Скандалът в Кърджали: Урок по толерантност или разпадане на българската държава

Начална страница | Свят | България | Скандалът в Кърджали: Урок по толерантност или разпадане на българската държава

Скандалът "генерал Васил Делов"

В навечерието на Деня на Кърджали - 21 октомври, общинските съветници от Движението за права и свободи се противопоставиха на предложението генерал Васил Делов да бъде удостоен посмъртно със званието “Почетен гражданин” поради заслугите му за освобождението на Кърджали от османско робство по време на Балканската война. И тъй като те имат мнозинство в Общинския съвет, предложението не бе прието. Този факт би отминал незабелязано в публичното пространство, ако огромното мнозинство от членовете на ДПС не са етнически турци, които живеят на територията на България, ако Родопите не са населени предимно с етнически турци и ако ислямската дъга на Балканите не преминава през тези български територии. Както е добре известно, живеем във време на възраждане на исляма и ние – българите, които 500 години сме били под турско робство, сме особено чувствителни към този въпрос. Времето ще покаже дали опасенията ни са основателни, но е факт, че милион и половина български мюсюлмани празнуваха Курбан Байряма на българска територия миналата седмица, а джамиите в България са вече 1100. Разбира се, на случилото се в Кърджали може да се погледне и като на урок по толерантност. В същото време обаче това може да се разглежда и като още един факт, който свидетелства за разпадането на българската държава. Повече от очевидно е, че вече има територии, които все още са част от България и се управляват номинално от централната власт, но решения на местно равнище се вземат на основата на друга оценка на историческите факти и друга ценностна система.
Ето защо за тема на броя избрахме скандала в Кърджали и ви предлагаме три публикации от български медии, които дават оценка на случилото се от различни гледни точки.

