Райко Райчев: ”България винаги е била, още от своето приемане през 1955 г. активен член на ООН”

Райко Райчев е новият постоянен представител на България в ООН в Ню Йорк. Той вече е бил пълномощен министър и зам. постоянен представител към световната организация. Завършил е "Международни отношения" във ВИИ "Карл Маркс". В МВнР Райчев е ръководил отдел "ООН и общи въпроси" в дирекциите "Координация и планиране" и "Анализ и планиране на международната дейност". Бил е също началник на отделите "Глобална сигурност и разоръжаване" и "Контрол на въоръженията и международна сигурност" в дирекция "НАТО и международна сигурност".

Катя Златкова: Господин Райчев, вие бяхте назначен за посланик на България в ООН през септември 2007г., бихте ли ни разказали как стигнахте до този пост?

Райко Райчев: Няма драма или някакви кой знае какви обстоятелства за назначаването на постоянните представители на страните-членки към ООН. Основното изискване е  достатъчен дипломатически опит в многостранната дипломация, добро познаване на проблематиката и способност за постоянно адаптиране към непрекъснато променящата се международна среда. Това са качествата, които обикновено се отчитат при назначаването на посланиците към ООН.

Катя Златкова: Какви са задълженията на посланика на ООН?

Райко Райчев: Да представя страната си в ООН и органите и организациите от нейната система с всички произтичащи от това отговорности, задължения и последствия!

Катя Златкова: Пребивавайки в щаба на ООН в Ню Йорк, имате ли възможност да поддържате връзка с българската общност там?

Райко Райчев: Зависи какво разбирате под понятието „българска общност там”! Ако се имат предвид българите, назначени на работа в Секретариата на ООН, разбира се Постоянното представителство подържа постоянен контакт с тях, без по какъвто и да било начин да влияе върху професионалните им задължения към Световната организация.

По-скоро, обратното, стремежът е да се допринесе колкото се може повече за техния принос към Световната организация на базата на националния опит в определени области!
Що се касае за българската общност в Ню Йорк и района на Ню Йорк, разбира се, ПП участва активно, в сътрудничество с Генералното консулство на Република България в Ню Йорк, във всички по-важни мероприятия, организирани заедно с българската общност там.

А те съвсем не са малко. Достатъчно е да споменем приемите и мероприятията по честването на по-важните български празници и годишнини, без да подценяваме и множеството други съвместни инициативи, като организирането на изложби, гостуването на български ансамбли, артисти, художници, представители на академичните среди, филмови фестивали, политици и т.н. Бих отбелязал, без преувеличение, че в това отношение съвместните чествания в  Ню Йорк и района на Ню Йорк съвсем не са за подценяване.

Катя Златкова: С какви конкретни действия България участва в глобалната политика на ООН?

Райко Райчев: България винаги е била, още от своето приемане през 1955г. активен член на ООН. Достатъчно е да споменем, че в периода от приемането си като редовен член на Световната организация до настоящия момент България е била 3 пъти непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН, при това в периоди, в които са приемани решения от критично значение за световния мир и сигурност.

България многократно е била членка на Икономическия и социален съвет на ООН и на редица от неговите спомагателни органи в т.ч. Комисията по правата на човека, Комитета по положението на жените, Комисията по наркотиците, Комисията по устойчивото развитие, Комисиите по проблемите на населението; населените места; транснационалните корпорации; науката и техниката за целите на развитието; неправителствените организации и редица други.

Български представители са заемали много престижни и важни постове в рамките на ООН в т.ч. председатели но основни органи като Съвет за сигурност; ИКОСОС; председатели на основни комитети на ОС на ООН – Първи/ разоръжаване/;Трети /права на човека/; Пети /бюджетен/ комитет и  редица др. По традиция България е била винаги активен член на специализираните организации от системата на ООН в т.ч. ПРООН; УНИЦЕФ; УНФПА; ЮНЕСКО; ЮНИДО и др.

Сега, като редовен член на ЕС и НАТО и с нараснала роля на Балканите, България продължава да внася своя принос по такива важни въпроси за ООН като изграждане на надеждна система за стабилност и сигурност в района Западните балкани и Черноморския басейн; продължава активното ни участие и по въпросите от жизнено важно значение за ООН, като реформата на Съвета за сигурност; цялостното преустройство на дейността на Организацията в съответствие с новите изисквания на съвремието.

Катя Златкова: Имате ли  нещо напротив да коментираме някои „горещи” за ООН въпроси? Вашето становище е от голямо значение за нас. На проведената наскоро среща на високо равнище на НАТО бе засегнат спорния въпрос за името на „Македония”. Гърция блокира откриването на преговорите за присъединяване на Македония, тъй като Атина отказва да приеме това име, което е и име на провинция в северна Гърция.

