Интервю със една от колежите на Константина Кунева - Мая

Предлагаме едно скорошно интервю на Мадлен Иванова - българска студентка, пътувала в Гърция с една от колежките (Мая) на залятата с киселина преди месеци в Атина Константина Кунева.

Какво е състоянието на Константина* Кунева в момента?
Едното й око е изгубено изцяло, а на другото са направили една присадка. Тя не вижда много добре с него, но може да различава очертания, сенки и малко цветове, което значи че засега окото се възстановява добре. Проблемът е по-скоро във вътрешните й органи. Погълнатата течност или пари от киселината в последствие са нанесли изгаряния по хранопровода. Преди два дена тя беше подложена на една много тежка операция - сложиха й изкуствен хранопровод, за да може да се храни самостоятелно. Усложнения може да има в последствие затова засега всички изчакваме да видим как ще се развие. Първите два - три месеца никой не влизаше при нея, освен майка й, ние я оставихме на спокойствие да реши кога да ни приеме. Преди няколко дена я посетих в болницата... Неузнаваема е. Има обгаряния по цялото лице й е претърпяла няколко пластични операции. В бъдеще вероятно ще се правят и други. Придобила е образ, но разбира се лицето й не е това, което беше. Като цяло Константина се държи и е силна духом. Тя знае, че отвън има много подкрепа, което е много важно. Получава информация непрекъснато, адвокатите разговарят и с нея и с майка й.

Има ли директни обвинения и улики към нападателите?
Трудна работа. Константина е видяла двама от нападателите и е дала показания и описания, но това са непознати за нея лица. И тъй като ги е видяла са се погрижили да не вижда, защото и да ги намерят, тя не може да ги разпознае. Но когато са я залели с киселината, тя ги е преследвала. Представете си какъв дух има. Аз бих се побъркала, а
Константина е станала, догонила единия и му казала: „Защо ми го направи това? Какво сам ти направила?“

Помага ли някой финансово на Константина и нейното семейство в този тежък момент?
Константина има осигуровка, но всички допълнителни разходи се покриват от нашето държавно предприятие, към което работим –ИСАП.

Как се почувствахте когато разбрахте, че Константина е била така жестоко нападната? Уплашихте ли се?
Разбира се. Това беше едно предупреждение към всички, които работим в тази фирма, да си затваряме устата.

А защо точно Кунева избраха?
Защото по това време Кунева беше член на съюза на ПЕКОП и тъй като е на изборна длъжност към профсъюзна организация, нямат право да я изгонят от работа. Това я държеше и я закриляше. При всички останали случаи просто те гонят от работа и с това въпроса е приключен. Проблема с Константина беше че работодателите, каквото и да напъват, те не могат да я изгонят от работа. А Константина отправяше обвинения към държавните организации и беше една спънка. Опитаха се да я купят- предложиха й високопоставена работа във фирмата като отговорник смяна с много висока заплата. Тя отказа и продължи да се занимава със синдикална дейност. И така те видяха че няма начин нито да я купят, нито да я спрат и решиха да я спрат по най-жестокия начин, като й затворят и очите и устата.

Какви по-точно са обвиненията към ИКОМЕТ от страна на вашия синдикат и как се разрасна този конфликт?
Законите в Гърция като цяло са малко объркана работа- има много нови закони и подзакони и всеки ги чете и си ги разбира както си иска. Фирми като ИКОМЕТ са частни фирми, които имат договор с държавни предприятия и получават пари от тях, за да наемат работници и да организират работата по обекта. И така държавни средства преливат в частни ръце. По принцип закона в Гърция е за по шест часов работен ден без почивка. За осем часов работен ден се полага 20 минутна почивка през деня. Но е вкаран друг закон, според който частните фирми могат да се договарят с работника и да определят сами условията на работа, Което ще рече при шест часов работен ден за петдневна работна седмица се полага осигуровка за тежък труд, затова и няма почивка. При една устна уговорка с работника обаче, частния работодател уговаря една почивка от по 30 минути. По този начин се получават вместо по 30 работни часа на седмица, 25 и нещо, за което на работника вече не се полага тежка осигуровка, ами обикновена. В същото време обаче договора между държавната и частната фирма е да плаща тежка осигуровка. И парите за тази осигуровка си отиват при частника. И всъщност цялата история започна да се разплита от там. И така Константина започна да търси информация и ние го довършваме в момента. Когато има някаква подадена жалба от работник към държавната институция по контрол на трудовоправните отношения, те веднага предупреждават частната фирма и работника бива изгонен от работа. За да не се намесва синдиката на Кунева, частната фирма създаде свой собствен работнически профсъюз. Което значи, че когато има някакви трудовоправни неуредици, те казват, че фирмената организация на работниците не вижда такива неуредици и че те ще се погрижат за проблема. Оттам нататък станаха и проблемите. Тази фирмена профсъюзна организация излезе на преден план и започна да пропагандира сред работничките: „Вижте момичета ние имаме проблем с профсъюзната организация на Кунева, която иска да затвори фирмата и вие ще останете без работа. Когато кажеш на 300 човека, честе останат без работа ги хваща паника. Сега тези неща продължават макар и да са по-малко. Непрекъснато хвърчат някакви странни листчета за подписване от работничките. Но в крайна сметка след цялата тази дандания спряха почивката и сме на шест часов работен с осигуровка за тежък работен труд. Но впоследствие фирмения профсъюз започна да контролира работничките и да ги заплашва, че сега не им се полага почивка ако ги видят да почиват дори за малко ще ги уволнят. При което някои от момичетата се уплашиха и решиха че предпочитат да се откажат от осигуровка за тежък работен труд, но да имат 30 минутна почивка. Дефакто сега се разделихме на два фронта. Нормално е за шест часа човек да има по 5 минути за една закуска. Смените са сутрешни, при което всеки човек огладнява по някое време и трябва да хапне нещо, но тези почивки не са официални. И в крайна сметка чистачки сме, а не доктори, не сме в операционната.

