Как и защо да гласувам на референдума за ядрена енергетика?

Начална страница | Свят | България | Как и защо да гласувам на референдума за ядрена енергетика?
image

На 27 януари 2013 г. ще се състои първото в най-новата история на България допитване до народа

Въпросът, на който са поканени да отговорят всички български граждани, независимо в коя точка на света се намират в момента, е дали нашата страна да продължи да развива ядрената енергетика. Както е известно, България е една от страните, която е член на Клуба за мирно използване на атома. През 1974 г. е пусната в експлоатация АЕЦ “Козлодуй”, а през 1982 г. започна изграждането на още една атомна електрическа централа на три километра от град Белене. И точно тази недостроена централа стана ябълката на раздора за политическите партии в България. Защо?

Малко предистория

От подписването на спогодба за сътрудничество между България и тогавашния Съветски съюз през 1966 г. за изграждането на атомна електроцентрала до пускането на първия реактор на АЕЦ “Козлодуй” през 1974 г. изминават само осем години. С АЕЦ “Белене” нещата са по-различни. Вече тридесет години централата продължава да се строи, като не е ясно колко ще струва, как ще се финансира и кога ще бъде готова. Което означава, че има проблем. Причината за възникването на този проблем е рухването на социализма и разпадането на Съветския съюз. Името на този проблем обаче е липса на политическа воля сред българските политици. Нито една политическа партия досега не се е ангажирала с категорично и мотивирано решение как да се продължи изграждането на централата или как да се прекрати този проект.
От тази не съвсем ясна и постоянно променяща се ситуация се възползва Българската социалистическа партия, която открито заяви, че е за продължаване на строителството на АЕЦ “Белене” и потърси подкрепата на българския народ за тази кауза. Всъщност за социалистическата партия бе жизнено важно да намери кауза, каквато и да е тя, но кауза, чрез която да мобилизира избирателите си за парламентарните избори през лятото на тази година. И може да се каже, че инициирането на този референдум е един много успешен ход, може би най-успешният ход на социалистите през последните четири години. Повече от половин милион подписа бяха събрани и Парламентът, макар и доминиран от ГЕРБ, нямаше изход освен да спази Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление и да насрочи ядрения референдум.

Политически пируети

В силен цайтнот правителството на ГЕРБ търсеше най-точния ход, за да неутрализира атаката на социалистите. Въпросът за референдума, под който по инициатива на БСП 500 хиляди български граждани поставиха подписа си, гласеше: "Да се развива ли атомната енергетика в България чрез изграждане на ядрена централа на площадка "Белене”? Според конституцията, къде точно да се строи атомна централа може да реши не народът, а правителството на базата на съответните експертни оценки и икономически разчети и затова Синята коалиция определи питането като противоконституционно. Решаващата дума в този парламент обаче има ГЕРБ. Вместо да се възползва от ситуацията и да анихилира идеята за референдума чрез Конституционния съд, ГЕРБ реши да приложи един от принципите на каратето – победа чрез прилагане на хватка, която използва енергията от започнала атака на противника. И така, ГЕРБ реши да отнеме инициатива на БСП, като си присвои референдума чрез промяна на въпроса, който в крайна сметка звучи така: "Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?”. И с прекрасно самочувствие от ловката хватка, лидерът на управляващата партия призова привържениците си да гласуват с “Да”. Така беше до момента, в който ГЕРБ осъзна, че влизането в тандем с БСП е много опасно и че всеки глас “Да” всъщност укрепва позицията и авторитета на социалистите, които инициираха допитването до народа. Завоят на 180 градуса бе задължителен и премиерът Бойко Борисов съобщи, че всички, които подкрепят него и партията му, трябва да гласуват  с “Не”, като – за да не стане някаква грешка – го повтори три пъти: “Не, не, не!”

