Министър Пенев: Вежди Рашидов ми каза, че ми оставя "министерство - отличник", а Стефан Данаилов - нищо да не подписвам...

Начална страница | Свят | България | Министър Пенев: Вежди Рашидов ми каза, че ми оставя "министерство - отличник", а Стефан Данаилов - нищо да не подписвам...
image
Министър Владимир Пенев и Тодор Паунов в Министерството на културата по време на интервюто за вестник "България Сега" - Чикаго.

Екслузивно интервю на в. "България Сега"

След един скъсен мандат на министъра - скулптор,   министър на културата отново стана, както още по-предишния -  актьор.  С една дума - след Стефан Данаилов беше Вежди Рашидов, а сега е Владимир Пенев. Легендарната за времето си  поредица  на Стефан Данаилов в началото на седемдесетте години на миналия век, където той играеше "Майор Деянов" беше "На всеки километър". Владимир Пенев е "Инспектор  Попов" от актуалния, култов крими-сериал  на БНТ, ползващ се в България с изключителен  интерес -     "Под прикритие ”.
И  той, както Данаилов, има в един дълъг списък над сто роли -  в Народния театър „ Иван Вазов", Малък градски театър „ Зад канала ”, Театър 199 и Театрална работилница  "Сфумато ”...  Носител е на най-престижните ни актьорски награди - „ Аскеер ”, „Икар ”, „ Златна ракла ”, както и много други от международни фестивали .
По покана на президента Росен Плевнелиев той става министър на културата в служебното правителство на България с премиер Мартин Райков.
Изключително натовареният график на новите министри, които трябва едновременно да "учат занаята", и да вършат маса неотложни работи,  все пак беше превъзмогнат и той посрещна с внимание и  интерес представителите на познатата и авторитетна в България чикагска преса, и специално на вестник "България Сега". Нещо повече - в разговорите открихме рационални  пътища за бъдещи по-добри контакти между България и апостолите  на българската култура в Америка - Българската общност в САЩ... Независимо кои ще бъдат министри от сега нататък...

- Предимство ли е да си актьор в политиката, е първият ни въпрос след взаимните приветствия Чикаго - България и България - Чикаго...
- Ако бяха ме избрали министър на финансите - със сигурност "не"! Но сега, аз "се чувствам министър" не толкова като политик, колкото като експерт в една широка област, каквато е културата.  Освен това, моята кауза е твърде позната, но трябва да се полагат постоянно усилия за да не се "забрави" и пренебрегне: да има повече личен морал и отговорност към това, което обществото ни е възложило да правим.

- Станахте министър на "фатална дата" -  13 март, 2013 ...  Суеверен ли сте?
- Не,13 не е лошо число за мене. Може и да съм леко суеверен... но с мярка. Имам някои свои "ритуали", когато излизам на сцената. Добра работа вършат - създават кураж и самочувствие... Но "13" - и като число и като дата, не ме притесняват .

- Как се промени животът Ви, след като станахте министър?
-  Очаквано се промени ... Но аз  си мислех , че няма да е чак толкова много... Просто 30 години "актьорствах",  занимавах се с  театър, кино и телевизия, и никога не съм се занимавал с политика , макар , че винаги съм имал позиция по това, което се случва в страната и по света. Само че  винаги съм искал да остана в България, тъкмо защото си мисля , че предизвикателството е да участвуваш в промяната, а не да я наблюдаваш от страни. Това е много съществено. Някои от моите приятели отидоха да живеят в чужбина, там където животът отдавна е устроен по друг, и най-често по-добър начин. Но някои заплатиха за това много скъпо. Престанаха да бъдат артисти. Не правят вече това, което обичат и могат, за което са мечтали.
Във връзка с това, за което говорим: никога не съм мислил и нямах никаква представа  какво значи да си министър. Естественият път е да си придобил вече някакъв политически стаж, дори да си бил в парламента, където да бъдеш защитник на идеи, на политическа платформа, и чак тогава да влезеш в правителство, ако това изобщо се случи . Аз попаднах в експертното правителство буквално от снимачната площадка, от сцената и екрана.  Това е доста различно и сега  си давам сметка колко опростено съм гледал на някои неща. Защото изпълнителната власт - това е сериозно и трудно изпитание. Изисква и много физически сили и истински, а не само показен морал. Надявам се, че точно това няма да го забравя нито за момент...
Българският министър на културата с ген. секретар на ЮНЕСКО  Ирина Бокова по време на съвещанието на европейските министри в Любляна, Словения, 9 април 2013 г.
- Приемайки предложението на президента Росен Плевнелиев и премиера Марин Райков, Вие заявихте: „Чувствам се стреснат, трогнат и очарован. Приемам този пост като лично изпитание.“ Обичате ли предизвикателствата?
- Оказва се, че ги обичам. В 1985 г. напуснах Варненския театър, в който бях по разпределение. Без да имам осигурено място никъде. Напуснах, защото не можех повече да стоя там. Струваше ми се, че атмосферата около мен е много маргинална, подвластна на странични неща и не толкова на изкуството...  Тогава си направих една моя малка "революция", или поне   "реформа" в собственото си отношение  към моите идеали и към моята работа. Голямата промяна при мен дойде през 1997. Поканиха ме на един фестивал в Монреал и точно там, макар  че вече достатъчно бях видял по света, изведнъж си дадох сметка какво означава за мен думата „свобода“. В България бях вече назначен в Народния театър, за нас, актьорите,  горе-долу -  връхна точка в артистичното ни развитие...  И то бях само на 31 години. Но на практика това означаваше,  че ще трябва да стоя там до пенсиониране, опитвайки се да стана симпатичен на всеки следващ директор или режисьор. И напуснах и Народния Театър.  Първият актьор, който някога е напуснал щатната си бройка в това мечтано и наистина високо място, за да осъществи, така да се каже,  "личната си реформа".
Така , че ... да , обичам предизвикателствата и с това напускане проверих себе си, поставих се в една ситуация, където нямах комфорта и закрилата на съответната институция, а разчитах на себе си .

