Буш и Папата: приятелска разходка из Ватиканските градини

Много, много повече от аудиенция. Американският президент Джордж Буш и Папа Бенедикт ХVІ се разхождат из Ватиканските градини и разговарят по-скоро като стари приятели, а не като държавни ръководители. Не случайно, ватиканският официоз „Osservatore Romano”  писа на  челната си страница: „Фамилиарна среща под знака на приятелството”. Вместо традиционната среща на четири очи в личната библиотека на Папата, според строгия ватикански протокол, двамата разговарят в средновековна кула, посветена на Св.Йоан и слушат заедно концерт пред пещерата на Дева Мария Лурдска, изпълнен от хора на Сикстинската капела. Камерите на Ватиканския телевизионен център не пропускат нищо от този ексклузивен и исторически момент,  а кадрите обикалят по целия свят. Денят е 13 юни 2008– кулминация на посещението на американския президент Буш в Италия и може би  най-очаквания момент от европейската му прощална визита.

Никога досега Ватикана не е оказвала такава чест на държавен глава с изтичащ мандат. В комюнике  Светия Престол обясни жеста на Папата, като „желание да отвърне на сърдечното посрещане” оказано му от Буш при посещението му в САЩ (15-20 април т.г.) Трудно може да се забрави денят 6 април, в който Папа Ратцингер навърши 80 години. Американският президент бе превърнал блиндираните градини на Белия Дом в сцена за национален празник, сравняван от някои дори с 4 юли: военна музика, високи почести и близо 1000 отбрани  гости, които запяха „Happy Birthday” пред развълнувания папа.  На последвалият разговор в Овалния кабинет двамата се молиха за бъдещето на семейната институция, която е заплашена еднакво силно в Европа и Америка.

Супер блиндираната черна лимузина на американският президент акостира пред средновековната кула на Св.Йоан, намираща се в сърцето на Ватикана, избрана за място на „аудиенцията”. Това е най- обичаното място на Папа Йоан ХХІІІ, който по време на „революционния” Втори Ватикански събор идва тук, за да се потопи в дълбок размисъл и бъде озарен свише. Буш слиза от лимузината с широко разтворени обятия и очи, повтаряйки няколко пъти: “Такава чест!”. Усмивки, ръкостискания, а Буш свидетелства фамилиарната атмосфера  като се  обръща към Папата със „Сър” вместо с обичайното „Светейшество”. Лаура Буш също фамилиарно поздравява папата с думите „Как сте?”, добавяйки веднага че го намира в отлична форма: „Изглеждате прекрасно!”. Бенедикт ХVІ отвръща с усмивка, че е „щастлив да ги види отново”.

По време на 30 минутният разговор между двамата, който се проведе на първия етаж на кулата „Св.Йоан”, Папа Ратцингер „наново изрази своята благодарност за оказаното му гостоприемство в САЩ” и за „ангажимента в защитата на основните морални ценности”. След това разговарят за главните теми в международната политика: „отношенията между САЩ и Европа и ангажимента за мира в Близкия Изток, глобализацията, хранителната криза и международната търговия, както и за реализацията на целите за развитието през хилядолетието. Колкото до Светата земя, Ватикана се надява, че в оставащото време на своя  президентски мандат Буш ще съумее да поднови диалога на базата на договора в Анаполис. Както и че ще бъдат направени конкретни стъпки за стабилитета на целия регион след последиците от войната в Ирак, на която Светия Престол формално се противопостави. Бенедикт ХVІ поиска и заангажираност на Буш за посрещането на тежката хранителна криза, заплашваща с глад милиони хора след повишаване цените на зърнените продукти.

„Аудиенцията” завърши на последния етаж на кулата, откъдето Папата показа на своя гост купола на базиликата „Св.Петър” и великолепната панорама на Рим. При традиционната размяна на дарове Буш подари на Папата фотография с личния си автограф и фотоалбум с моменти от визитата на Бенедикт ХVІ в САЩ. От своя страна Св.Отец дари своя снимка и четири книги за базиликата „Св.Петър”. Впечатлен от прекрасната гледка, американският президент се интересува колко е голяма Ватикана. „Много е малка, даже по-малка от Тексас”, отвръща архиепископ Джеймс Харви, префект на Ватиканския град. Буш незабавно репликира: „Но е много важна!”.

