Иво Попиванов: Българите в чужбина трябва да се гордеят с произхода и постиженията си!

Интервю на Кристина Ненова за в. „България Сега”

Иво Попиванов завършва средното си образование в  Природоматематическа гимназия в гр. София. След това учи базова програма по „Поведенчески и социални науки”,  бакалавърска програма по „Психология” и „Бакалавърска програма за квалификация в научните изследвания (за изявени студенти), специалност „Експериментална психология” в НБУ. Студент е в магистърска програма по когнитивна наука, специалност „Когнитивна наука”, НБУ. Работил е като технически сътрудник в лабораторията по Сетивно- Двигателни и Когнитивни Процеси, ИФ БАН; специалист - психолог в лабораторията по Сетивно -Двигателни и Когнитивни Процеси, ИН БАН (бивш ИФ, БАН); сътрудник изследовател в проект към шеста рамкова програма на Европейския съюз: „Създаване на системи човек-компютър за мониторинг и обратна връзка за целите на изследването на познавателните процеси и превода.” Иво Попиванов е участвал в изследователските проекти Faces Project, NBU Faces DataBase, Eye-to-IT.

Има публикации на тема: “Възприемането на човешкото лице и оценяването на привлекателността му: два не еднакви, но подобни процеса”, в “III Национален Конгрес по Психология”, Сборник с научни доклади, съст. Джонев и сътр., СОФИ-Р; Phase Synchronization Dynamics in Filtered EEG Signals; in Proceedings of the Bulgarian academy of Sciences.

Иво Попиванов е награден с две специални отличия: Награда: „Най-перспективен студент по Психология за 2005 година”; Годишна награда на Ректора на НБУ: „Най-добър студент” за изявена индивидуалност и инициативност.

Кристина Ненова: Здравей, Иво! Откога датира интересът ти към психологията?

Иво Попиванов: От седем, осем години. Това е от времето, когато учихме психология в училище. Тогава имах други интереси, исках да се занимавам с кино, режисура, с операторско майсторство. В часовете по психология се запалих по това как човек разсъждава, как мисли, как взима решения. Тези неща малко или много са свързани с киното, но интересът ми премина от една област в друга. Спомням си, че моите родители не бяха съгласни да уча режисура, защото смятаха, че тя предполага взаимодействие с пропаднали среди, които могат да ми повлияят лошо. Вероятно причините да предпочета по-късно психологията се кореняха и в това, че този избор беше социално-приемлив. Но аз не съжалявам!

Кристина Ненова: Какво те накара да избереш НБУ(Нов Български Университет) и магистърска програма по когнитивна наука пред университетите в Европа и в САЩ?

Иво Попиванов: Първо, НБУ го избрах, когато кандидатствах за бакалавърската програма по психология. Тогава, след като се посъветвах с няколко души, които се занимаваха с психология и с науки, свързани с това, разбрах, че НБУ е по-доброто място да се учи тази специалност. Материалът е структуриран по по-модерен начин, това важи и за образователните програми, които се по-модерни от тези на държавните университети. След като завърших този 4-годишен курс по психология бях поставен пред доста голям избор: да поема към учене навън или да остана в България. Всъщност по-големият проблем беше какво точно да уча, тъй като съм човек с много интереси, трудно взех решение. Не съм сигурен, че изборът, който направих, е най-добрият за мен, но за момента това е нещото, което искам да уча. Когнитивната наука ще ми бъде полезна, независимо с какво ще се занимавам в бъдеще, защото тя е много широка област от познание за човека и за това как той разсъждава. Би била полезна и на някой, който не е специалист в тази област. На мен когнитивната наука ми дава един поглед върху света, който е свързан с експериментиране, с проверка на хипотези, със създаване на модели на това как човек мисли, как възприема. Последното ни доближава до моята голяма цел: да разбера малко повече за нас като хора, за устройството ни и за функционирането на мозъка. Надявам се с помощта на изследователи, които се интересуват от тези неща, да успеем да предвижим познанието малко по-напред по отношение на това как работи мозъкът. И тук възниква глобалният въпрос: дали е възможно, дали е в състояние човекът да разбере как е устроен? Все още не мога да отговоря, но на мен ми е приятен пътят към постигането на това познание.