Загубим ли Родопите, губим България
 
След като над две десетилетия прикрито рушеше устоите на българската държавност в Родопите, ДПС премина към открит сепаратизъм.
Това стана на сесия на Общинския съвет на Кърджали, на която мнозинството съветници от движението провалиха обявяването на генерал Васил Делов посмъртно за почетен гражданин на града. Шестнайсетте гласа на ГЕРБ и БСП бяха недостатъчни за подкрепа на посмъртната номинация на генерала - освободител.
Скандалът се разигра в навечерието на Деня на Кърджали - 21 октомври. Оказа се, че от етническата партия ДПС са съгласни с провокацията на изселническата организация „Федерация на турците от Балканите", която открито поиска генерал Васил Делов да не бъде удостоен посмъртно с почетно гражданство.
Така съветниците от ДПС в една българска институция - Общинския съвет в Кърджали - де юре узакониха волята на една чужда държава. Защото, въпреки, че искането на т. нар. изселническа организация бе издигнато с декларация в Одрин, в Турция дейността на тези „формации" се финансира от... турската държава.
И това е общоизвестен факт. Немислимо е да не го знаят и съветниците на ДПС, възприели „тезата" на задграничните си повелители, че генерал Делов не заслужава да бъде удостоен посмъртно с почетно гражданство на Кърджали, тъй като под негово командване войските ни са прогонили над 100 хиляди турци от района.
Излишно е да се влиза в спор за „верността" на подобни безумни твърдения. Историците вече са го направили. По-тревожно е другото - липсата на реакция от страна на „родните" ни властници дни след безпрецедентната провокация!
Защото повече от ясно е, че този акт на ДПС е пробване на онова, което все още е останало от инстинкта ни за самосъхранение. За съжаление, управниците ни за сетен път доказаха, че са отписали държавата, на чийто връх са поставени...
По ирония на съдбата пръв го направи този, който е и пръв в държавната йерархия - президентът Росен Плевнелиев. Когато на другия ден след гласуването всички очакваха от него в тържественото си слово по случай 100 години от освобождението на Кърджали и Родопите да заклейми антибългарското деяние на съветниците от ДПС, той предпочете удобно да си замълчи. И така се нареди до тях!!!...
Впрочем, за всички, които внимателно следят българо-турските отношения след идването на ГЕРБ на власт това позорно мълчание не е изненадващо. Напротив, то е логично и напълно се вписва във васалната политика на София към Анкара, за която многократно сме писали. За Плевнелиев да заклейми открития сепаратизъм на депесарите означаваше да отрече цялата политика на Борисов към Турция.
А това поставеникът на премиера не можеше да си позволи. И, което е по-важното, никой нямаше да му го прости. Защото за днешните български властимащи оставането на власт, пък била тя и ограничена в Родопите и другите смесени райони, е много по-важно от това чий суверенитет зачитат съветниците на ДПС!
Затова и доста наивно звучат призивите за прекратяване на мандата на сегашния общински съвет в Кърджали, както и исканията за срещи с премиера Борисов, който да предприеме бързи мерки за спиране отцепването на Родопите.
А „отвръщането на удара" от страна на ГЕРБ в Кърджали със започването на подписка за удостояване на генерал Делов с орден „Стара планина" е направо върхът на безсилието. Защото така или иначе генералът си има достоен паметник в града и проблемът далеч не е в увековечаване на неговото име за поколенията.
Проблемът, ако инициаторката на подписката - депутатката от ГЕРБ Цвета Караянчева - не е разбрала, е в запазване на Родопите и другите български земи, които воини като генерал Делов са отвоювали, в днешните ни граници. Тъй като именно към тях управляващите в Турция начело с Ердоган - на конгреса на чиято партия гост заедно с Цветан Цветанов бе наскоро Караянчева, протягат хищните си ръце.
И гаврата с името на генерала е само част от сепаратизма, който от Анкара подклаждат не само в Кърджали, но и в целия родопски масив!
Защото членовете на Общинския съвет в Кърджали от партията на Ахмед Доган далеч не са единствените, които искат отделяне на планината на Орфей. Някак си мимоходом, без особени коментари, премина едно друго събитие, състояло се само преди дни - създаването на Европейски институт ПОМАК в Смолян.
Както и при гласуването в Кърджали, така и при появата на „института" инициативата дойде от една и съща страна - югоизточната ни съседка. Само две седмици преди появата на ПОМАК неговите учредители посетиха Турция.
На пресконференцията им на 15 октомври 2012 г. в София това посещение бе обяснено от тях с „бизнеса" на директора на ПОМАК - Ефрем Моллов. Но по-важното било, че те са участвали на конференцията на помаците в Ескишехир, Турция, на която е била учредена Културна помашка организация. По този начин те заявяват на Турция, че не се чувстват турци. Това според Моллов е от ключово значение.
"Ние не сме турци. Това трябва да стане ясно. В Турция помаците не казват, че са турци", заяви Моллов. Европейският институт "Помак" показвал това и заради това били поканени на конференция. Какъв плурализъм, да му завидиш!
В същото време Моллов се оплака: "Не желаем нашата общност чрез ДПС да бъде турцизирана, а чрез определени кръгове от българска страна - да бъде християнизирана. Има определени кръгове, свързани с Българската православна църква, които работят за покръстването на помаците." В това нямало нищо лошо, стига изборът да е доброволен", категоричен бе новоизлюпеният помашки лидер.
Но това са обяснения за наивници, защото именно протичащият процес на приемане на християнството от част от българите-мохамедани в Източните и особено в Централните Родопи е голямата болка на турската държава.
Този процес не само спира тоталната реислямизация на родопското население, но и „къса" връзката между източния и западния дял, където ДПС и техните стратегически съюзници - радикалните ислямисти, здраво са се настанили.
Това е и действителната причина за турската „загриженост" за правата на помаците. Това е и истинското обяснение за създаването на „Анадолският", както би било по-правилно да се казва, а не „Европейският" институт - ПОМАК!
Там, където Анкара не успя да пробие с директна турцизация на българите-мюсюлмани, ще го стори с нова „нация". Но най-силното оръжие за покоряването на Родопите, както и през 14 в., си остава продажността на властниците ни.
Лошото е, че историята наистина се повтаря, и то не задължително като фарс. А залезът на втората българска държава започна с падането на Родопите. Ще отбележи ли покоряването им за втори път залезът и на третата ни държава? Едва ли някой трезвомислещ се съмнява в отговора: Загубим ли Родопите, губим България!
 
