Поезия на Теомира- Десислава Петкова

Как трошат тишината
триста луди копита,
тича в сумрака вятър,
диво плачат елите.

Бият бели камбани,
Князът бавно умира,
а в студените длани
шепа пясък изстива.

В бяла риза момиче
от седлото си пада
и реката повлича я
бързо към водопада.

Пада тялото с крясък,
С него кръстът съзират.
Князът...В шепата с пясък.
Той загива, загива.

**********************
Последно сбогом, шер ами.
Ездата свърши най-подир.
В земята мокра две ками лежат.
Очите от сапфир,
защо отново не видях?
Косите бяха от сатен.
Конете морни бързо спрях.
Дали рисува само мен?
Полу- жена, полу-дете,
будувам във това кресло.
Мигът в душата ми плете.
Отдавна, мили е било.

*********************

Поезия на Tzveta Grady

ЗА ТЕБ МИЛА МАЙЧИЦЕ

При теб всеки ден се връщам майко,
в твоя дом отдавна опустял,
на двора пак черешите обсипани от цвят ухаят
и белият божур от тебе посаден е разцъфтял.

Закачливо вятър в клоните край мен играе,
разпилява без посока моите коси.
Обръщам се и ехото до мене твоя вик добавя,
но осъзнавам бързо, че не си до мене ти.

По навик аз звънеца пак натискам
и очаквам да отвориш ти врата,
но сещам се, че тука вече няма никой
и ще се наложи да го сторя аз сама.

И влизам в стаята където,
до прозореца те виждах всеки ден.
Очаквам твоята усмивка да ме срещне
и тихо да си кажем: “Добър Ден!”

Да, знам че туй е вече нереалност,
отдавна  ти напусна своя кът любим
и твърде късно е да ти призная,
че за мен бе свиден и незабравим.

И знам, че дълго в мислите си ще се сещам,
че в този дом безгрижно и щастливо аз живях.
От красивите цветя в двора аз за тебе ще откъсна
и на гроба ти ще дойда да ги донеса.