Мисия: „Бумага за „СТАРТ“!

Начална страница | Свят | Мисия: „Бумага за „СТАРТ“!
image
Бончук Андонов - Фотоизложба от снимките му в "Старт"

... Само той можеше да командва с еднакъв успех всичко - от атомна подводница в Тихия океан до Миланската скала на Апенините. Недялко Донски. Главният редактор на Илюстрования Спортен Седмичник "Старт". До чиито страници ме беше пренесло и после внимателно поставило някакво странно, но велико торнадо! И макар, че още не можех да се съвзема от неравностойната си близост с този човек, сега се налагаше да решаваме заедно съдбата на вестника.

Обсаждаха ни разпространителите на печата. Все по-нагло. Обвиняваха редакцията, че дава на едни от тях повече бройки, отколкото им се падат според някакви изчисления за четящото население. Защото ни били подкупили.

Открихме как от скрито местенце печатарите прехвърлят през оградата пакети от "пресния", току-що отпечатан брой на свои съучастници, които продават гратис хиляди бройки.

  Недялко ДонскиОтговорните фактори за държавните квоти за вестникарската хартия, които се отпускат за тиража, бяха ни отрязали категорично: не може друг вестник в България да се отпечатва в повече бройки, отколкото партийната медия "Работническо дело"...Сиреч, стотици... хиляди... Нямахме право да купуваме вестникарска хартия с валута, за каквато също имаше строг режим за разплащане. Тя се получаваше само от СССР, но също на строг квотен принцип.

Бяхме с Донски в "редакционното ни заведение", което носеше  популярното име "Клуб на спортния деятел", и се намираше под редакционните ни офиси - "радиокабините" над сектор "Ве" на Стадион "Васил Левски". Мало и голямо мечтаеше да се добере до членската карта на този клуб, която откриваше пътя не само към превъзходно обслужване, но и към незабравими и магнетични спортни компании и съответните коментарии... Ако не сте били там, "При бай Гошо", както цял свят го знаеше - пропуснали сте не малко...

"Главният" ми направи знак и тръгнахме нагоре... От разкошните стъкла се виждаха вечерният силует на пистата и терена - без спортисти - празни, като моята глава...

- Чух те скоро, че с руския се справяш доста хорошо - стартира с остър завой великолепният ми шеф. Което означаваше, че има вече в главата си нещо атрактивно, което можеше да ни спаси от катакомбите, в които сами се набутахме - целият екип на "Старт", заедно с него - като правим толкова свестен вестник...
- Я на етом дело собаку сыел... - реших да сгорещя още малко ораторията, която ни предстоеше... с този утвърдителен сленг.
- Много добре. А сега на двама ни предстои да глътнем цял мамонт... Ако потрябва. Но да изработим упражнението така, че да се върнеш от Москва с 10 влака вестникарска хартия!
- "Старт" сме купили... скочих радостно на крака аз.
- Нищо не сме купили - седейки твърдо като на пън, рече той.- Ти ще идеш да купиш. Ама без пари!
- Благодаря за доверието, че мога да ги открадна. А как ще ги пренеса по джобовете си през граница?
- Напиши си командировъчното. Мисли добре откъде ще пазаруваш - Урал, Карелия, Сибир, Владивосток, Чукотка - нямаш проблем с пътните... И дневните. И хотелите. Всякъде, където има гори и заводи за хартия!
- Почвам от Красная площадь - отчаяно му рекох и излезе, че съм познал удивително точно.

След три дни и две нощи, през което време минаваха през главата ми по седем версии на час за постигането на успех, аз се вмъкнах в кабинета на Недялко Донски обхванат от голям кураж и с огромен командировъчен маршрут. Донски беше изключителен човек. Беше си избрал най-семплата стаичка, като каза, че той не пише, а говори, и се срещаше с нас от екипа и идващите гости в голямата аудитория - за да може всеки от нас да говори публично с него, а не скрито от колегите си. Видях го веднъж ядосан да изхвърчава от кабинета си, а вътре да стои с пръст в устата колега, който беше влязъл да се оплаква от ближния си...  Донски не влезе този ден нито веднъж в своя кабинет.

Когато ние се препирахме разгорещено за нещо, той ни казваше: "Момчета, момчета, вестникът един ден ще бъде по-малко хубав, друг път ще е по-хубав - важното е Вие да сте винаги дружни и добри!"

Казвал ми е:"Ако искаш да имаш добър екип - не мъдрувай само с гениалните, погрижи се за всеки, и за най-малките".  И направих за секретарките, хигиенистите, шофьорите, счетоводството и пр., всички, които не са публицисти, екскурзия от 20 дни до Германия и Русия... После нямаше вече по-уютна, темпераментна, чиста и приятна за журналисти и нашите гости редакция...

  Героите от страниците на "Старт" - след тяхното шампионско време - Сашо Томов, Боян Радев...Известно е, че преди години журналистите от "Старт" отразяваха за пръв път в България спортните събития от цял свят - всички олимпиади и световни първенства, единствени започнахме да пишем за Уимбълдън и Медисън Скуър Гардън, за големите състезания в Австралия и Нова Зеландия, Филипините, Перу, Бразилия, Аржентина... и къде ли не. Сам Донски не е написал нито един ред, но нам ни даде в ръцете невижданата до тогава спортна журналистика.

Всичко това беше възможно благодарение на труда на целия екип да прави супер-вестник и умелото ръководство на Донски. Всяка бюджетна година "Старт" предоставяше материална помощ на федерации, спортни клубове и спортни инициативи.

...И ето ме сега  - стоя с фаталното командировъчно в ръка, чрез което трябва да набавим "храната" за нашето дело - вестникарската хартия и тя да ни върне великолепната кондиция, с която беше характерен "Старт"...

Донски взе хартията и с размах, без да погледне цифрите, сложи подписа си върху нея. Той знаеше, че някой от нас не ще го измами...

После... После излязох навън и изведнъж усетих огромната тежест, която съм нарамил на плещите си...

/Следва/


Климент Величков
в. "България СЕГА", Чикаго






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7