Ватиканският „филм” на Буш продължава  с  дълга разходка из Ватиканските градини, а Папата поема функциите на гид. Незабравимата разходка завършва на площада пред пещерата на Мадоната от Лурд, за да присъстват на малък концерт  в изпълнение на хора на Сикстинската капела. Атмосферата е релаксираща. Папата и Буш седят на столове open air пред маса с цветя, а зад тях са седнали американската първа дама Лаура  и американският посланик към Светия Престол г-жа Мери Ан Глендън. Президентът не устоява и отмерва ритъма с крак. Младите хористи изпълняват „Esultate Deo” на Палестрина и  “Alma Mater Redentoris”, композирани като моте под диригентството на Джузепе Либерто. Разбираемо, не е като молитва както в Белия Дом, за да не бъде поставен Буш в неудобно положение, предвид проблематичната фигура на Мадоната за протестантите. Все пак, двата мотета са музикална молитва и представляват онази дълбока „медитация”, с която трябваше да бъде „отвърнато” на молитвата в Белия Дом. Накрая, отново поздрави, усмивки и благопожелания пред президентската лимузина. Може би „Адио!”  между водачите на най-могъщата морална сила и най-могъщата страна в света, въпреки че мандата на Буш изтича през януари идната година. Сигурно е обаче, че те ще останат приятели. Това потвърждава и официалното комюнике на Белия Дом, определяйки визитата като „една приятелска среща, създала тясна и лична връзка между двамата”.

С тази визита общият брой на срещите между президента Буш и Бенедикт ХVІ става четири в рамките на една година. Първата бе във Ватикана на 7 юни 2007, втората на 15 април т.г. във военновъздушната база „Андрюс” във Вашингтон, където Буш лично посрещна Папата пред самолета и на 16 април в Белия Дом в деня на 80-тия рожден ден на Папа Ратцингер.  Засега, хипотезата за възможно обръщане на методиста Буш към католическата вяра остава на заден план. Трябва да се изчака края на президентския му мандат, за да се разбере доколко това е вярно. Но такава база съществува. Освен симпатията и приятелството  между двамата, Буш смята Бенедикт ХVІ за необходим съюзник в борбата за защитата на живота. За евентуалното приемане на католическата вяра от Буш писа Вашингтон Пост (A catholic wind in the White House, 13 април, 2008) в навечерието на папската визита в САЩ, сравнявайки Буш с Тони Блеър, който след изтичане на мандата прие католическата вяра. Всичко е възможно за един „прероден” като Буш, още повече че неговия роден брат Джеб, бивш губернатор на Флорида, вече е приет в лоното на Римската църква. Двамата с Блеър предприеха една война, която Светия Престол би предпочел да избегне, но за разлика от бившия британски премиер, Буш демонстрира по- голяма чувствителност към етическите въпроси, което на практика го идентифицира с линията на Ватикана.

Ватиканските градини – остров  на красотата и безвремието

Ватикана е най-малката държава в света с територия 44 хектара, като 18 от тях са градини. Намира се на хълмиста зона на височина от 22 м. до 78 м. надморско равнище, но не влиза в седемте римски хълма. В древността, на него са живели етруските. Вероятно, името Ватикана идва от етруското „ватиканум”, което означава пророчество. Според Тацит, това място в миналото е било запустяло и с лоша слава, а според Плиний Стари, виното от тази местност е било много кисело, почти като отрова. Агрипа, майката на Калигула, първа превръща мястото в градини. През 320г. император Константин построява там първата църква върху гроба на Св. Петър. Пред 850 г. Папа Лъв ІV изгражда ватиканските стени, около базиликата, за да се защити от сарацините. През 1870г. император Виктор- Емануил ІІ завзема Италия и ватиканските  градове- държави. От 1929г. след подписването на т.н. Латерански споразумения, Ватиканският град- държава получава независимост и суверенитет.

