Разгадаване на мистериите на човешкия ум в планината

Семинар по когнитивна наука 2008г.

Много бях чувала за едни семинари, които се провеждат всяка година в планината и където студенти и преподаватели умуват заедно и се опитват да разгадават мистериите на човешкото мислене и ето че най-после и аз успях да се включа. Чаках с нетърпение този момент.

Традиционният семинар по когнитивна наука тази година се проведе в Говедарци – точно под връх Мальовица. Идеята на организаторите беше да се намери време както за активна работа, така и за заслужена почивка. Точно поради тази причина, графикът предполагаше лекциите да започват рано сутрин и да приключват късно вечер, а през обедните часове се разхождахме в планината, която беше приказна в снежната си обвивка.

Семинарът по когнитивна наука беше предназначен за бакалаврите и магистрите, които се обучават в НБУ. Преподавателите си поставиха за цел да запознаят студентите с проектите, по които работят. Всички проекти бяха отворени за участие, студентите можеха да се включат в тях или да продължат обучението си в магистърската програма по когнитивна наука.

Семинарът беше съчетан с годишната конференция на Департамента по когнитивна наука и психология, така че освен работата по групи и измислянето на експерименти, студентите имаха възможност да чуят доклади, изнесени от техните преподаватели.

Първият ден стартира с презентация, посветена на бъдещето на науката. Европа е силно притеснена от конкуренцията от САЩ и Япония и поради тази причина си поставя за цел да изгради общество на знанията. Потребността от последното е следствие от факта, че в 21в. най-важен се оказва човешкият капитал. В днешно време е достатъчно да притежаваш т.нар. ноу-хау на конкретна идея и можеш да разполагаш с огромен капитал. Системата, която го осигурява, е образованието. Не случайно инвестициите, които се влагат в последното стават все повече и повече. Един исторически преглед показва, че през 60-те години две страни - Гана и Корея- се намират на приблизително еднакво икономическо равнище. Днес Корея е три пъти по-развита от Гана. Причината за това е в големите инвестиции, които прави Корея, в сферата на образованието. България е една от страните, които влагат минимален процент в наука (едва 0,42%). Цифрите говорят повече от думите.

Европа си поставя задачата да изгради общество на знанията. Един от ключовите инструменти за това се явяват научните програми, в които Европа влага милиарди евро. Преди няколко години ЕК формира две експертни групи, които имат за задача да определят приоритетните области в европейската наука. Когнитивната наука е една от трите препоръчани области, в която трябва да бъдат инвестирани големи средства. Центърът по когнитивна наука в НБУ работи по 5 проекта, финансирани от ЕК. На семинара беше представен проектът “Аналогии”: Humans - the Analogy-Making Species, чийто координатор е НБУ, а участници са университетите в Кембридж, Хайделберг, Рим, Атина, Дижон, Дъблин, Ванкувър и Лондон. Темите, по които работиха студентите, включваха конструктивна памет и смесване на епизоди като резултат от аналогията; съзнателни и несъзнателни процеси при аналогията; учене на нови понятия; аналогии и активно зрение; аналогии и инициативност и риск; аналогии, изоморфизъм и увереност; аналогии при деца. Другият проект, в които се включиха студентите, беше проектът “Обяснение на религиите”: координатор е университетът в Оксфорд, а участници са НБУ и университетите в Париж, Грац, Белфаст, Грьонинген, Брюнел, Аархус и други. Темите, които предизвикаха голям интерес у студентите бяха: аналогията като механизъм за продуциране на нови религиозни идеи и ритуали; аналогията като механизъм за пренос на емоции, аналогията като механизъм за убеждаване.

След като се запознахме с проектите, имахме възможност да си изберем тема, която ни е интересна. Разделихме се на малки групи, в които обсъждахме различни идеи за експерименти. Екипната дейност беше много продуктивна. Всяка група излъчи свой представител, който ни представи работата, която бяхме свършили за тези два дни.

Освен чисто професионалните ползи, от особена важност са и приятелските отношения, които се създават между студенти и преподаватели. В часовете за почивка успяхме да се разходим в планината, да потанцуваме и да релаксираме заедно. Бяха запомнящи се три дни, които ме заредиха с много положителни емоции. Не се сещам за друг университет в България, който да дава такива възможности за участие в международни научни проекти, както НБУ. Истината е, че организаторите дадоха максимума от себе си, за да могат студентите да се чувстват комфортно и да работят ползотворно. В България последното не се среща често. Семинари като този в Говедарци показват, че в страната ни все още се случват събития, за които си струва да се говори и пише. Преподавателите ми вдъхнаха увереност, че в България се прави нещо градивно, поне що се отнася до развитието на науката. Студентите по психология, които се обучават в НБУ, имат щастието да разчитат на стабилен преподавателски екип. Надявам се някои от тях да останат да се развиват в България, за да бъдат пример за бъдещите студенти, които ще имат нужда от техните знания и опит.

Кристина Ненова, в.”България Сега”, София