Поезия

ЕСЕН

Tzveta Grady

Есен е толкоз разноцветна е гората,
отново посивял е небосвода син.
Вървим безцелно по алеята в мрака
и ровим се с краката в червено- жълтия килим.

И тъжно е защото няма птича песен,
в мъгла потъва нашата следа
и толкоз тихо е, че честваме листата,
отронващи се на земята един, подир един.

Наоколо е пусто, с теб сме само двамата,
дори с думи не нарушаваме природния покой.
Таз разходка, убедена съм последна е за двамата
и след нея сигурно е с тебе ще се разделим.

Пада дъжд, дали природата не плаче,
че една любов отива си с есента.
Пусто е и празно е в сърцата ни обаче,
продължаваме напреде да вървим.

Обръщаш се назад и тръгваш в твоя път различен
и аз поемам, но незнайно накъде.
Прощавам се със силуета ти в мъгла облечен,
но знам пътеката ми пак до тебе ме доведе.

ПРИЯТЕЛСВО

Д-р Станка Михайлова

Аз знам, че някъде ти съществуваш,
приятелю, от когото се нуждая.
Аз знам, че някъде в нощта будуваш,
в мислите си търся те, за теб страдая.

Приятелство- човешка топлина е,
за помощ приятелска ръка дерзая,
защита безкористна срещу злина е
и обич съпричастна чак до края.

Приятелю, ела сега, до мен седни!
Човешкото в мене плаче и ридае,
пред нас зората е на бездънни дни,
но обич днес сърцето ми желае.