“ТЯ Е”… ДЕСИ ДОБРЕВА!

Ето... Събрали сме се в Концертната зала на Българската православна църква "Света София". Друг път тя е ресторант, място за земляческа среща, зала за сватба, сцена за фолклорни състави, картинна галерия... Тази вечер е на Деси Добрева в нейния забележителен концерт, организиран от вестник "България Сега" за Българското Чикаго!

Момичето е слабичко, облечено в зелено, пее босо и има божествен глас- така би почнал за него моят приятел Иво, чиято последна статия още се таи в съзнанието ми...

Пеем всички, заедно с нея: "Йовано, Йованке, край Вардаро седиш, сърце мое, Йованке"...

- Как продължава? - ни пита.

И ние, като малки ученици пред нея, радостни, че знаем бодро пеем продължението, вперени в светлите очи на това могъщо, дребничко момиче, на което нищо не можеш да му откажеш...

Не прилича на никого. На никоя. Тя е сама по себе си. "Тя е" се казва и първият й албум, който ние първи слушаме в Чикаго. Записала е  свои и на други български композитори песни с най-добрите в момента български музиканти.

Момичето е толкова тъничко, та се боиш да не се пречупи, родено е сякаш само да шепне нежни думи в ухото на щастливия юнак, спечелил сърцето му, но реалността е друга. То, всъщност, е яко и не се предава. Има смайващ и бездънен глас и никой не може да го укроти или да разбере изведнъж, за един концерт, дори и част от таланта му.

Деси Добрева е необичайно човешко творение с такъв дух, темперамент и излъчване, че наскоро холивудски режисьор и предлага да изиграе сюблимната роля на... циганка в негов филм. Разбрахме този човек напълно, когато чухме "Свети Георги", изпята от нашата гостенка на цигански език и сякаш с друго сърце, родено в скитническия безкрай на някой табор... Като рана на вятъра, като плач на сърцето.

Въпреки своята скандинавска прелест тя би могла да изиграе и Нефертити - какво значи тук някакъв си бледен телесен цвят пред вулкана, сред който живее духът й?

Тя е толкова естествена и близка до хората, за които пее, че те /в тази вечер "ние"/, си позволихме да бъдем на сцената и танцовата площадка  почти толкова време, колкото там бе и самата тя.

Деси Добрева е завършила Държавната Музикална Академия "Панчо Владигеров" и Музикалния факултет на “Бъркли” в Бостън. В България е позната от участито си в Ку- ку Бенд и Шоуто на Слави.

В последно време идва по- често и живее и работи по- дълго в Америка. В добрата наша стара родина, днес се печели не толкова с труд, колкото с "прецакване" между познати и непознати. Не зная и не я питам как се живее и твори сред този бяс от алчност и откровена престъпност, който отличава днешната българска съвременност от нормални държави като Чехия, Словакия, Словения, Унгария, които са имали подобна на нашата съдба, но където хората живеят нормален, заможен и достоен живот. Може би трябва да остане тук в “Страната на неограничените възможности” и да се докаже? Бъдещето ще покаже, но тя вярва в себе си и в своите големи детски мечти.

Когато в края на вечерта Нико /Никола Найденов, "Родопският славей" както му казват/ пусна и той гласа си - чиято мощ и красота са в пълен унисон с фигурата и артистичното му излъчване, концертът придоби вече монументални размери. Смея да го кажа, защото включвам и пълния комплект на нашите, уж слушателски, гласове. А то си бяхме направо и изпълнители! На моята маса седяха /и пяха/ две непознати дами, които буквално можеха да направят квартет с Деси и Нико! Накрая и Нико си изказа своята тайна. Беше толкова развълнуван, толкова вдъхновен и толкова неудържим тази вечер, защото  имаше удоволствието и честа да бъде на една сцена с такъв професионалист като Деси и защото-о-о... 7 юни е рожденият ден на неговия идол - Том Джонс! И ние отново чухме "Дилайла", сигурни, че ако Том Джонс беше чул Нико - щеше да се гордее още повече със своя шедьовър!

Аз, като човек със западни корени и възпитание /от Охридско и Царибродско-трънската ерия/ си почитам и ненадвиваемата сръбска чалга, прорасла от България чак до нашето Чикаго, но тази вечер тя беше разпертушинена. Вината е изцяло на тези, които направиха концерта на  Деси Добрева в града ни.

Светлозар и Оксана Момчилови, заедно с в."България Сега"-  64-страничен седмичник на българската общност, издаван от тях в Чикаго за българите в САЩ и Канада, представиха нам и на американците, една нова визия за българската култура и изкуство. Сякаш по-успешна. По-съвременна и красива. С по-добро бъдеще. Усетихме го от песните на Деси. В тях вековната българска душевност и таланти се сродяват със съвременното световно музикално изкуство. 

"Неке се роди по- убаво девойче от македонче”, пее тя.

Но на разигралите се кръшни хора по време на концерта видяхме, че имаше. И  момчета хубави  също играха. Деси е малкото момиче, което само може да препълни сцената с гласа и темперамента си. Тя е на хорото. Тя е в сърцата на хората. Тяло и звук- като един дивен инструмент, който пръска живот и радост.

След префърцунени, напудрени, разголени, разгневени, разярени и отегчени  звезди дойде и нещо човешко. Всички пеят, чалгата е в нокаут. Пияна от музика тя сваля обувките. Разплакана и боса, тя ходи като котка по сцената. “Време е малко да ви пораздрусам”, флиртува тя с темпераментната чикагска публика.

Жена, която я обичат и жените. Всички искат да се докоснат до нея – Деси Добрева- новия български идол!

Климент Величков за в. “България Сега”