Оценка на съдържанието на статията
Поезия на Теомира- Десислава Петкова
Как трошат тишината
триста луди копита,
тича в сумрака вятър,
диво плачат елите.
Бият бели камбани,
Князът бавно умира,
а в студените длани
шепа пясък изстива.
В бяла риза момиче
от седлото си пада
и реката повлича я
бързо към водопада.
Пада тялото с крясък,
С него кръстът съзират.
Князът...В шепата с пясък.
Той загива, загива.
**********************
Последно сбогом, шер ами.
Ездата свърши най-подир.
В земята мокра две ками лежат.
Очите от сапфир,
защо отново не видях?
Косите бяха от сатен.
Конете морни бързо спрях.
Дали рисува само мен?
Полу- жена, полу-дете,
будувам във това кресло.
Мигът в душата ми плете.
Отдавна, мили е било.
*********************
Поезия на Tzveta Grady
ЗА ТЕБ МИЛА МАЙЧИЦЕ
При теб всеки ден се връщам майко,
в твоя дом отдавна опустял,
на двора пак черешите обсипани от цвят ухаят
и белият божур от тебе посаден е разцъфтял.
Закачливо вятър в клоните край мен играе,
разпилява без посока моите коси.
Обръщам се и ехото до мене твоя вик добавя,
но осъзнавам бързо, че не си до мене ти.
По навик аз звънеца пак натискам
и очаквам да отвориш ти врата,
но сещам се, че тука вече няма никой
и ще се наложи да го сторя аз сама.
И влизам в стаята където,
до прозореца те виждах всеки ден.
Очаквам твоята усмивка да ме срещне
и тихо да си кажем: “Добър Ден!”
Да, знам че туй е вече нереалност,
отдавна ти напусна своя кът любим
и твърде късно е да ти призная,
че за мен бе свиден и незабравим.
И знам, че дълго в мислите си ще се сещам,
че в този дом безгрижно и щастливо аз живях.
От красивите цветя в двора аз за тебе ще откъсна
и на гроба ти ще дойда да ги донеса.




USA-CANADA