САМОУБИЙСТВО… Консултация с д-р Юлиана Панова, клиничен психолог

Всяка година в USA се самоубиват oколо 30 000 души. Броя на самоубилите се е 1.7 пъти по-голям от броя на убитите. Самоубийството е 3-тата водеща причина за смъртта на хора между 15 и 24 годишна възраст. Повече млади хора умират от самоубийство, отколкото от рак, сърдечни заболявания, СПИН, инсулт, генетични дефекти и хронични белодробни заболявания взети заедно.

Опита за самоубийство (suicide) е вик за помощ, който никога не бива да бъде игнориран или подценяван като проява на “излишна драматичност” или временна обърканост. Той е предупреждение, че нещо ужасно не е наред с личността, която е прекрачила бариерата на базисния за човешкото съществуване инстинкт за самосъхранение. Повечето хора, които правят суициден опит не искат наистина да умрат. Това, което те искат в дадения момент е да прекратят непоносимото страдание от емоционалната и/или физическа болка, с което те са загубили надежда да се справят по друг начин. Опита за самоубийство трябва да се приема изключително сериозно!

Най-рисковия фактор за извършване на самоубийство е направен предишен суициден опит и ако страдащия не бъде подложен на спешно и сериозно лечение. Причината е, че прекрачването на вътрешната психична бариера и базисен инстинкт - да се избере и приеме смъртта като алтернатива, е всъщност фаталната крачка (психичното самоубийство). Физическото изпълнение след това е далече по-лесно и е по-скоро технически детайл. Това е същия психичен механизъм, който е илюстриран с израза: “Най-трудно е първото убийство …, след това става по-лесно”.

В болшинството от случаите суицидния опит се предхожда от остро психично заболяване (най-често депресия) или нелечимо (или приемано за такова) соматично заболяване. Случва се обаче близките да игнорират алармиращите симптоми на страдащия поради неинформираност или защото свикват с тях до степен да подценят опасността. Много често хората просто не искат или не могат да повярват, че съществува подобна смъртна опасност за техния близък ... докато реалността не се стовари трагично и отрезвяващо. За нещастие с отхвърлянето на страшната мисъл, те несъзнателно са отхвърлили (или отложили за “по-нататък”) шанса трагедията да бъде предотвратена чрез взимане на нужните мерки.

Другите сериозно рискови фактори за извършване на самоубийство, освен наличие на предишен опит, са: самоубил се член на семейството или близък, тежка психична и/или физическа травма, трагична загуба на близък, импулсивност и лесен достъп до средство за самоубийство, както и остро психично разстройство. 

Симптомите и проявленията на острите тревожни и депресивни разстройства бяха описани в предишните броеве на вестника. Жизнено важно е обаче да могат да се разпознаят алармиращите сигнали за суицидност, за да може да бъде предотвратена трагедията чрез незабавно потърсване на професионална помощ.

Сериозен суициден индикатор е ако:

• Близкия ви (дете или възрастен) говори, чете или пише в повече от нормалното за смърт и самоубийство и/или започва да се обсебва от хладно и огнестрелно оръжие;

• Говори за усещане за безпомощност, безнадеждност, и безсмислие в живота си;

• Прави изказвания от рода, “ще се самоубия”, “по-добре да не бях се раждал”, “бих искал да не съм жив”, “иска ми се просто да не се събудя някоя сутрин”, “на никой няма да липсвам” и подобни;

• Започва да посещава близки, за да се сбогува, или хора, които много отдавна не е виждал и появяването му изглежда неуместно, нетипично или странно;

• Започва да раздава любимите си и ценни вещи и да връща заети такива;

• Почиства и организира стаята си и урежда делата си “за последен път”;

• Проявява себе-разрушително поведение като себе-нараняване, а също и други изключително рискови поведения.

Обикновено, когато страдащ от тежък депресивен епизод е суициден, той няма нужната енергия да обмисли и да осъществи самоубийство. Затова изключително опасен е периода, когато при медикаментозно лечение с антидепресанти енергията започне да се възвръща, но чувствата за безнадеждност и безсмислие не се повлияват.

Подвеждащо околните e ако по време на тежък депресивен епизод страдащия неочаквано се успокои и започне да изглежда някак по-щастлив и в мир със себе си и света.  Това за съжаление не е белег на оздравяване, както го интерпретират близките, a най-вероятно e сигнал, че той е взел решението да се самоубие.

Ако близките забележат подобно поведение освен, че незабавно трябва да се консултират с психиатър или клиничен психолог, те също трябва да питат и да разговaрят за това със страдащия. Погрешно и опасно вярване е, че трябва да се избягва темата със суициден човек. Подхода трябва да е директен, но с много разбиране, изслушване, респект и решителност за помощ.

Juliana Panova, Psy.D.
Clinical Psychologist
Director of International Psychological Services
www.cps-chicago.com
Tel: 847 219 6795