- Какви съвети Ви дадоха предишните министри Вежди Рашидов и Стефан Данаилов?
-  Вежди Рашидов ми каза , че ми оставя "министерство - отличник". Ще стане вече месец и аз наистина нямам особено големи проблеми. Освен ако не са някъде дълбоко и още не съм ги забелязал . А пък Стефан Данаилов ме посъветва нищо да не подписвам . За съжаление ежедневно подписвам страшно много неща .

- При подписването на перспективния  "Договор за развитие на културната инфраструктура с европейски средства", Вие споменахте, че: „ Важно за нас е младите хора да останат в България .” Подготвят ли се конкретни стъпки за предоставяне възможности за завръщане на младите хора от чужбина?
- Аз имам дъщеря, която за съжаление не следва в България . Тя започна да учи тук, но след като се разбра, че условията не са добри, замина  да учи в Испания. Давам си сметка колко трудно и тежко е всичко това, но за съжаление положението тук е такова. Искам, разбира се, като завърши да се върне и да работи в България. Но какво може да направи Министерството на културата за да привлече тези специалисти, които учат, или дори вече работят в чужбина, обратно в България?  Ясно е, че трябва да се подобрят цялостните условия за живот и работа в страната. Тръгва се, разбира се, от образованието. Трябва да има добро образование, да има добра среда, да има добра икономика, която да работи, да се създава продукция. Но ето,   сега се оказа, че имаме абсолютен излишък от електроенергия! Че  нямаме нужда, въобще, от нова атомна електроцентрала, което е шокиращ факт.  Но още по шокиращо е, че ние  дълги години сме я произвеждали тази електроенергия и чак сега се оказа, че тя е в излишък. Това означава, че досега някой я е употребявал. Този "някой" са производствените предприятия. Но сега те са се "свили", изчезнали са, не ползуват електроенергия! И от там идват излишъците. Ние просто нямаме производство. Не ни трябва електроенергия. На какво разчитаме тогава ? Всеки ден ми носят писма, че тук или там парите не стигат. И ние местим пари от едно място на друго, за да закърпим положението, след което започваме да търсим как да върнем взетото. След малко ще отида да се съвещаваме по този въпрос...
 Аз се боря да се постави на обсъждане въпросът за глобалната стратегия на културата в България. Всичко в страната ни трябва да  се ръководи с  дългосрочна стратегия и идеи. Това важи и за културата. В нея няма само артисти и музиканти, има също дизайнери, архитекти, информатика, електроника и какво ли не още. И всичко трябва да има своята глобална стратегия, за да се знае къде се намираме. Когато имаш стратегия - имаш път, а когато имаш път, знаеш какво трябва да направиш за следващата стъпка. Но ние не знаем какво да правим и стоим в хоризонтално положение, вместо да вървим нагоре. Не вървим по спирала, а си стоим на едно място. Истината е, че ние просто не знаем накъде сме тръгнали .

- Бихте ли казали нещо повече за Норвежката програма за консервация и дигитализация на културното наследство? Това ще улесни ли българите в чужбина в достъпа им до българската култура?
- Тази програма се отнася за недвижимото културно наследство, което е в България, така  че българите, които са в чужбина ще бъдат улеснени... Но нека да разгледаме един пример. В момента се открива един паметник на културата – Червената църква в Перущица . Една уникална постройка от 4 -6 век след Христа, която беше ремонтирана с пари от европейски програми . Пътят към нея също беше ремонтиран и ние ще можем да идем по лесно до там. Дигитализацията също ще "построи път" към българската култура за сънародниците ни от цял свят. Примерно, за да видите и възприемете нещо от българското културно наследство няма да е необходимо да пресичате океана, а ще го гледате и възприемате от дома си, в някой от зелените чикагски събърби...