Евгений Еков
 
Евгений Еков е завършил през 1986 г. „История” във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий” – Велико Търново. През 1994 – 1997 г. е народен представител в 37-ото НС от 10-ти МИР, Кюстендил. Член е на Комисията по национална сигурност и на Групата за приятелство с Македония. През 2001 – 2005 г. е извънреден и пълномощен посланик на България в Молдова. През 2006 – 2009 г. е редактор в отдел „Анализи” на в. „Монитор” и на в. „Политика”. Автор е на статии, анализи, коментари и интервюта по етническите проблеми, въпроси на външната политика на България, националната и регионалната сигурност в пресата, научни и специализирани списания и сборници, и в други издания

Kardjali.bgvesti.net

Акад.Георги Марков: Има кръгове, които не желаят Балканската война да е освободителна


- Академик Марков, споделяте ли твърдението, че фигурата на ръководителя на Хасковския отряд полковник по-късно генерал Васил Делов не е обединителна за хората в Родопите?

- Не. Генерал Делов е командир на Хасковския отряд, който е в състава на Втора тракийска дивизия. Боевете се водят пред Кърджали и самият Кърджали не е засегнат.
 
Кърджали е съхранен, турското население и избягало и няма никакви изстъпления, в които той би могъл да бъде обвиняван. Друг е въпросът, че при отстъпването си, османската армия извършва тактиката на опожарената земя. Българските войски настъпват бързо, те разчитат и на местни ресурси за храна, впрегатен добитък и т.н. Но османската армия опожарява цели села в Източните Родопи, заедно с хамбари, с плевници с фураж...
 
От ДПС нямат основание да изричат подобни обвинения. Те първо би трябвало да познават фактите. Аз не знам дали в Общинския съвет в Кърджали са представили факти. Генералът заслужава.
 
През 1936 година той открива паметника на освободителите в градската градина на Кърджали. Още тогава е бил уважаван български военачалник. Ако има опожаряване на селища, извършени от чети, било организирани, или от опълченци, това е друг въпрос, но самият Хасковски отряд не е извършвал такива действия.
- Събитията тогава са били следени и в Европа. Има ли документи от чуждестранни кореспонденти да речем и как според тях са изглеждали тези събития?

-  Има такива документи, но те са предимно за главния военен театър в Източна Тракия – там са били насочени кореспондентите. Корпусът на Явер Паша, който се сражава с Хасковския, и после с Кърджалийския отряд играе спомагателна роля, като трябва да прикрие левия фланг на двете източни армии, които се сражават отвъд Марица в Източна Тракия на линията Бунар – Хисар – Лозенград.
 
Там става решаващото 5-дневно сражение. Постепенно корпусът отстъпва от Кърджали към Гюмюрджина и Дедеагач и е пленен от Македоно-Одринското опълчение и от конната бригада, заедно със самия Явер паша и целия му щаб. Там не се водят толкова ожесточени боеве, както в Тракийския театър, или както в Средните Родопи (знаете за 21-ви Средногорски полк и Родопската Шипка, където османската армия се е опитвала да задържи фронтовата линия в Родопите). Но след като събитията отстъпват към Бяло море, ходът на войната се решава в Източна Тракия.
Когато отправят подобни тежки обвинения съветниците от ДПС, аз имам чувството, че те не желаят да отбележат Балканската война като освободителна. Според мен има такива настроения в някои кръгове както на ДПС, така и на Главното мюфтийство. Те се дръпнаха от отбелязването на тази война и искат да правят нещо паралелно и да доказват, че българските войски не били освободителни за Родопите. Аз имам такива съмнения.
- Имало ли е участници в Българската армия от други вероизповедания, включително мохамеданското?
- Да, има българи мохамедани. Особеното е, че те са мобилизирани в османската армия, но масово бягат, масово дезертират. Една част от тях влизат в редовете на Българската армия. Аз бях в Ракитово – там има паметник на загиналите във войните и там има изписани имена както на българи християни, така и на българи мохамедани.
 