Вашите колежки също ли са емигрантки?
Интернационал сме - Гърция, Румъния, Бангладеш.

Мислите ли че има някакъв шанс да се спрат частни фирми като ИКОМЕТ?
Много трудно, защото се е сраснала с държавните организации. Ние вече от 3 месеца се опитваме да спрем договора. Поне заради това, което се случи на Константина- не може да се докаже кой го е направил, но се чу, че е намесена фирмата, че има някакъв скандал - трябваше за едната чест да спрат договора с ИКОМЕТ.

Вие как решихте да дойдете да работите и живеете в Гърция?
Аз дойдох 95-та в Гърция. Тогава имаше криза в България, нямаше работа, тръгнахме към Гърция, тук беше по наблизо, установихме се в Атина. Ние започнахме да работим първо в къща. Тук има една такава система да се грижиш за възрастни хора и да живееш заедно с тях. В началото дойдох с приятели, без да знам езика и много по късно цялото ми семейство се премести да живее тук, сега семейството ми е тука, всички са тука. Дъщеря ми завърши, сина ми работи тук. Никой от нас няма гръцко гражданство, но имаме разрешително за работа.

Как минава едно ваше денонощие?
Както навсякъде другаде. Ангажиментите след работа са като в България. След нощната смяна трябва да сготвя, да изпера.

Как се стигна до основаването на ПЕКОП?
Съюзът започва дейност през 1998 година (още преди да дойдем ние) от нуждата някой да защитава правата на работниците. Константина първа започна да търси дали има такива организации, намери адреса и се записа. Ние първоначално не посмяхме да се запишем, тъй като дотогава всички, които се бяха записвали, бяха уволнявани. Но след като стана това с Константина се надигна една голяма вълна и хората започнаха да търсят помощ и да се обединяват, за да преодоляват проблемите.

Какви ще бъдат следващите стъпки на синдиката, как виждате бъдещата му роля?
Ще започнем да се обединяваме. Обединение трудно може да се каже, но поне да работим заедно в една насока. Трябва да си подадем ръка и всички тези, разпръснати по ред различни партийни интереси, профсъюзни организации трябва да почнат да работят заедно за защита правата на работниците.

Смятате ли че студентски и младежки организации би трябвало също да се включат активно?
Не само трябва, ами е задължително, защото това е тяхното бъдеще. Така че, ако те не издействат това на което ще стъпят в бъдеще, утре ще е много трудно. А никой няма да ви го даде на готово. Поне това научих от живота тука - за всяко нещо трябва да се бориш. Може да не го постигнеш, но когато един ден се събудиш, ще си кажеш, не успях, но поне опитах.

Как реагира вашето семейство на вашата ангажираност?
Страхуват се...

Вие лично получавали ли сте заплахи?
Не, защото аз не се крия. Аз съм много пряма и директна. Константина, като че ли направи една грешка - тя тръгна съвсем сама. От една страна, за да не навреди на другите. От друга мислеше, че може да постигне нещо по законен път. Тогава нямаше и много последователи и да бъдем честни малко хора щяха да я последват. Но на практика се оказва, че сам човек трудно може да пробие.

И все пак смятате ли че загубихте или спечелихте след това което се случи с нея?
Спечелихме. Спечелихме една вяра в бъдещето, една вяра, че човек, макар и сам, може да разтърси една голяма организация, което ще рече, че просто трябва да се работи в тази насока. Никой да не се оставя да го мачкат и тъпчат.

Какво ще се случи на 2 април в Гърция?
Свикана е генерална стачка на работниците в публичния сектор в цяла Гърция. Твърде вероятно е да се блокира всичко в този ден. Оттук нататък ще има една голяма вълна, ако нещо не се промени в този свят. Виждам че по-голямата част от парите на човечеството са се съсредоточили в ръцете на малко. Преди години печалбата беше в горивата, след това наркотици и оръжия. Сега обаче най-голяма е печалбата от евтината работната ръка. И изглежда, че насоката е в бъдеще е да се печели чрез експлоатация на човека като работна единица. И предполагам, че дейността на всички международни организации трябва да е главно насочена към този проблем. И според мен тази финансова криза е предизвикана нарочно, за да може работника да се стресне, да се уплаши да не изгуби работата си и така да се прокарат нови закони. И това се случва по целия свят. Аз не съм и очаквала, че ще живея на такива бързи обороти, както сега. Но трябва да се довършат някои неща и най-вече го правя за младите.

*По паспорт Кунева е Костадинка. В Гърция я наричат Константина.

Източник aresistance.net