Къде е Дядо Добри? При нас или Горе, над нас?

Начална страница | Свят | България | Къде е Дядо Добри? При нас или Горе, над нас?
image

През 2010-та година в България се снима документален филм за храма "Свети Александър Невски" в София. Сценаристът на продукцията дълго се рови из различните книжа, струпани от историята за този величествен български духовен и архитектурен паметник.  Попада и на списъците с дарители за Храма. Изведнъж любопитството му се разпалва от факта, че името на най-големия дарител - частно лице, е отбелязано с две думи. 35 700 лева са дарени  през 2009 година от... Дядо Добри.
Толкова. Нито фамилия, нито адрес, нито титли и научни степени...  Просто "Дядо Добри".
Попитал един човек от техническия персонал при Храма, който се намирал край него, кой може да бъде този меценат?
- А, Дядо Добри, ли? Той е отвънка, на стълбището е...
Зарадвал се сценаристът, че може да съчини хубава сцена  за пред камерата - да покаже на хората жив благодетел, който не изглежда да си е дал парите за да го направят после "Архонт". Излязъл, погледнал...  и изпаднал в шок.  На стълбището седял странен човек, почти като слязъл  от страниците на Библията пророк. Но в същото време и с много характерна за днешното българско време фигура  - с протегната шепа за милостиня.
- Дядо Добри?
Старецът го погледнал с кротките си очи...
Добре Добрев е роден през 1914 година в елин-пелиновското ни шопско село Байлово до София. Догодина щеше да навърши, или ще навърши, 100 години. Утрепах се да търся къде е сега този човек - при нас ли още  или е вече в по-добрия свят? Ако беше заклал няколко деца или беше гръмнал с тенджера под налягане неколцина чужди туристи на Черноморския ни бряг щеше да се пролее печатарско мастило колкото целия Бургаски залив и световните агенции да стъписат света с информационното си торнадо... Но той, горкият, изглежда нещо е откачил, защото как може да съществува такова извънземно?  Днес? По нашата земя? Не е ясно.
Облечен в шаечени дрехи и с цървули на краката си, зиме и лете, този човек  години наред е ставал сутрин по славеева доба и поемал от Байлово до София, 10-километра  пешком, за да повтори след залез слънце същото упражнение в обратна посока.  Много пъти по 100 километра е преходил Дядо Добри  и затова животът му е стогодишен и не знае що е инсулт и рак, които други хващат по кръчми, кабинети  и мерцедеси.
За него се знае, че по време на англо-американските бомбардировки над София от Втората световна война е бил затрупан със земя и човешки трупове след бомбена експлозия, и е единственият  останал жив от групата хора. Макар и с много увреден слух от тогава. Сега от години живее в пристройка към църквата "Св.Св. Кирил и Методий" в Байлово и изпълнява като доброволец клисарските задължения.  Няма голям наплив в този Божи храм и затова има време да събира милостиня, разбира се в София, а не от клетото ни босо село.
От събраното не ползва за себе си нито стотинка. Хората, които го познават, знаят това и му носят храна. Комат хляб и два домата му стигат за работния  ден край "Александър Невски" или "Свети Седмочисленици" в София. Като се върне в Байлово - откъсва по някоя ябълка, слива или круша от селските плодни дръвчета. Щях да пропусна - получава и пенсия, която по нашему, тука, в Чикаго, прекрачва границите на 100 долара. С два пръста  и половина.
През 2005 г. дарява църквата в Байлово с 10 000 лева.
През 2007 г. дава 25 000 лева за реставрацията на Елешнишкия манастир.
През  2008 г. поема ремонта на черквата в Калофер и само Бог знае колко е дал пари.
През  2009 г. дава споменатите 35 700 лв за поддържането  на "Св. Александър Невски".

За него хората говорят различно.  "Божи човек",  "Светец", "Ку-ку", "Перко Наумов", "Ангел", "Дарител", "Просяк", "Глупак", "Избавител", Последовател на българския закрилник "Свети Иван Рилски - Чудотворец"... Във всеки случай Дядо Добри е искрата , без която не може да пламне и се разгори огънят на покаянието и спасението на човешките души, превърнали се в ледена топка, в която няма живот и бъдеще...

Климент Величков
снимки: 
http://saintdobry.com
В. "България СЕГА” Чикаго






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (4 направен):

Teodora Angelova на 24 Май, 2013 03:50:46
avatar
Аз лично видях дядо Добри миналата година - октомври на входа Св. Александър Невски пред магазинчетата със сувенирите и иконите.Просеше. Много се зачудих как са го допуснали там ако беше обикновен просяк, затова и оставих моето дарение в неговата пласмасова кофичка което държеше в ръка.
Съгласен Несъгласен
2
Darina на 24 Май, 2013 03:12:59
avatar
А къде е сега Дядо Добри, не се разбира?
Съгласен Несъгласен
1
Иван на 23 Май, 2013 07:18:39
avatar
Защо бе, мили хора няма повече такива като този човек, защо сме такива повечето българи, комерсиялизирани и властимащи и искащи, защо времето ни направи такива, защо се оставихме да стъпчат духовното в нас !
Съгласен Несъгласен
2
Константин Бъчваров на 23 Май, 2013 06:02:15
avatar
Хубава статия накратко и ясно написана. Моля, посочете източника на снимките, защото не е коректно.
Благодаря!
Съгласен Несъгласен
2
общо: 4 | показване: 1 - 4

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7