Друга част са подлъгани от османската пропаганда, че видите ли - гяурите идват и сега всички ще ви изколят, за съжаление, една част от българите мохамедани тръгват с османската армия. Тогава тя запалва селата им, за да не могат да се върнат.
 
Когато говорят от ДПС, трябва да посочват факти, а когато им показваме ние факти, те трябва да мълчат. Ген. Васил Делов заслужава да е посмъртно почетен гражданин и има такава възможност.
 
Ние така направихме почетни граждани ръководителите на дружба „Родина” в Пловдив, Смолян и Велинград. Според мен - той е един достоен български военноначалник и е обидно да му се отказва ролята, която той е играл в Балканската война.

http://www.bolgari.net

Някога национализмът ни е обединявал

Българите и малцинствата не живеем заедно, а съжителстваме паралелно - това просто са два свята, които делят общо пространство. Така ни е научила историята още от османското робство, създавайки модела, в който живеем и днес. Д-р Антонина Желязкова нарича това "демократичен модел на етнически отношения, създаден отдолу", тоест от самото общество.
"Политиците много пъти се опитват да рушат този модел, но не успяват, защото хората са се убедили през вековете, че той сработва. И едно от най-важните неща в живота на поколенията е, че трябва да опазват този модел", казва тя пред Цветана Георгиева от Webcafe.bg. Д-р Антонина Желязкова e историк и експерт по проблемите на малцинствата.

На фона на куцащата ни демокрация, обществото само се възпира, когато крайни настроения започват да набират скорост. Една от причините е, че имаме твърде сложна и горчива историческа съдба, която ни е направила доста неподатливи на крайни националистически идеи, обяснява тя.
Отделно от това, днешното ни общество е прекалено атомизирано, за да бъде увлечено от някаква обединителна национална идея. Още повече - такива липсва.
"Това е горчивата истина и тя ни прави по-неуспешни в развитието си. Днес гледаме мрачно на това, че моралът в обществото се руши, че образованието и културата западат. Причината е същата - нямаме обща идея, която да запали всички. Вижте, испанците са толкова единни, когато стане дума за обществен интерес. Дори и гърците се бунтуват срещу всичко", изтъква Антонина Желязкова.
Национализмът, по думите й, би могъл да бъде градивен и позитивен - да създава обединителни идеи на обществото, които биха запалили всички и биха срещнали консенсус на всякакво ниво. Д-р Желязкова дава пример със Съединението и Независимостта на България, когато "от селянина до интелектуалеца са заставали зад тях".
Друг пример, казва тя, е запазването на нашите евреи по време на Втората световна война, непразно се говори, че това е акт на гражданското общество.
Антонина Желязкова припомня, че в България имаме дълговековен опит от съвместно съжителство от Османския период. "Живели сме в многонационална и мултирелигиозна империя, където всички са можели да се придвижват и да развиват бизнес на хиляди километри. Нашите баби и дядовци говореха по няколко балкански езика".
Нейната теза е, че "горчивата история е направила българите въздържатели към крайни националистически идеи. През всички войни за осъществяване на национални идеали България е дала толкова много жертви".

