В прегръдките на виолончелото...

Калин Иванов е виолончелист, изявен солист, концертен изпълнител, камерен музикант, студиен и звукозаписен артист. Той бързо печели признание като изпълнител, а през 1995 г. основава „Български виртуозни изпълнители” в Ню Йорк, където събира млади български музиканти и дава шанс на таланта им да бъде чут из цял свят. Калин получава положителни рецензии от видни чуждестранни и български критици. В NEWS-BG, Ню Йорк за него откриваме: “изключително професионален виолончелист ... отлични технически умения и стилистични интерпретации ... неговото изпълнение е несъмнено Номер 1.”

Катя Златкова: Здравей, Калин, наскоро ти посети  България, какъв бе поводът на твоята визита?

Калин Иванов: Бях в България за около месец за коледните празници и най-вече за концерта на симфоничния оркестър „Симфониета- София”, където имах изпълнение като солист, както също водих и майсторски клас по виолончело в Плевенското музикално училище. Концертът и майсторските класове преминаха с голям успех и покана за следващия сезон. В България винаги е било хубаво около Коледните празници!

Катя Златкова: От колко години се занимаваш с музика, каква е историята на твоя музикален възход?

Калин Иванов: Занимавам се с музика от пет- шест годишен като първите уроци по музика и виолончело ми бяха дадени от баща ми Христо Иванов, който беше професионален музикант и свиреше на виолончело и контрабас. Историята е много дълга и едва ли може да се събере в две страници разказ, но по-скоро в една книга. Един ден се надявам да я напиша. Накратко, учил съм в Плевенското музикално училище, Пловдивската музикална академия, Софийската музикална академия и в Brooklyn College Conservatory of Music, New York – Майсторска степен. Изнесъл съм много солови и камерни рецитали и концерти в Европа и Щатите. Имам изнесени над 15 концерта в CARNEGIE HALL, Ню Йорк, както съм получил и много добри музикални рецензии от едни от най-известните критици и музикални издания в света, например: специализираните музикални списания The Strad (UK), Musical Opinion (UK), „Музикален живот” Москва, GRAMOPHONE(UK), бившият критик на New York Times – Harris Goldsmith, „Музикални хоризонти” България, New York Concert Review, American Record Guide и други.

Катя Златкова: Виолончелото е много деликатен инструмент, кога и как разбра, че точно това е инструментът, на който ще свириш?

Калин Иванов: Аз мисля, че нямах голям избор, защото както вече споменах преди, баща ми беше професионален виолончелист, по-големият ми брат беше започнал да свири на виолончело и аз просто продължих по естествен път традицията в моето семейство.

Катя Златкова: През 1995 г. ти основаваш „Български виртуозни изпълнители” в Ню Йорк, би ли ни разказал повече за тази организация, нейните участници и изпълнения?

Калин Иванов: България предлага много силно обучение в областта на класическата музика. Аз забелязах това, когато дойдох в Ню Йорк и реших да създам тази организация- агенция, която да представя най-добрите млади български музиканти пред света, да осъществява обмен на изпълнители и да организира концерти из цял свят. В момента работим над новата уеб страница на BULGARIAN VIRTUOSI Artists, която е почти готова и вече можете да се запознаете с нашата концертна дейност тук: www.BulgarianVirtuois.com . Смятаме да направим един огромен „Календар”, в който да публикуваме концертите на наши музиканти в различни точки на света.

Катя Златкова: Кои са ключовите изпълнения в твоята кариера?

Калин Иванов: Мисля, че този въпрос идва точно навреме! Преди няколко дни излезе една невероятна музикална критика в най-реномираното списание за класическа музика в Щатите и едно от най-престижните списания за дискове в света “FANFARE magazine”. Музикалният критик сравнява моите изпълнения на диска с най-добрите виолончелисти от последните 100 години - Yo-Yo Ma, Jacqueline du Pre и Mstislav Rostropovich и казва: „...независимо от тази внушителна компания (Калин Иванов) е крайният победител.”
(бел. Ред. Моля, обърнете внимание на рецензията, приложена след интервюто!)

