• email Изпрати на приятел
  • print Версия за печат
  • Add to your del.icio.us del.icio.us
  • Digg this story Digg this

Оценка на съдържанието на статията

(Всичко 0 Гласуване)

THE BULGARIAN CONNECTION

Поезия на Ивона Тачева

коригирай размера на шрифта Decrease font Enlarge font

Ивона Тачева е родена на 30. 03. 1971г. в Плевен.
Автор е на стихосбирките „Нетление” (1994), „Скиптър от смокиня” (1996), „Златна звънарна” (1998), „Високосно слънце” (2002), „Винсент. Биография в стихове” (2006), на двутомника „Жития на светии, преразказани за деца”          (2003/2004) и романа „ Жената с палмовата клонка. Земният живот на Дева Мария” (2006).

 

                               Есен с морав белег от цигулка
                               на шията.
                               Капка по капка
                               сърцето ми дълбаят
                               дъждовете.


                                          
                                                             В памет на Люба Симеонова

 

                          Откакто си отиде ти
                          изчезна седефеният дом на охлюва
                          и бадемът прецъфтя.

                          И дните ни са пълни с мълчание,
                          и  слънцето не свири привечер
                          на своята хармоника.
                          
                

                                           СИМОН

                            Нямаме право да остаряваме –
                            ти, за да се взираш в далечината,
                            аз, за да се вслушвам в стъпките:
                            дали не се завръща
                            детето от Америкa.
                                             
                             


                                            ОТВЪД ОКЕАНА


                                    Това дете с къдрици на зюмбюл,
                                    светлина от светлина,
                                    повтаря след мене словата
                                    на свещения ни език.


                                    Един ден в спомените му
                                    ще съм жената,
                                    която вятърът отвя по пътя
                                    въпреки тежкия куфар с книги.

 

  • email Изпрати на приятел
  • print Версия за печат
  • Add to your del.icio.us del.icio.us
  • Digg this story Digg this

Основни новини

eXTReMe Tracker