Кристина Ненова: Разкажи ми за някои от проектите, върху които работиш в момента?

Иво Попиванов: В момента работя основно по две неща. Едното е възприемането на човешкото лице и как човек успява, виждайки едно лице, да извлече определени признаци от него и да реши дали лицето е на познат или на непознат човек. Как разбира емоцията, която изразява това лице, как определя дали то му харесва или не. В нормалния живот човек прави тези неща много бързо, без да се замисля. Но от гледна точка на моделирането това не е така. Примерно, ако си представим една компютърна програма, която трябва да каже дали човек, който минава през границата е същият, чиято снимка е на личната карта, разпознаването се оказва сериозен проблем.

Другото нещо, с което се занимавам е анализ на ЕЕГ сигнали. Това са енцефалографски записи, т.е. записи на биоелектричната активност  на мозъка по време на решаването на някаква когнитивна задача, например, превеждане на дума от английски на български или разглеждане на някаква снимка. Това е начин на изследване, който е доста стар, с него са правени доста изследвания. Това обаче не означава, че методът е изчерпан. Много учени по света разработват нови методи за анализ на точно такива записи, които са свързани с теорията на хаоса и с други нейни модели. Хубавото на ЕЕГ-то, като метод за изследване на мозъчната активност е, че апаратурата е сравнително евтина и в България един учен може да си позволи да прави такъв тип изследвания. Положително е и това, че динамиката във времето на един процес може да се проследи с много голяма разделителна способност, което не се случва с изобразяващи техники като функционалният ядрено- магнитен резонанс (fMRI). Последните следят активността на мозъка - правейки моментни „снимки” през няколко секунди, което е дълго време, през което активността се променя и човек не може да получи пълна картина на това как се развива един процес в мозъка. Това е нещо друго, с което се занимавам.

Кристина Ненова: Иво, ти беше обявен за най-добър студент на НБУ. Какво ти помогна да получиш това признание?

Иво Попиванов: Аз със сигурност се радвам много на такива награди. На мен те ми действат доста амбициращо, защото ги свързвам с някаква отговорност. Когато човек получи награда от него се очаква да продължи да работи със същия ентусиазъм и със същия успех, дори с още по-голям. От тази гледна точка наградата беше една голяма отговорност, която поех оттук нататък. Надявам се в бъдещата си работа да оправдая доверието което ми беше гласувано.

Кристина Ненова: Присъства на лятната школа по когнитивна наука, която се проведе в НБУ. Как се представиха лекторите тази година?

Иво Поиванов: Школата по когнитивна наука е едно събитие, което е уникално за България. НБУ събира на едно място световноизвестни учени. Както винаги имаше преподаватели, които бяха на по-високо ниво в тяхното развитие и по отношение на изследванията, с които се занимават, от други. Най-хубавото на школата по когнитивна наука е, че за сравнително кратко време човек получава много информация за това какви са модерните проблеми в областта на познавателните процеси. Участниците могат да създадат много полезни контакти с хора, които се занимават с тези неща.

Кристина Ненова: Някои анализатори смятат, че студентите не се интересуват от политическата обстановка в страната. Споделяш ли това мнение и ако е така, какви са причините студентите да демонстрират подобно поведение?

Иво Попиванов: Не съм убеден, че мога да дам мнение за абсолютно всички студенти. Поне на това се научих като психолог. Мотивите на всеки човек да мисли и да направи нещо са много индивидуални и е много трудно да дадеш глобална оценка на цяла общност, на голяма група от хора. Мога да кажа как аз виждам нещата, вероятно така ги виждат и част от студентите. От една страна, някои причини се крият в това, че хората се чувстват безпомощни и не вярват, че нещо зависи от тях. От друга, като че ли това, което им се предлага не е много разнообразно, независимо от опаковката, която има или от цвета, името, пространството: ляво, център, дясно. Съществува и още една особеност, която е свързана със света, в който живеем. Той е много индивидуален, цени се човек да бъде индивидуалист и да се спасява поединично, а не да мисли глобално за проблемите на цялата страна и на цялото общество. Но може би това се случва в нашата страна... Има други страни, в които хората са големи националисти и поставят на преден план в техните потребности просперитета на обществото.