"Не повече от 12% могат да бъдат крайни националисти"

"Не се притеснявам от българския национализъм, защото винаги оценявам каква част от обществото биха могли да бъдат увлечени по крайни настроения - антитурски, антиромски, антисемитски и т.н. Те са около 12%", допълва Антонина Желязкова.
Изследване на колегите й показва, че ако се появи идея да си върнем Македония или Западните покрайнини, никой не би я подкрепил: "Никой не би се повел по такъв тип иредентиски идеи и настроения, за да си връща територия или да завладява нови територии".
Прочутата българска толерантност, с която се гордеем, всъщност опира до приемане на чуждата култура и религия. "Няма нищо романтично и сантиментално в нашите отношения", казва Желязкова и изтъква за пример смесените бракове, които не са популярни в България, особено с представители на местните малцинства.

Политиката - големият длъжник на национализма

За сметка на големите идеи, нашата политика е подвластна на дребнотемието и противопоставянето. Както се казва, кучетата лаят, а керванът си върви. "Хората от смесените региони казват, че са свикнали и след изборите всичко си идва на мястото. Например, нищо няма да се оправи, ако сменим името на връх Мусала, както и нищо няма да се влоши, ако новините на турски език станат половин час", казва Желязкова.
Според нея националистическите партии в България са изкуствено създадени: "Всички те са плод на инженерство от най-различни кръгове и интереси, за да създават смутове, когато е необходимо. Те биха искали винаги да има известно неспокойство в страната. Щом се зададат избори, обикновено се измисля нещо опасно. Националистическите партии се активизират в такива времена, иначе биха отмрели. Обикновено те имат много кратък език."
При всички случаи ще имаме националистически партия в парламента или коалиция от партии в този спектър. "Със сигурност ще има 5%, които се увличат по антиговоренето", прогнозира тя.
"Партиите в националистическия спектър са изградени на агресивен принцип. Част от тяхната любима терминология е, че се грижат на националната сигурност, но понякога изключително много вредят", казва експертът и вади аргументи от практиката си.

Опасно неразбиране

По време на миналогодишните размирици пред софийската джамия Баня Башъ, когато "Атака" опита да заглуши с протест мюсюлманския мюезин, Желязкова пътувала из Западните Балкани, за да изследва особеностите на исляма там с нейни колеги от Великобритания и Дания.
"Всички те знаеха - и в Сараево, и в Призрен. Зададоха ми въпроса: "Какво се случва? Ще правите война като нашата, така ли?". Хората показваха снимки и клипове, които представяха България в отвратителна светлина", спомня си тя за внезапния отзвук на боя с камъни пред софийската джамия.
Следва обобщението, че плоското разбиране за мюсюлманите като потенциални екстремисти е изключително непродуктивно и вреди.

"Радикалният ислям не може да пробие сред турската общност"

Антонина Желязкова е изследвала как се разпространява радикалният ислям в България. Оказва се, че подобни крайни идеи вирят единствено в ромските гета - поради ширещата се бедност, безработица, неграмотност и изолация, които са благодатна почна за екстремистките идеи.
Делото в Пазарджик, според нея, е плод на сблъсък между евангелските църкви и салафитския ислям именно в ромската махала на областния град.
Радикалният ислям не може да пробие сред турската общност в България, защото тя живее по много модерен и светски начин. "За тях (бел. р. - проповедниците на радикалния ислям) българските турци са прекалено атеизирани, каквито са и българите. След това опитват при българомохамеданите, които са много религиозни, но имат силен вътрешен механизъм, за да се опазват сами", обяснява Желязкова.
Вместо да разпалваме страхове, е време да се отърсим от тях. Най-добре ще е, ако можем да насочим тази енергия към нещо съзидателно.

http://www.webcafe.bg

А ето и коментари по повод тази публикация, които са публикувани в социалната мрежа:

Николай Павлов:
Пълни глупости говори тази госпожа. Благодарение на такива като нея, България води изключително погрешна политика по отношение на малцинствата вече 20 г. Всичките и твърдения са абсурдни и недоказуеми. Като това, че радикалният ислям пробивал сред бедните. Това е едно от най-глупавите клишета и е доказано тъкмо обратното, младежи от сравнително богати семейства са основните проводници на салафизма. Не случайно и експанзията на тази идеология е толкова добре финансирана. Маргинали са палестинците самоубийци в Израел, но техните мотиви нямат нищо общо с радикалния ислям.

