ИМПРЕСИЯ

Калина Томова

Нощна светкавица. Тътен прорязва небето. Ехото жалостно тръгва – бездомник в нощта. Малки светулки кръжат до несвяст над пътеките. Тревата ухае, пропита с непонятна тъга.
Чужд континент. Непознати човешки порядки. Изпразнени улици. Зад прозорците – тайнствен живот. Жадуваш общуване, но само на птиците радваш се. Говориш с дърветата. И мечтаеш – за роден простор.
Гърми... И накъсва на дребно душата ти. Парчета от нея притичват – като птици в нощта. Дъждът е наблизо. Но дали ще измие той раните? Едва ли! Дълбоки са, трябва им много вода.

Светът се смалява. Едва ли не, влиза ти в дланите. Дали да го грабнеш и здраво да стиснеш юмрук? А после, да пускаш по малко през палеца, докато намериш към себе си правия път?

Мълчи тишината. Небето отдавна помръкна. Последни светулки прелитат в самотен захлас. Отмина дъждът, недостигнал до прага ти, някъде... А пустите улици броят само светли петна.

Да, само на лампите светлите дири пресичат се. И тъмните сенки на стари дървета в нощта. Това е... Самотна реална илюзия! Една много приказна, но фалшива за жалост, мечта...