ШАРЕНА ТОРБИЧКА

Или как да запазим жив българския дух

“Когато си далече от родината си се чувстваш по- българин”- ще чуете да  казват  много  от българите тук в Америка.

Как да направим така, че да запазим това чувство за принадлежност към език, род и родина у децата ни? Много от тях са родени тук и  това прави въпроса още по- сериозен.

Не е ли това наша грижа, отговорност, задължение? Да наша, на всички нас възрастните, на  родителите, които са  избрали за децата си да живеят тук, на учителите, които са посветили живота си и са приели за мисия опазването на българската принадлежност, език, бит, култура далеч от родината.

Ако като родители сме фокусирали вниманието си и хвърляме всичките си усилия за бързото и лесно адаптиране на децата ни тук в новата обстановка, което е безспорно много важно за развитието и бъдещето  на детето, но пропускаме да им осигурим основата, здравия фундамент, на който те да стъпят при тази адаптация, то ние сякаш градим за тях въздушни кули.

Ще попитате, кой е този фундамент, кои са тези основи?

Този фундамент, тази основа за децата са духовната, морална идентичност, черпеща ценностната си стойност от изконните корени на етническата принадлежност на техните родители, т.е. на тези които ги възпитават. Защо да отрязваме сами клона на който стоят децата ни, защо точно ние,техните родители да ги лишаваме от едно богатство, което притежаваме и сме наследили от своите родители. Защо избираме да пропуснем да  завещаем  това богатство на децата си?

В класовете на БУЦ ”Знание” по български език за американци, мотивите които водят хората в групата са различни.

Петър (50г.) нямаше търпение да разкаже своята история и какво го кара да учи български.

Баща му дошъл от България преди много, много години и се омъжил се за майка му, която е англичанка по произход. Като дете баща му го научил  на българските букви, знаел и отделни  думи, но езика никога не научил. Сега баща му не е между живите, но Петър усеща българското у себе си и има нещо, което го тегли все нататък, кара го да го опознае и има непреодолима притегателна сила.

Случаят с Жасмина и нейният брат е същият. И тя, и брат и, а и техните деца искат да научат български, защото техният баща е бил българин и искат да общуват с роднините си в България.

“Докато баща ни беше жив, все не оставаше време за това, а и сякаш това да научим неговият език не беше толкова важно. Нали се разбирахме, като говорим на английски. Сега, когато него го няма и не знаем неговият език, нито света и културата от които той идва, сякаш ни липсва и сме загубили връзката ни с него, сякаш не ни е останало нищо” – казва Жасмина

Безспорен е факта, че живеейки далече от родината си, българският език, бит, традиции са застрашени от изчезване и забрава и затова е важно да търсим начини за тяхното оцеляване и съхранение. Точно българският бит, култура, традиции и език са запазили българската ни националност през вековете.

За да не изчезне българското в душите ни сега ние трябва да тачим, пазим и разпространяваме
Българското четмо и писмо, българската култура, бит и традиции.

Лили Паслиева
БУЦ ”Знание”
За в-к “България СЕГА”

Децата от българското училище “Родна Реч” предлагат на всички  български деца от Чикаго да участват в ШАРЕНАТА ТОРБИЧКА.

Целта на ШАРЕНАТА ТОРБИЧКА е децата да  открият  в  домовете си  предмети донесени чак от България и свързани с  българския бит и култура и да ни разкажат за тях.  Да ни разкажат за традиции и обичаи, който се пазят  в българския им дом в Америка.

Децата от училище “Родна Реч”, поканват не само връстниците си, а и техните родители, баби и дядовци да се включат в ШАРЕНА ТОРБИЧКА, за да им разкажат интересни истории, които вестник” България сега “ ще публикува за всички българчета в Чикаго.  За тази цел както помощта на родителите, така и на баба и дядо или роднините в България, както и събиране на информация от книги интернет и др. източници е дори препоръчителна. 

За да усетим дъха на миналото и връзката ни с България, Българското училище “Родна Реч” и Литературен клуб “Алеко Константинов” поканват  всички, които искат да възкресят  българския дух,  да донесат  предмет свързан с българския бит  и култура  и искат да представят на децата  български обичай или традиция на Коледна попрелка  в ШАРЕНА ТОРБИЧКА в навечерието на Коледа.

Надяваме се това да  пробудим интереса да децата ни  към българската култура и възможността да разберат, колко различна е страната ни, независимо от малката си площ  и това да ги накара да я обикнат повече.