Катя Златкова: Преподаваш ли все още в Щатите?

Калин Иванов: Да преподавам Чело и Камерна музика в Brooklyn College Conservatory of Music, CUNY, Long Island Conservatory of Music, SUNY, Empire State College, SUNY, Adlephi University. Също така водя майсторски класове по чело в Европа и Щатите.

Катя Златкова: А имаш ли български ученици, как се справят нашите сънародници с един толкова деликатен и фин стил музика?

Калин Иванов: Да, имам много добри български ученици по виолончело в момента: Иван Чапликов от Пловдив и Борис Атанасов от Русе са едни от тях. И двамата са много добри музиканти и се справят блестящо с инструмента виолончело и класическият стил на изпълнение!

Катя Златкова: Мислиш ли, че българската аудитория е достатъчно изискана и съзряла, за да оцени класическата музика на фона на масово разпространения поп- фолк ритъм?

Калин Иванов: Мисля, че това са два различни жанра музика, които могат да се слушат в различна обстановка. Класическата музика е за да те обогати духовно, а поп- фолка е за развлечение. Когато по-голямата част от един народ имат финансови проблеми, то естествено ще  слуша музика за развлечение, за да забрави за проблемите и много по-малко за духовното обогатяване. В България и най-вече в големите градове има повече хора и публика за класическа музика, отколкото в малките градове, но така е било винаги. Проблемът е, че за класическата музика се дават десетки пъти по-малко пари за реклама, отколкото за поп- фолк изпълнители и затова класическите концерти остават по-малко забелязани и посетени. Това обаче не важи за София, където вече има много чужденци и чужди компании, които слушат повече класическа музика от средния българин и затова на подобни концерти залите винаги са пълни.

Катя Златкова: Какви са твоите бъдещи планове в творчески аспект?

Калин Иванов: Предстоят ми концерти със Софийска филхармония, Варненска филхармония, Сливенска филхармония, със Симфониета – София и с други оркестри в Европа и Щатите, както рецитали с New York Empire Trio, самостоятелни рецитали виолончело и пиано. Продължавам да водя майсторски класове. Искам да поканя читателите на вестник „България сега” да посетят www.kalinivanov.com, където страницата „Календар” ще ги уведоми за бъдещи и настоящи прояви и ще могат да прочетат последна информация за мои концерти.

Катя Златкова: Какво е твоето пожелание към читателите на вестник „България сега”?

Калин Иванов: Винаги да следват мечтите си - рано или късно те се сбъдват и в Библията пише, че в каквото вярваш, това става! Много успехи!

Катя ЗЛАТКОВА, в.”България Сега”
 
Рецензия на Уилям Загорски, сп. “Фанфар магазийн”, брой 31(3), януари/ февруари, 2008 за компакт диска на Калин Иванов.
BARBER Cello Sonata. VIVALDI Cello Sonata No. 5, RV 40. SCHUMANN Fantasiestücke, op. 73. BRAHMS Cello Sonata No. 1 • Kalin Ivanov (vc); Emily White (pn) • GEGA 285 (69:21)

“Програмата на настоящото издание предлага един прецизен напречен разрез на стилистичната мистерия на Иванов. В отбелязване на неговата заслуга, намира различно звучене за всяко от четирите пиеси. Той не изпълнител е от типа на Джеймз Голуей, който разполага с един (безспорно красив) звук, който бива прилаган към всяка една изпълнявана от него музикална форма. Ето защо, Иванов изпълнява Барбър с напълно подходящ за пост-романтизма стил на звучене, а, при това и с лек американски привкус от 20-ти век към него. Неговият Вивалди е уместно сдържано балансиран, ясно изразен в своите бързи части, и изсвирен почти без вибрато, но с чудесно пресъздаване на мистерията, изпълваща с чувство неговите две Ларго части. Неговият Шуман е изпълнен с чистотата, невинността и възторга на ранния немски романтизъм, пресъздаден посредством живо обагряне на тона и майсторски разгърнато рубато, а неговият Брамс е пропит със страст и разбулваща интелектуална мощ, каквато той рядко получава при изпълнение на живо или на запис.