Райко Райчев: Позицията на България по този въпрос, който бих казал е не толкова въпрос на ООН, колкото въпрос на двустранните отношения между Македония и Гърция, е принципна и последователна, и  разбира се бе заявена ясно и отговорно. България е за възможно най-бързото постигане на решение по този въпрос между заинтересованите страни, на базата на взаимния компромис. Неговото протакане и затягане не е в полза на цялостния климат и стабилността в района на Западните Балкани.

Катя Златкова: Самопровъзгласилата се „Република Южна Осетия”, част от Грузия – нито една държава не признава автономията и. Каква е позицията на страната ни?

Райко Райчев: И по този въпрос позицията на България е ясна и последователна: България се обявява за запазване на суверенитета и териториалната цялост на Грузия и за решаването на всички спорни въпроси чрез преговори и въздържане от каквито и да било действия, допринасящи за ескалация на напрежението.

Катя Златкова: В началото на месец април вие взехте участие в дебата на високо равнище на тема „Признаване на напредъка, справяне с предизвикателствата и наваксване на изоставането при постигане на Целите на хилядолетието за развитие до 2015 г.” Кои бяха опорните точки, на които вие акцентирахте на дебата?
По кои от въпросните цели България отбелязва напредък и кои са едни от най-трудните за изпълнение?

Райко Райчев: Дебатът, в рамките на който всъщност бяха потвърдени приетите от международната общност задължения, фиксирани в Декларацията от сесията на ООН през 2000 г. т.нар. сесия на Хилядолетието, беше показателен, че ако сега не бъдат предприети необходимите практически действия или стъпки, поставените цели за преодоляване на бедността в световен мащаб няма да бъдат изпълнени. Какво би означавало това? Преди всичко това би подкопало още повече доверието в ООН, като единствената международна универсална организация, в която всички държави имат равен глас, доверието в нейната способност да отговори на предизвикателствата на съвремието.

За да бъде разсеяно това съмнение, за да бъде запазен авторитетът на ООН, респективно доверието в нея, като най- универсалният световен форум в условията  на безпрецедентния процес на глобализация, на който сме свидетели днес, са необходими политическа воля и решимост за практически действия от всички страни-членки – малки и големи, богати и бедни. Макар и да се разбира принципно, тази необходимост като че ли не се осъзнава от всички, като че ли все още се поставя в зависимост от користни интереси и цели. Е  добре, всички не могат да бъдат еднакви, равни и проспериращи в еднаква степен.

Значи ли обаче това, че следва да оставим задълбочаващата се опасност от маргинализацията на огромни региони и маси от хора да бъдат обречени на бавна, но сигурна гибел? А какво би станало, ако още отсега не бъдат адресирани проблеми на развитието, които ще поставят под съмнение цялостното съществуване на човечеството. Това са въпроси, на които следва да се търсят отговори сега, те не могат да бъдат забавяни  повече.

Ето това бе тезата, която  бе залегнала и в позицията на българската делегация. Необходими са практически действия и то сега, не утре или някъде там в бъдещето. Що се касае до приноса на България, ние отново се придържаме към действителността и реалностите на съвременния ден. Макар и да не сме суперсила, стараем се от положението, в което се намираме в момента да допринесем съобразно възможностите си. В този контекст егоизмът и користта следва да бъдат подчинени на общия интерес и съпричастността към общочовешките и цивилизационни ценности.  България винаги е имала своя принос в това отношение.

Катя Златкова: На дебата страната ни е поела ангажимента да бъдат отделяни 0,17% и 0,13% от БНД (Брутния национален доход) като помощ за развитие. С разрастващата се рецесия в САЩ и недостиг на храни как според вас България ще съумее да се справи със собствените си ресурси? Мислите ли, че страната ни ще има излишни средства за помощ за други държави?

Райко Райчев: Погрешно сте разчели изразената от българска страна позиция. Действителният смисъл е, че като страна членка на Съюза, България ще работи за постигането на тези показатели, които са универсални за всички страни-членки на ЕС. По този въпрос в България вече се работи, и то активно. Надявам се в колкото се може в по-кратки срокове да постигнем тези показатели. За това обаче ще са необходими усилията на всички българи.

Катя Златкова: Какво е вашето послание към сънародниците ни в Чикаго?

Райко Райчев: Да се радват на добро здраве, да бъдат щастливи и да успяват във всяко начинание, но да не забравят никога, че са българи и че тяхната родина е България.

Катя Златкова, в.”България Сега”