузите, които бяха предложени при откриването и по време на дискусиите на Деветата световна среща на българските медии, по-добре от всичко показват липсата на национално единство и исторически хоризонт пред страната ни. 

В Археологическия музей, където се състоя официалното откриване на медийната среща в понеделник, кметът на София Йорданка Фандъкова предложи кандидатурата на София за Европейска столица на културата през 2019 г. да се превърне в национална кауза. Това е рядка и уникална възможност да промотираме града и региона на европейската културна сцена и да създадем по-добър живот за нашите граждани, бизнеси и международни посетители, каза тя. Сред тоновете история и култура в Археологическия музей това предложение прозвуча убедително, но трудно всички българи ще го подкрепят поради простата причина, че Пловдив, а и други български градове са конкуренти на София, тъй като също кандидатстват за европейска столица на културата. Напълно естествено е пловдивчани да подкрепят своя град в тази европейска надпревара. 

Петър Стоянович, министър на културата, който говори след Йорданка Фандъкова, предложи модерният национализъм да стане нашата национална кауза. Какво точно този министър разбира по “модерен национализъм” не стане съвсем ясно на присъстващите, защото в краткото си слово той се спря на необходимостта от по-голяма адекватност и прагматичност, на проблемите на образованието, на пропастта между деца и родители и на положението на ромите. Трябва да обясним на българите дали ще я има България, каза в заключение министър Стоянович.

След официалното откриване в София медийната среща продължи в Пловдив. В зала “Проф. арх. Йолов” на хотел “Тримонциум” стартира дискусия по главната тема на срещата. Български журналисти от цял свят с любопитство излушаха Максим Минчев, който предложи единствено още един въпрос: “Защо България се нуждае от национална кауза точно сега?” Вместо директен отговор, Соломон Паси лансира няколко идеи, които изглеждат достатъчно неосъществими, за да се превърнат в национални каузи. Ето само две от тях: България да стане космическа сила и да се преборим с несправедливостта. 

На мен лично ми е интересно как първите хора в държавата биха коментирали предложенията, защото – при цялото ми уважение към всички участници в софийската и пловдивската дискусия – без институционална подкрепа едва ли някоя от споделените идеи може да се превърне в национална кауза. За съжаление, тези първи хора отсъстваха от срещата. Макар че официалното откриване бе в Архелогическия музей, който се намира само на сто метра от офиса на българския президент и на триста метра от Министерския съвет, нито президентът Росен Плевнелиев, нито министър-председателят Пламен Орешарски дойдоха да споделят идеите си за бъдещето на България с представителите на българските медии по света. Може би са били заети или организаторите не са ги поканили, не знам. Но като прегледах брошурата със снимки от състоялите се вече осем журналистически срещи, видях, че е в предишни години първите хора в държавата не са пропускали възможността да присъстват на откриването на срещите и да изпратят по този начин конкретно свое послание до българите по света. Тази година обаче ситуацията е друга. България е още по-разделена, противопоставянето между българите е още по-силно и хоризонтът пред страната ни е още по-тъмен.

Може би затова изказването на Светлозар Момчилов, издател и главен редактор на вестник “България СЕГА”, бе посрещнато с такъв интерес от участниците в срещата. Привличайки вниманието към опитите да се постави в зависимост българската общност в Чикаго чрез стратегии и похвати, които са всекидневие в България, той разкри на практика причината за невъзможността българите да се обединят около обща кауза днес. Тази причина е “България на олигарсите, корумпираните политици, продажните медии, подкупните съдии и арогантните мутри”, която, наложила своите правила в страната, вече протяга пипалата си и към българите по света, за да нанесе превантивен удар по общности, в които е създадена “атмосфера на позитивизъм, конструктивизъм и толерантност”. (Цялото изказване на Светлозар Момчилов ще публикуваме отделно в следващия брой #43, дата 24-ти октомври 2013)

Предполагам, че лъч на надежда ще се появи във Велико Търново, където в сряда следобед и в четвъртък продължава Деветата световна среща на българските медии. Предвидено е академик Стефан Воденичаров, председател на Българската академия на науките, академик Антон Дончев, автор на романа “Време разделно”, Пламен Карталов, директор на Националаната опера и балет, и историкът академик Георги Марков споделят виданията си за основните национални цели на България. Може би е време да престанем да обръщаме толкова голямо внимание на българските политици и да се обърнем към българските интелектуалци, които да предложат идеи за едно по-добро бъдеще на страната. Защото съм сигурен, че ако се появи кауза, която да обедини всички българи - учени и необразовани, бедни и богати, живеещи в пределите на родината и отдавна напуснали я емигранти, решили да потърсят щастието си в някоя друга страна по света – тя няма да е дело на българските политици, а на духовни апостоли, които са запазили в себе си пламъка на доброто и са готови да се посветят на общото дело.


Иван Сотиров
в. “България Сега”
editor@bulgariasega.com

 

 






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7