- Би ли могло да се дигитализират достатъчно много книги, особено от българската литература?
- Имаме една програма, която се казва „ Глобални библиотеки ”. Тя е финансирана от Фондацията на Мелинда и Бил Гейтс. Тази програма току що приключва и по нея са усвоени 15 млн. щатски долара. Дигитализират се всички библиотечни фондове, дори и малките читалищни библиотеки, това са 959 обществени библиотеки в 910 населени места.

- Искате да кажете, че това е приключило?
- Да, това е направено и мисля, че е страхотно! Сега наистина всичко трябва да се усъвършенства. Доставени са компютрите, осигурени са местата, където ще се осъществи проекта, определени са хората, които ще го правят. Това се работи и всичко се дигитализира, дори и фондовете на телевизията, филмотеката и т. н.

- Тъй като организациите, занимаващи се с културните връзки, са или български или американски , подкрепяте ли идеята за създаване на една българо – американска културна организация?
- Да. Да. Да. Три пъти "да"!

- Имате ли конкретни виждания към нас като представители на една от най-многобройните групи българи в чужбина ?
-За да не бъда голословен ще предам Вашата идея на хората от министерството, от които зависи осъществяването й и ще Ви върна конкретен вариант и предложение .

Владимир Пенев с дъщеря си Яна
- Вие сте популярен актьор сред българската публика. Какви са Вашите бъдещи планове в театъра и киното?
- Ето, сега се връщам от Словения, където бях на съвещание на културните министри в Югоизточна Европа. В самолета пътувах с много българи. За 98 % от тях аз бях "Инспектор Попов" от телевизионния сериал, а  за 2% бях новият министър на културата , което е естествено.  В бъдещите си планове, естествено, се виждам в театъра и киното. Но бих искал, след като вече така е станало, да свърша колкото се може повече полезна работа и в министерството, което се занимава и с киното и с театъра и с цялата българска култура. Защото и аз и всички мои близки, колеги и приятели, всички българи, сме продукт не само на енергетиката, земеделието и строителството, но и на културата.

 - Какво бихте казали накрая за читателите на вестник „ България Сега ” и зрителите на чикагската ни телевизия BG7TV в Чикаго и САЩ?
- Да са здрави ! Да успеят в това, с което са се захванали. Самият аз имам страшно много приятели в чужбина , далече от родните си места , по далече и от Чикаго – в Австралия, и знам какво означава и колко е трудно това. Но също така знам колко корави сме ние българите и как се справяме с всички предизвикателства... Стига силно да поискаме!

- Благодарим Ви от името на голямата българска аудитория в Чикаго и САЩ и нашите колеги от редакциите, които работят за  най-голямата българска диаспора в света!

Чанита и Тодор Паунови
в."България Сега", Чикаго
София - Чикаго






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (1 направен):

Иван К. Иванов на 21 Април, 2013 05:19:39
avatar
Не да се дразня с Вас, но просто си мисля такива стихове побликувате ли - аджеба!!!!И това е култура. Ако не вихареса може да влезете в блога ми за стихове ида си изберете нещо друго. Иначе аз съм живял на много места по света на сега съм си в Бургас и работя като преводач - с 5 езика.

Емигранти



Този който е навсякъде – е никъде! - Сенека
Изгнаниците са погребани мъртъвци! - Мактуб




Не, вие не сте българи вече!

Тук сте само родени.

Изглеждате много далечни.

Личи по очите
студени.



Идвате тука за кратко.

Винаги много бързате.

С грижи за мама и татко

само България свързвате.



Затръшнали родните порти.

Тайно ни се присмивате.

Размахвате чужди паспорти

от родното бавно истивате.



Преди като нас бяхте.

Сега за друго говорите.

Родината отмиляхте.

Не останахте тук да се борите.



На чужда обич се надявате
без бащиния край отречен, -
вместо България да спасявате.
Чрез вас кръвта И изтече.

С погледа самонадеян

се радвате на лъскава вещ.

Няма ли да ви домъчнее

за пламъка на българска свещ?



На мащерка още ухае

по родните поля красиви.

Искаме само да знаем: –

Наистина ли там сте щастливи.?



Споменът детски блуждае

на чашка със стари приятели.

България от вас се нуждае!

А вие сте нов вид предатели!



Ако се срещнем случайно

моля ви, не ни прегръщайте!

С претенциите си безкрайни -

най-добре, хич не се връщайте!
Съгласен Несъгласен
0
общо: 1 | показване: 1 - 1

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7