ПРОСТО ЖЕНА

Калина Томова

Аз съм вятъра – безметежен, напорист и невидим!
В мен е разтворено времето…
Няма днес. Няма вчера. И никакво утре.
Тук съм сега и завинаги.
И прониквам в пространството, обградило живота.
Аз сама съм живот!
Без име, без облик…
Една мисъл в развитие!
Един устрем светкавичен!
Едно вдъхновение, изразено и пуснато в действие!
И миг съм, и вечност!
Тук и далече.
Обгръщам с дъха си необятния космос,
трансформирам енергии и отново се връщам,
за да зареждам чрез своята същност,
за да вдъхвам надежда…
…
Аз съм на вятъра скритата същност –
невидима, призрачна, устремена!
Понякога – тиха, безмълвна въздишка,
понякога – рушаща вселена.
Но дълбоко, в ядрото на свойто начало,
съм толкова тъжна, самотна…
Къде е душата-близнак, аз не зная,
а всъщност – тъй дълго я търся!