Ресторантът

Още с пристигането си в Чикаго, при първите ми срещи с  близки и приятели, силно впечатление ми направи това, че те непрекъснато говореха за   “Ресторанта”:
 “Ще се видим скоро в ресторанта.”
 “Хайде до петък вечер в ресторанта – или: “Знаеш ли, скоро видях еди кой си  в ”ресторанта “!” Или:
       “А- а – а, такова прекарване му направихме в събота вечер в ресторанта!”    

   Попитах:
- Абе, какъв е този  “Ресторант”, дето тук всеки говори?
- Не знаеш ли Ресторант “БЪЛГАРИЯ”. Най – доброто място, където се събират българите в Чикаго.
Малко след това и аз се озовах в ресторант “България”. Просто, няма как да си в Чикаго и да не попаднеш в ресторанта.

Това е едно заведение което по  българските, а и не само по българските стандарти отговаря на клас “супер лукс  А”. Ресторантът разполага със 189 места и на всички тези 189 места се предлагат почти всички видове вина и напитки, някои дори специално изписани от България.  Кухненското меню  е толкова разнообразно, че  едва ли има българска гозба и не само българска, която да не може да бъде сервирана на минутата. Екипът от бармани и сервитьори е изцяло нашенски, а имайки представа от чара и красотата на българките и прецизността  в кастинга на собствениците Бонка  и Румен  Николови, също става ясно, че той е от клас “супер лукс А” .

Всяка седмица в активния сезон, а в другото време през седмица, в ресторанта гостуват най-известните български певци и състави и с това българската атмосфера в центъра на Чикаго е напълно завършена.
- Атмосферата я правят хората – нашите гости. НВК, което означава НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО КЛИЕНТА – казва собственика Румен Николов. Ние само помагаме за това.
- Румене, ресторантьорството е една сложна професия! Как си се решил на  подобно нещо в центъра на Чикаго?
- Не само  сложна, трудна и отговорна, но и благодарна. Да си ресторантьор, трябва да си човек, който обича  хора. И най-голямата награда идва тогава, когато тези хора тръгвайки  си са доволни и щастливи. Разбира се, че има хора всякакви, но в нашия ресторант 99,9% от хората си тръгват не им се тръгвайки. Те искат “вечерята”, “обяда” или “сватбата” и “кръщенето” което им организираме  “да не свършват”...
В последните години числото на българите в Чикаго набъбна  значително и нуждата от подобно заведение стана крещяща. Освен потребността на българина от ”ходене на кръчма” – типична нашенска черта, човек да седне, да хапне, пийне и да се разговори със себеподобните си, тук нашенците правят своите сватби, кръщенета, именни и рождени дни, делови обяди и вечери с български гозби, български питиета и българска музика. Къде на друго място би могло да стане това, освен в един български ресторант?!
 Освен това,  “добри гости” и “Добро Дошли!”, са нашите балкански  комшии- македонци, сърби и черногорци, които се чувстват тука “ Као у нашеj земли”.

Няма американец, който веднъж  влязъл в ресторанта да не стане наш редовен клиент, защото къде този американски човек е вкусвал  прясно сварена чорбица или току-що приготвена манджа.
- Естествено, че да! – казва Бонка, но зад този час, два, три или пет часа музика, танци и веселба за гостите, стои 24 часа къртовски труд за собствениците. Да снабдиш за всичко това с продукти, които отговарят на класата и националната кухня на ресторанта, да следиш за прецизността в кухнята и сервирането, да поддържаш изящността в чистотата и подредбата и накрая да се усмихваш на свежо пристигналите гости, не 24,  а 36 часа са недостатъчни!

-  Хайде, хайде и ти много си се преработила! – смее се Румен, иронизирайки “оплакването” на съпругата си, която наистина се хвърля като тигрица в работата на ресторанта.
- Тя е вечния двигател тука- шегува се Румен, а Бонка казва:
- Не 36, а 48 часа не стигат! и хуква към кухнята, към бара или където и да било там да “стика огъня”.
- Бонка е права, но  като колектив всички се радваме на плодовете на нашият труд – казва Румен и радвайки се на щастливите гости, на забързаните елегантно сервиращи, усмихнати момичета и на оркестъра, тръгва по своите си ресторантски работи, от които ние гостите едва ли  разбираме нещо.
                                                                                                                     
 
 Г. Витанов – Богат, в. “България сега”