Това е „най-модерният град в Турция”

Начална страница | Свят | Това е „най-модерният град в Турция”
image

В Гюзелбахче живеят хора, които могат да си позволят да стоят настрана от тежкия делник в централните части на големите турски градове, пише във ФАЦ Михаел Мартенс, цитиран от „Дойче веле” (Deutsche Welle).
Гюзелбахче е квартал в покрайнините на 3-милионния Измир. В превод името на квартала означава „красива градина”. И наистина, там ще видите вили, палми, много зеленина. А морето е наблизо, с ръка да го докоснеш. Гледайте във видеото традиционното хвърляне на кръста тази година на Богоявление във водите на Залива на Измир.

Самият Гюзелбахче не е рай. Но е чудесна земна спирка по пътя към рая. Особено за хора, които не обичат турския президент Реджеп Ердоган. Ако зависеше от жителите на Гюзелбахче, на 24 юни той нямаше да спечели президентските избори. И никакви други избори.
Почти 73 на сто от избирателите в Гюзелбахче  подкрепиха кандидата на опозицията Мухарем Индже. В цял Измир, Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието винаги губят.
„Не е клише - тук наистина се живее по-свободно”
Измир е един вид обратен модел на Турция на Ердоган - поне така представят нещата жителите на града, които се самоопределят като много по-модерни и отворени към света, отколкото останалите турци. Могат да се позовават и на статистически данни - според нова класация, публикувана от „Гардиън”, Измир е на второ място след Берлин по растящ пазар на недвижимите имоти.
Във въпросната класация изпреварва градове като Ванкувър, Хонконг, Мюнхен и Франкфурт, а причината е следната - все повече турци решават да се преселят в Измир, защото смятат, че там се живее по-свободно. Само от Истанбул през последните две години са се преместили близо 35 000 души. Много от тях са заможни хора, които избират Измир именно по политически съображения, разказват местни брокери на недвижими имоти.
Сред преселниците от Истанбул е и журналистката Айча Шен. Тя и съпругът ѝ се заселили в квартала Гюзелбахче преди три години и половина.
„Не е клише - тук наистина се живее по-свободно. И най-вече жените се радват на много повече свободи”, разказва журналистката и споделя колко силно я впечатлило поведението на жените в Измир - защото не се притесняват да пият бира на плажа, защото не следват никакви строги предписания, защото се обличат както намерят за добре, без да се страхуват, че някой ще ги смъмри или дори накаже.
Самата Айча Шен също е пример за модерна жена. Не носи забрадка, произхожда от семейството на убеден кемалист, говори чужди езици и е обиколила света. С други думи, Айча Шен се числи към т.нар. „бели турци”. Така наричат в Турция представителите на старите кемалистки елити. Точно обратното на т.нар. „черни турци”, какъвто е по произход и президентът Ердоган. Последните са дълбоко религиозни и по правило многодетни, залагат на патриархалните порядки, не говорят чужди езици, постят по време на Рамазана и познават алкохола само от филми, които всъщност не би трябвало да гледат.
Немалко „бели турци” гледат отвисоко на „черните” си сънародници - както са го правили и преди възхода на Ердоган, когато в техни ръце се намираха правосъдието, армията и администрацията. В Измир тази арогантност на старите елити се изразява в прекомерната гордост от прогресивността на града. Прогресивност, която някои свързват главно със свободата да можеш да се напиеш, без да те гледат накриво. Освен това немалко представители на старите кемалистки елити в Измир са заклети националисти, което обяснява и враждебното им отношение към кюрдите.
„Никъде другаде в мюсюлманския свят няма да видиш такова нещо”
Според евреина Бесим Амадо Измир е „най-модерният, най-„западният” град в Турция”, което се дължи на миналото му, когато там живеели повече гърци, евреи и арменци, отколкото турци.
„Тук е нормално да си поръчаш ракия, а мюсюлманските жени носят на плажа бикини. Никъде другаде в мюсюлманския свят няма да видиш такова нещо”, казва Амадо.
„Днес в Турция има места като Гюзелбахче, където над 70 на сто от хората са против Ердоган. Има и градове като Ризе на Черно море, където над 70 на сто твърдо го подкрепят. И на двете места хората говорят турски, но нямат общ език. Живеят в една и съща страна, но в различни светове”, посочва Михаел Мартенс.

Източник: DW, vesti.bg






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7