Любомир Сирков:
Ако наистина тези думи - "Радикалният ислям пробива при ромите, защото са най-бедни" - са на Антонина Желязкова, то тя жестоко греши. Не може причините да се търсят само в социалните фактори (бедността) - винаги има и други действащи фактори - в случая, например, е ясно, че радикалният ислям пробива там, където съответното население няма достатъчно силна собствена култура.

Борис Станимиров:
Да ни е жива и здрава г-жа Желязкова, защото в спора си с нея формулирахте изключително смислени тези. Имам предвид статията за опитните зайчета, която не се уморявам да препоръчвам. Любопитно ми е отношението Ви към случая в Кърджали през призмата на нео-османската доктрина.

Огнян Минчев:
Вижте, ако имаме илюзии - това е в наш ущърб. Генерал Делов е отвоювал Кърджали от Османската империя. Защо очакваме българските турци да са му благодарни за това? Или предпочитаме те да лицемерят, че празнуват с нас освобождението на Кърджали? Очакваме ли българите в Западните покрайнини да празнуват подписването на Ньойския договор? Въпреки всичко, те са лоялни граждани на Сърбия - дори по-лоялни, отколкото на някои българи им се иска. Възможно ли е българските турци да бъдат лоялни на българската държава и без да празнуват присъединяването на Кърджали към българската държава? Това е важния въпрос.

Борис Станимиров:
Въпросът е общинските съветници от ДПС дали са на първо място турци, или част от официалната българска власт. И дали подобно лицемерие не е част от политическата коректност (в добрия смисъл на думата), необходима за общото ни съжителство. Дори аргументи за това има достатъчно, вярно езуитски. Например, че в тази война огромен брой български турци и помаци загиват като български герои (видно от публикуваните наскоро списъци), а противник ни е не Турция, а Османската империя, с която Ататюрк декларира, че няма приемственост. И ако хора, които са част от официалната българска власт могат да имат публично управленско поведение на неодобрение към отвоюването на Кърджали от Османската империя и присъединяването му към България, то какво още предстои да видим, след като официалната държавна доктрина на правителството на Ердоган постулира доминация в ареала на бившата Османска империя? Не се правя на умник, наистина си задавам тези въпроси, не ги приемам за априори риторични.

Иван Иванов:
Логично е българските турци да не са му благодарни на генерал Делов,че е освободил Кърджали,но какво е поведението на потурчените българи !??

Детелина Велчева:
Всеки би трябвало да спазва етикета и законите в държавата в която е решил да живее по собствена воля. Това в още по-голяма степен се отнася за всички публични личности. Впрочем, тези неща не се ли учеха в първите седем години?

Боян Денизов:
В крайна сметка това е въпрос на идентичност--дали се чувстваш по-скоро българин или по-скоро турчин. Ако е второто, то този човек би трябвало да се откаже от българското си гражданство и да емигрира в Турция, което е напълно възможно и безпроблемно.

Борис Станимиров:
Естествено е, че тези хора се чувстват турци, и както каза доц. Минчев, би било наивно да имаме илюзии за това. Не това, че се чувстват турци, каквито без съмнение са, е проблема. Въпросът е, че действайки като официални лица на българската държава, те продължават да се държат като турци и излизайки от този свят на личното, публично защитават интереса на съседна държава, за сметка на България, чиито държавници са.

Александър Политов:
Боби, а още по-лошо е, когато българи защитават интереса на съседни държави. Еничари много!









Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7