Дълъг е 1.45 км и е широк 850 метра. Според Папа Пий ХІ, тази територия е достатъчна, за да символизира и гарантира суверенитета на Свети Петровия приемник, но и да бъде връзката между душата и тялото, която е връзката между Папата и Универсалната църква. Затова и новият град-държава  е замислен още от началото да бъде град- градина в която по-голямата част е заета от зелени площи.

Във Ватиканските градини се отглеждат растения и цветя от всяка част на света, включително и типичната средиземноморска флора. Много от тях променят цвета си според сезона. Някои растат  в естествени размери, а на други се придава специална геометрична форма. В тази истинска Райска градина могат да се видят цели „английски” и „френски” поляни и живописни лехи. Растат лавър, олеандър, жълтуга, розмарин, бамбук, чемшир, тис, мирт, малки палми, банани, папур и някои видове секвоя. Разбира се и типичните за Рим пинии. Най-красивото  място е градината на розите. Папският герб на Бенедикт ХVІ също е направен от цветя на площ от 150 кв.м. върху тъмна трева (Dichora repens): 500 buxus sempervirens, 1000 euonimis japonicus,  200 alternanthera bettzickana, 600 senecio cinerina, 150 ophiopogon japonicus.

По територията на Ватиканските градини могат да се видят и многобройни изящни фонтани, статуи от различни епохи, параклиси и пещери посветени на Божията Майка, антични и модерни произведения на изкуството. Сред тях и парче от Берлинската стена и витошка морена, дарение от българския народ в знак на благодарност за посещението на Йоан Павел ІІ през 2002г. в България. Една уникална симбиоза между природа, история, изкуство и религия. Почти един истински земен рай. Не случайно, ватиканските градини са били и продължават да бъдат най-предпочитаното място за разходка на папата и кардиналите. Един остров на безвремието сред шумния и объркан свят.

Кулата Св.Йоан

Кулата на Свети Йоан, разположена в югозападната част на Ватиканския град, е част (заедно с Кулата на Радио Ватикана) от стените издигнати от Папа Лъв ІV между 847 и 855 г.), за да защити Свети Петровата базилика от нападенията на сарацините. Базиликата е ограбена през 846 г. по време на последните дни от понтификата на Сергей ІІ.

В настоящите ватикански стени (в тази част наречени Стени Пий ІV), граничещи с Аурелия, на височината на Кулата „Свети Йоан” се намира вратата наречена “Петруза” (затворена от дълги години) заедно с архитектурната форма на голям главен вход и две малки странични врати (от тук “пертуза” - малък процеп).

Ватиканските стени на Лъв ІV, от които днес е видима само малка част, са подсилени от Николо V (Папа между 1447 и 1455 г.). В някои отсечки те са назъбени и са модифицирани съществуващите кули. Разположената от ляво се нарича “Кулата на Свети Йоан” (над  нейния вход са изобразени Йоан Кръстител и Йоан Евангелист). През 1962 г. Папа Йоан ХХІІІ реставрира кулата, което е припомнено от надпис на латински език и за няколко дни  тя превръща в своето отшелническо място (над вратата е поставен неговия герб). Разболява се тежко и малко по-късно, на 3 юни 1963 г. умира.

От Кулата тръгват останките от стената на Папа Лъв (днес една ниска стена), която образува прав ъгъл с настоящите стени. Това място има своя история. Всеки ден Папа Пий ХІІ се е разхождал в градините около тази стена в определен час с продължителност точно един час.

След превръщането на Кулата в резиденция, тук са посрещани видни гости. Сред тях, на 29 юни 1995 г. Йоан Павел ІІ приема Вселенския Патриарх Вартоломей І. Освен Йоан ХХІІІ, в кулата е пребивавал и Йоан Павел ІІ, първият път след избирането му за Папа, в очакване да бъде подреден личният му апартамент на третия етаж в Апостолическия дворец. Кардинал Тарчизио Бертоне също престоява кратко време тук  след назначаването му за Държавен секретар през септември 2006 г.

Димитър ГАНЧЕВ, Радио “Ватикана”