Милена Везнева вярва в бъдещето на добрия професионалист!

Интервю на Кристина Ненова за в. “България Сега”

Милена Везнева е родена на 29.03.1983 в гр. София. През 2001г. завършва средното си образование в 33-та езикова гимназия „Света София” в гр. София с профил френски език. 2001-2006 се дипломира като магистър с доминанта когнитивна психология в университета в Ница, Франция. От 2006 следва докторантура по психология на развитието в Бургундския университет и живее в Поатие.

Кристина Ненова: Здрaвей, Милена! От колко време живееш във Франция?

Милена Везнева: Здравей, Кристи! Вече повече от шест години живея и уча във Франция, но се прибирам в България всяка година, обикновено през лятото.

Кристина Ненова: Трудно ли избра професията, с която да се занимаваш?

Милена Везнева: Не бих казала. В гимназията разбрах, че това, с което искам да се занимавам е психология: кандидатствах и бях приета тази специалност в СУ „Климент Охридски” и във Франция. След известно колебание, реших да не изпускам възможността, която ми се предоставяше, и заминах в чужбина.

Кристина Ненова: Разкажи ми как протича един твой ден ?

Милена Везнева: Дните ми протичат различно, някои са натоварени. Тогава още от сутринта се опитвам да степенувам задачите, с които трябва да се справя и се старая да свърша всичко, давайки максимума от себе си. Има и спокойни дни, когато времето минава бавно. През делничните дни съм в лабораторията по психология към университета, където чета статии и работя върху нови експерименти или присъствам на различни видове обучение, най-често под формата на семинари, заедно с останалите членове на лабораторията. Oт следващата седмица, когато започва началото на новата учебна година, ще водя и упражнения по психология на развитието, което ме радва, защото винаги съм искала да преподавам.

Кристина Ненова: Кои са най-известните имена, от които си се учила?

Милена Везнева: Ако имаш предвид личности, станали известни с работата си и които допринасят и в момента за развитието на психологията, са ме вдъхновявали и продължават да ме вдъхновяват: Michel Fayol(който работи в областта на психология на развитието), Sylviane Valdois(известна с трудовете си върху дислексията при децата), Martial Van Der Linden(работещ в областта на невропсихологията и психологията при възрастните), Antonio Damasio(професор по неврология), Linda Smith(психология на развитието - имахме невероятната възможност да присъстваме на лекциите и по време на лятната школа) и още много други като Olivier Houdé, Boris Cyrulnik…Това са хора, чиито научни работи са известни по света.

Кристина Ненова: Кое ти липсваше най-много през всичките тези години, в които живееш във Франция?

Милена Везнева: Определено най-много ми липсва семейството и приятелите ми. С всичко останало се свиква с течение на времето, но не и с това да не си до близките хора и да не присъстваш на важни за тях събития от живота им. И все пак ги виждам поне веднъж годишно, а всяка вечер се чувам с тях и си разказваме как е минал денят ни. Иначе ми липсва и храната: лютеницата, нашето краве сирене.

Кристина Ненова: Мислиш ли, че имаш бъдеще в България?

Милена Везнева: Разбира се. В момента специалността психология набира скорост в България. Смятам, че човек, стига да е добър в това, с което се занимава, има бъдеще навсякъде, въпреки характерната за българите тенденция само да се оплакваме, защото така е най-лесно.

Кристина Ненова: За какво мечтаеш?

Милена Везнева: Като всеки човек имам много мечти. В професионален план желая да завърша успешно докторантура и после да се реализирам в научните среди. Съзнавам, че се изисква много време и труд, но мисля, че си заслужава, особено ако това е твоето призвание.

Кристина Ненова: Следиш ли политическия живот на България?

Милена Везнева: Може да се каже, че се интересувам, но в същото време не се задълбочавам. Въпреки всички комични ситуации в родната политика, ми се струва, че има промяна в положителна насока в последните години.

Кристина Ненова: Каква роля изигра Франция за освобождаването на медиците ни?

Милена Везнева: Едно от обещанията в предизборната кампания на сегашния президент Никола Саркози беше да освободи българските медици. Както видяхме, първата дама на Франция ги доведе на българска земя. В същото време, обикновено французите не правят нищо даром, явно имат интерес от освобождаването на медицинските сестри.

Кристина Ненова: Пожелай нещо на читателите на „България сега”?

Милена Везнева: Това, което мога да им пожелая е да бъдат целеустремени и да се борят за осъществяването на мечтите си!