Пътуване до Алепо... или сюрпризите на съдбата!

Начална страница | Свят | Пътуване до Алепо... или сюрпризите на съдбата!
image
Алепо - в средата на миналия век

/Нова част от публикациите на Калин Барзов из живота и кариерата му в БГА "Балкан"/

По хладно напуснахме Дамаск, тръгвайки на север към Алепо. Движехме се по ръба на Сирийската пустиня. Шофирах служебната кола на представителството "Крайслер-Симка" с двама достолепни пътници. Влизах в ролите и на преводач от арабски и екскурзовод. По този великолепен аутобан, многократно бях минавал, възхищавайки се винаги на отличното му състояние, въпреки над 40 градусовите жеги и тежките товарни камиони. Нямаше коловози, дупки, неравности по цялото близо 400 километрова трасе. Пътят се виеше през еднообразен равнинен бежов пейзаж, тук-там се ветрееха черните шатри на бедуините...
След час щяхме да преминем през град Хомс. На изток тръгваше път през пустинята за Палмира, на запад към сирийското Средиземноморие - Тартус, Латакия. Напред след тридесетина километра пресичахме река Оронто и отляво се шири язовир Растан. Строен от българските специалисти на "Хидрострой" и пуснат в експлоатация след 1960 година.
Татко, работи там две години като технически ръководител. Лятото на 1960г. го посетихме с майка ми. Бях на 15, научих около 100 арабски думи, цифрите, да познавам парите и няколко жеста/„да“, „не“/, тръскане на глава назад и стига...  Но и още . "колко" - за пари, "благодаря" - тупкане ръка по сърцето...  триене на показалците - "приятелство", "къде, какво" - с усукване на китката… и др.
Живеехме в апартамент с други българи, а аз спях на балкона. Недалеч се намираше централният площад - с часовника и пазара. Излизах винаги с дълги панталони в жежкия следобед. Кината даваха американски филми, имаше климатик, продаваха студени "Синалко" /сирийски кока-кола, фанта /. В антракта озвучаваха с американска музика, Елвис, Петула, Кларк. Сладкарниците - ориенталски, но имаше една, която предлагаше пасти, сладолед - върхът бе "шоколамо" - във висока чаша се сипва бял сладолед и се залива с топъл шоколад... Бъркаш, после изгребваш с дъ-ъ-лга кафена лъжичка...
Le Baron hotelВеднъж татко поиска да му се сготви любимото ядене - телешко с бамя. Насочи ме да гледам бамята да е свежа и крехка, а месото - червено. Отидох на пазара, където след като ми отрязаха„уахед кило”, попитах какво е месото. – „Джамал”?! Така научих как е камила/едногърба/ на арабски.
Сготви майка ми месото нарязано на кубчета, сложи бамята... ядохме, татко много го хареса.Тогава им казах. Голям смях падна!
Пресичайки река Оронто си спомних за посещението на обекта на язовира. Бараката на татко беше от дъски, имаше малко прозорче, маса, две пейки и туба с вода. Той непрекъснато сновеше от двете страни на стената пеша, гологлав, и разрошен. Българските деца го питаха: "Защо, чичо Иване, само ти ходиш без шапка, гологлав, ще слънчасаш?". Той се усмихваше със тъмносините си очи и им отговаряше: "От тази глава, /почукваше я/, си патя".
Спряхме край град Хама да се насладим на древните водни колела. Те са били над 700 и са осигурявали вода за напоителните системи от векове. Разположени по течението на реката, което задвижва лопатките с прикрепени ведра, които загребват вода, издигат се и, обръщайки се, се изливат в канала на виадукта /високи над 10 метра/, тръгвайки към нивите и градините. Останали са десетина - под закрилата на ЮНЕСКО.
Пристигнахме в Алепо и се настанихме в хотел "Барон". Каменен, колониален стил, с високи тавани, без климатизация, с френски прозорци с жалузи и балкони с парапети от ковано желязо...
Хотелът се намира на улица „Барон“ в историческия център на Алепо. Построен е от арменски християни към 1870 година. Удобствата му привличат богатите богомолци при пътуването им за Божи гроб. Турските ханове /кервансараи/ отдавна вече са били избягвани.
Хотел „Барон“ бележи разцвет при оттеглянето на турците и навлизането на европейците.
Посещаван е от най-интересните личности на епохата. Лорънс Арабски е спал в стая 202, в хотела показват копие от неплатената му сметка на бара. Агата Кристи написва първата част на класическия криминален роман "Убийство в Ориент експрес" в стая 203. В големия апартамент са отсядали Кемал Ататюрк, Уинстън Чърчил, Шарл де Гол, милиардерът Рокфелер, Гамал Абдел Насър, Теодор Рузвелт със съпругата си Елионор, Чарлз Линдберг, Юри Гагарин, филмови звезди и др.