Иванов атакува встъпителния изказ на Сонатата на Барбър с далеч по-смело изявен тон от този на Михаил Рудяков в изданието на звукозаписната компания „Кентавър” или от Андре Диаз в изданието на звукозаписната компания „Дориан”. Както Рудяков, така и Диаз са леко по отчетливи по отношение на изказа, а, от своя страна Диаз се слави с най-пленителния запис от всички тях, но нито един от двамата не постига цялостната мощ и размах на тази соната. Маниерът на Иванов и Уайт при първата част на втората тема е изящно неповторим, поради това, че Иванов не се страхува да разкрие пълния потенциал на своя инструмент при изразяването на първата тема. Той, подобно на Жаклин Дюпре, не се бои да прозвучи малко напрегнато, когато емоционалните изисквания на музиката налагат това, и той, както и тя не се страхува да се отдаде на рубато, за да даде нужната на музиката възможност да диша.

Изпълнението на Иванов на втората част, с неговите две ларгос, затварящи го в подобната на скерцо средна секция, достига до крайностите, поставени от самата музика. Неговото встъпително темпо е много (почти застрашително) бавно, но той умее да го задържи, превръщайки своето изпълнение в неповторимо музикално събитие. Неговият прочит на третата част демонстрира това, че той не само е вникнал в епизодичното, наподобяващо балада качество на тази музика, но и това, че той е оценил напълно значението на термина appassionato.

Първата Соната за виолончело на Брамс е проблематична творба. Независимо от това, че аз отдавна съм усетил нейния потенциал, все още не съм го чул да бъде реализиран напълно. Дори и такива светила като Йо-Йо Ма и Емануел Акс в изданието на звукозаписната компания “Сони” не са го постигали, по мое мнение. До този момент, аз използвах записа на Ростропович/Серкин в изданието на звукозаписната компания “ДГ” (“Дойче Грамофон”), като мой критичен еталон. След като чух Иванов, вече намирам този техен запис за твърде плах и самовглъбен. Това е, все пак, сравнително младия Брамс, не онзи Брамс от прощалните творби за кларинет. Иванов го вижда повече като сроден с Пиано трио опус 8, или Пиано квартет опус 60. От изказа на Иванов при встъпителната тема – приглушен, с тъмни нюанси и ултра пианисимо, но пианисимо, богато на изразителен тон и изпълнен с предчувствие – аз проумях, че този човек притежава усета към тази музика. Останалата част от представлението премина по същият впечатляващ начин, довел до най-вълнуващото изпълнение на тази соната, което някога съм слушал.

Записът е чудесен, обхващащ както динамичния диапазон на Иванов, така и неговото редуващо се прецизно нюансирано и мощно свирене на “До”-струната.
Като преглеждам написаното от мен, осъзнавам, че не съм отдал заслуженото на пианистката Емили Уайт. Тя плътно го следва във всяка стъпка по пътя, а при сонатите на Барбър и Брамс, където музиката е така равномерно споделена между двамата инструменталисти, тя изпълнява своята част с голяма прецизност, напълно равностойно на неговата партия.

Както и да погледна на написаното дотук, аз осъзнавам че съм сравнил този (30-тина годишен) българин с Жаклин Дюпре и Мстислав Ростропович, и че – независимо от тази внушителна компания – той е крайният победител.” www.fanfaremag.com/content/view/23412/10222/

Повече информация за автобиографични данни и последни изпълнения може да получите на: www.KalinIvanov.com

Катя Златкова
Вестник “България СЕГА”