Кристина Ненова: Освен психологията, какви са останалите неща, с които обичаш да се занимаваш?

Иво Попиванов: Едно от нещата е любовта ми към морето и към спортовете, които човек може да практикува там: плуване, каране на ветроходна яхта – с такива неща обичам да се занимавам, макар че яхтинга е скъпо удоволствие, което не си позволявам често. А иначе от време на време се връщам към мечтата си за киното. Пиша по някой текст, който може да мине и за сценарий. Но както знаеш, човек като не се занимава активно с нещо, то му стои на едно латентно ниво. Все пак се надявам, че в някакъв момент ще му дойде времето и на това.

Кристина Ненова: За какво мечтаеш в професионален, личен и обществен план?

Иво Попиванов: В обществен не си мечтая много – може би не съм стигнал до такъв етап в развитието си. В личен план мечтая за нещо съвсем нормално, което много хора постигат. Надявам се да създам семейство, което да съхранява някакви ценности и добродетели. В професионален план си мечтая за няколко неща: да успея да разгадая поне малка част от тази мозайка, която таи нашият мозък и да помогна в разгадаването на неговото функциониране. Не знам дали мечтата ми ще бъде постигната. Спомням си, че баща ми се занимаваше с това много дълго време и в един момент се оказа, че нещата са напреднали в някаква степен, но не в такава, че да видиш собствения си принос. Може би това става след години.

Кристина Ненова: Какво би казал на кандидат-студентите, които искат да следват психология? Какви са плюсовете и минусите на тази професия?

Иво Попиванов: Хубав въпрос! Според мен, е много важно човек, когато решава да се занимава с нещо – независимо какво е то, да си дава сметка, че то ще му отнеме голяма част от времето. На първо място, това нещо трябва да му бъде много интересно. Аз се радвам , когато някой ми казва, че иска да се занимава с психология, но винаги го питам не желае ли да се запознае отблизо с тази професия, преди да вземе окончателно решение. Някои кандидат психолози твърдят, че знаят с какво се занимават психолозите, други отвръщат, че искат да станат психоаналитици и друго не им трябва.

Да станеш психоаналитик е ограничена представа за работата на един психолог, защото има много аспекти, в които работят хората, които практикуват тази професия. Това човек да помага на други хора е един аспект, а психоанализата е един начин последното да се осъществи. Друг аспект е човек да се занимава със създаването на реклами, които да карат купувача да предпочете точно този продукт. Трети аспект е да помагаш за дизайна на нови електроуреди, или софтуер, или въобще в областта на интерфейса, в когато човек общува с някаква машина. Много важно е, когато човек се сблъсква с някаква машина , интуитивно да му идват правилата, по които да работи с нея. В критични ситуации, каквато е, примерно, приземяването на самолет, правилата за комуникация с командния пулт не трябва да са сложни.

Има много аспекти, с които човек трябва да е запознат, преди да реши да се занимава с психология. Минусите на тази професия са свързани  това, че на психолозите в България се гледа като на обслужващ персонал, от който няма нужда. Съществува стереотип, че ако се консултираш с психолог значи трябва да си много побъркан... А всъщност не е така.

Кристина Ненова: Пожелай нещо на читателите на в. „България Сега”?

Иво Попиванов: Пожелавам на читателите на в. „България Сега”, докато търсят и намират себе си, своето лично, професионално и творческо развитие, някъде далеч от България, да се сещат за мястото, откъдето са. Да помнят, че са толкова успяващи, защото са тръгнали от България. Не им пожелавам да се върнат, а да се гордеят, че са българи, независимо къде се намират.

Кристина Ненова: Много ти благодаря за това интервю!

Иво Попиванов: И аз благодаря!