Град Алепо /"Халаб" на арабски/ е бил населен още преди 6 000 години. По времето на Османската империя е бил третия по големина след Констатинопол и Кайро, и най-значимия в Леванта. Разположен на крайната точка на пътя на коприната е просперирал с търговия. След отварянето на Суецкия канал през 1869г., тя се измества и започва бавното му западане.
За да се разбере колко е бил привлекателен и желан, личи от това, че е завладяван от: гърците на Александър Велики - 333 г. пр. Хр., арменците на Тигран Велики - 88 пр. Хр., римляните при  Помпей - 64 пр. Хр., монголите на Тамерлан, перси, араби, кръстоносци, турци, французи...
Името Алепо се споменава многократно в Библията, Шекспир го използва в Отело.
Моите спътници бяха, Спас Казанджиев - главен юристконсул на СО ”БГА-Балкан”- сдаващ, и Иван Лесев - новия, приемащ поста... Поводът за пътуването бе едно затлачено дело, вече години, между „Балкан” - давал самолетни билети за продажба на агент от Алепо. Агентът продава билетите за огромната сума тогава от 12 000 долара, не отчита нито билетите, нито внася  парите.
Местния съд го осъжда, но той доказва, че е фалирал и няма имущества, освен апартамента, който обитава.Тоест не може да удовлетвори „Балкан”.
Нашият адвокат Хусни абу Умар, тежък /и на килограми/ и авторитетен местен юрист, ни беше поканил в ресторант-градина вечерта, за предварителна среща. Трябваше да ни вземе към 19 часа. Но закъсня. Дойде с голям микробус - 12 местен/имаше 9 деца и две жени/, беше бледен и кахърен. Каза, че утре сутринта в бюрото му ще ни даде всички документи за приключване на делото.
Това, което го бе уплашило се случило същия ден и бе разтърсило целия град Алепо. Главния герой му бил добър приятел и клиент. Ето и историята:
Група заможни приятели от Алепо наемат мебелиран апартамент и водят там любовниците си. По местен обичай, те вечерят и преспиват.
Но когато неговия приятел влиза с млада жена в апартамента, констатира, че хладилникът е празен. Разполага жената и тръгва да накупи храни и напитки от пазара. На тръгване й казва, че ще я заключи,тъй като скоро ще се върне. Отива с колата си до пазара, прави покупките... Излизайки от тържището с колата си, обаче, на улицата изскача дете, блъсва го, детето е живо, но облято в кръв. Събира се голяма тълпа, той вика линейка да закара детето в болница. Но възмущението на очевидците е огромно, идва полиция, започват разследване.Той се притеснява и за заключената жена. Вижда свой познат измежду полицаите. Пита го - може ли да му направи услуга, тъй като разследването ще се проточи... Дава му пари и ключа, за да отключи жената.
Полицая се съгласява, отива до апартамента.
Отключва и...
Вижда, собствената си жена вътре!
Вади пистолета си и я застрелва на място.
Ние бяхме, като втрещени. Настъпи дълга пауза...  докато Спас Казанджиев енергично каза: "В София имаше подобен случай. Директорка на химическа лаборатория в Подуене, нарежда на млад лаборант да вземе проби и с микробуса да ги закара на клиент в Красно село. Момчето отказва, защото току-що е взел книжка, няма опит с кола, а камо ли с микробус, при това да пресече най-натоварените зони с движение  на столицата. Тя го обвинява, че е страхливец, заплашва го, че ще го уволни, понеже за "нищо не става". И момчето неохотно се качва и тръгва. Близо до "Руски паметник", изведнъж на улицата изскача ученичка от гимназия, той я блъска. Момичето почива на място.
Когато я идентифицират, се оказва,че е единствената дъщеря на директорката на лабораторията!
Шокът и настъпилата абсолютна тишина не продължиха много -докато Иван Лесев, леко зачервен, задъхано каза, че знае още по-особен случай.
В комплекс „Младост”, осемнадесететажни блокове са на етап  "груб строеж" и са дадени на собствениците да ги довършват. Не работят асансьори, но има достъп до електричество.
В разгара на лятото, на шестнадесети етаж, гол мъж, по долни гащи, цикли паркета в хола си. Прозорците са отворени, той целия е в пот. Застанал на четири крака, цикли ивици. Компания му прави малко игриво коте, подскачайки около него. Мъжът се клати напред-назад, част от най-специалната и болезнена част от мъжкото му тяло е излязла от гащетата, люшка се и дразни котето. Изведнъж то скача, забива ноктите си и я захапва...  Мъжът изпищява хвърля се напред, удря се в стената и пада с окървавена глава. Вика за помощ. След време пристигат двама санитари с носилка, задъхани от изкачването. Превързват го, полагат  го в носилката и започват да слизат по стълбите. След един-два етажа, обаче, се сещат за случая и ги напушва страхотен смях, неудържим...
Изтървават носилката, пострадалият се търкаля надолу и потрошава ръце и крака...
Та... ето какви ли не сюрпризи може да изиграе съдбата на хората, родени без късмет...

Сарафово
Калин Барзов, за "България СЕГА" – Чикаго






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7