Стратегия на сплашването

И комисари на инициативните комитети, чиято задача по закон е да предоставят необходимата информация на населението, тръгнаха през деня по страната да убеждават хората как да гласуват, а вечер се настаняваха удобно в поредното телевизионно студио и започваха да се карат. Ако сте гледали подобни дебати, ще разберете за какво става дума. Всеки от участниците гледа да наложи тезата си, като не спира да говори, за да не даде възможност на опонента си да каже и дума. И това е обяснимо, защото повече от тези пропагандни остриета вземат солидни суми за дейността си. Кой плаща? Твърдят, че на едните – ядреното лоби, на другите – собствениците на топло и водноелектрически централи, на вятърни и слънчеви централи. Няма доказателства за това, но е логично да се предположи. Защото пряк финансов интерес от построяването на нова атомна електроцентрала обикновеният български гражданин няма. Нито цената на тока ще стане по-ниска, нито част от печалбата от износа на електроенергия ще влезе в джоба му. Затова и комисарите от двата лагера са възприели единствената възможна пропагандистка стратегия в случая: стратегията на сплашването. Българинът трябва да бъде стреснат и да отиде да гласува, не защото от това ще се промени битието му, а от страх за живота си. Атомните проповедници твърдят, че без да се построи централата в Белене цената на тока ще достигне непосилни за хората висоти, а България ще стане страна от третия свят. Разбира се, нищо не казват защо въпреки че имаме вече една атомна електроцентрала и сега цената на тока е непосилна за много български семейства. Противниците им крещят, че атомната централа ще бъде разрушена от земетресение и всички ще умрем в мъки и страдания. Разбира се, нищо не казват защо тогава не затворим и АЕЦ “Козлодуй”, за да предотвратим подобно бедствие. Въздържам се да посочвам други факти, данни и становища, защото и едните, и другите боравят толкова свободно с тях, че ако човек се опита да разбере кое е вярно и кое – не, още повече ще се обърка.

Има ли значение моят глас

И така, пределно ясно е, че въпреки че има икономически, социални и екологически аспекти, изходът от референдума има предимно политическо значение. Затова привържениците на БСП, “Атака” и ДПС най-вероятно ще гласуват с “Да”. Тези, които подкрепят Синята коалиция, ще изберат бюлетина, на която пише “Не”. Лидерът на "Движение България на гражданите" Меглена Кунева, която социолозите определят като новата звезда на българския политически хоризонт, за да се различава от останалите партии, реши да бойкотира референдума. Най-сложно ще бъде за привържениците на ГЕРБ, които, преди да направят своя избор, ще трябва да гадаят какво всъщност е посланието към тях – да подкрепят или да отхвърлят изграждането на нова ядрена централа.
Какво да направи обаче човек, който не е политически мотивиран, за да си състави мнение и да реши какъв да бъде неговият вот? Такъв човек би следвало да се абстрахира от всички останали аргументи и да насочи вниманието си към два основни фактора, които имат и ще имат пряко отношение към него лично и любимата му родина: сигурност и технологично развитие. Ако за него е по-важна  сигурността, би следвало да гласува с “Не” в този референдум и след това да се включи в подписка за закриване и на АЕЦ “Козлодуй”. Ако за него е по-важно България да остане сред страните, които залагат на технологическото развитие, би следвало да гласува с “Да”.
След всички тези объркващи политически послания, непроверяеми факти и пропагандни трикове човек не може все пак да не си зададе въпроса дали си струва да участва в това начинание. Аз бих казал, че си струва. Дори само поради факта, че много от политиците се стараят да обезсмислят това допитване до народа. Пригласят им социолози, политолози и журналисти, които повтарят, че няма смисъл да се гласува. Причините, които сочат, са различни, но общият знаменател, изразен с думи, звучи така: не се месете в работата на политиците, те знаят по-добре от вас какви са вашите интереси.
Ето защо аз пак ще повторя, че си струва да се гласува. Защото това е първият референдум в най-новата ни демократична история. Защото за първи път някой се интересува от нашето мнение. Защото демокрацията е процес и как ще изглежда тя зависи от нашата готовност да участваме в демократичния процес. И защото независимо дали гласуваме с “Да” или “Не” в този конкретен референдум, нашият глас всъщност е в подкрепа на пряката демокрация, която е най-добрата възможност да изразим личното си мнение и да защитим собствените си интереси.

Иван Сотиров

в. “България Сега”
www.BulgariaSega.com






Оценете тази статия
3.33

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7