Журналистиката е призвание- или я усещаш в себе си или не!

От всяко дърво свирка не става, смята Марио Младенов, водещ на “ЕКОН”

Кристина Ненова: Здравей, Марио! От колко време се занимаваш с журналистика?

Марио Младенов – водещ “Екон”: Здравей, Кристи! Сериозно с журналистика започнах да се занимавам от момента, в който в българският ефир се появи предаването “Екон”. Иначе работата ми в медии започна като на шега още през 1999 година. Още отбивах редовната си военна служба когато започнах работа като радиоводещ на шоу програма. По-късно започнах да водя нощен 3 часов блок в радиото в град Петрич. Работата ми в радиото се превърна в удоволствие в момента, в който осъзнах, че това е сферата, в която искам да се развивам. Достигайки максималното ниво на израстване, което ми даваше тази медия, реших да се преместя в София, за да продължа да се развивам сред по-голяма конкуренция и аудитория. Така започнах работа като радиоводещ в радио „Атлантик”. Паралелно с това, макар и малко късно, кандидатствах в НБУ и записах специалност “Връзки с обществеността. Опитвал съм най-различни сфери на работа, но най-неприятната за мен беше работата ми в банковата. Но не съжалявам, защото успях да науча много. В телевизионната журналистика ме въведе проф. Хачо Бояджиев, който ми гласува доверие и имах възможността да бъда в кухнята на БНТ като водещ на неделното издание „Полет над нощта 2” или „Шоу по всяко време”. Този опит ми дава куража и самочувствието, от което всеки млад човек има нужда, за да открие себе си на пазара на труда именно в своята страна.

Кристина Ненова: Как се стигна до създаването на  икономическото предаване “ЕКОН” по ТВ Европа?

M.M.: Този въпрос по-скоро би трябвало да зададеш към продуцентите на предаването. На медийната сцена няма качествени бизнес и икономически предавания. По-рано имаше, но се задържаха за много кратък период, тъй като тематиката е много различна от това, което сме свикнали да гледаме, чисто в новинарски аспект. Общо взето нещата бяха решени още преди аз да се появя. Имаше обявен конкурс – кандидатствах и съвместно с продуцентите изгладихме визията и рубриките, които смятахме, че ще бъдат интересни за аудиторията. И не се излъгахме. Формулата до момента показва, че успяваме да отговорим на това, от което се интересува бизнеса. А най-интересното е, че успяваме да поднесем нещата така, че и хората, които не са свързани пряко с икономическите и бизнес процеси у нас, ни гледат. „Екон” стартира в ефира на първата българска новинарска телевизия на 13 февруари 2006-та година.

Кристина Ненова: В наши дни се наблюдава интерес към предавания като “Big brother”  и “Survivour”. В същото време голямата част от младите хора споделят, че не гледат политически и икономически предавания.  На какво се дължи това, според теб?

M.M.: Едното не би трябвало да се сравнява с другото, тъй като това са съвършенно различни сфери. „Сървайвър” и „Биг Брадър” са риалити шоута, които имат за цел да привлекат аудиторията, която иска да види себе си, макар и по един такъв индиректен начин. Икономическите и политическите предавания са места където хората искат да научат нещо ново или да им се изясни дадена позиция. Дори и като водещ и главен редактор на „Екон”, аз също съм зяпал телевизора и съм гледал отчасти различните сезони на тези шоута. Истината е, че първият сезон на „Биг Брадър” го гледах дори и в реално време, но вече се наситих. Същото мисля и за масовата аудитория на този тип предавания. Тук май се отклоних малко от въпроса, но читателите ще ми простят. Общо взето според мен хората гледат това, от което имат нужда. На едни ежедневието им е по-трудно и искат като се приберат да се разтоварят като гледат резилите на останалите, други нямат възможност да следят през деня това, което се случва в страната и света и избират да гледат новини, трети просто щракат каналите, докато не им се доспи . И това е добре, защото така животът е пъстър. Представяш ли си как би изглеждал той ако всички се интересуваме от едно и също?! Що се отнася до политическите предавания, смятам че на хората им омръзна от тях и вече ги гледат като комедиен сериал – слушат, ахкат, но не позволяват да ги завладеят.

Кристина Ненова : Смяташ ли, че медиите в България осигуряват поле за изява на току-що дипломираните журналисти?

M.M.: Смятам, че има медии, които го правят, но за съжаление има и такива, които наемат студенти и току-що дипломирани млади хора, само за да им излезе по-евтино. Телевизия не се прави с пари, а с много пари. Може би забеляза, че не казах журналисти, а дипломирани млади хора?! Трябва на всеки да му бъде ясно, че дипломата не те прави журналист. Журналистиката е призвание – или я усещаш в себе си или не. От всяко дърво свирка не става.

Кристина Ненова: Промениха ли се България и българите, след като станахме част от ЕС?

M.M.: В последната една година станахме по-оцъклени. И това е, защото имаше много заблудени, които смятаха, че ще станат по-платежоспособни и пр. Жалко е, че все още голяма част от хората разбират погрешно ЕС и това ги озлобява един към друг, защото са се самозалъгвали през цялото това време. Иска ми се да мога да кажа, че сме станали повече европейци и, че сме се променили в тази посока, но не мога. Трябват поне още две поколения, за да може манталитетът ни да се промени. Всичко е въпрос на време и възпитание. За съжаление последното все още е много погрешно.

Кристина Ненова: Подкрепяш ли граждански инициативи като учителската стачка, която някои хора бързо забравиха? Какво спечелиха учителите и какво изгубиха политиците в хода на преговорите?

M.M.: Не искам да отговарям на този въпрос  У нас всяка една стачка и протест се инициира само когато трябва да се отвлече вниманието от нещо важно или от нещо, което трябва да се преструктурира. За пореден път интелектуалците, както се казва по време на учителска неразбория, бяха употребени. Няма спечелили, няма загубили. Всичко си е по-старо му.

Кристина Ненова: Дълго време си работил в радиото. Защо предпочете телевизията?

M.M.: Не съм предпочел телевизията и не съм захвърлил радиото. То ще си ми остане тръпка. Истината е, че радиостанциите вече не тежат на мястото си, така както беше преди. Макар, че и за телевизиите може да се каже същото, но тук имаш много по-голямо поле за изява и възможност за развитие. А и някак си радиото /според разбирането на програмните директори, а и неминуемо след това и от аудиторията/ се превърна от сериозна медия към медия за развлечение. Телевизията все още има позициите на сериозната медия. Но в надпреварата коя телевизия ще излъчи по-зрелищно риалити шоу и тя е тръгнала по същия път. Накрая всички ще станем „писатели” 

Кристина Ненова: Кои са хората, които осмислят дните ти?

M.M.: Ако тръгна да изреждам ще заприличам на актьор, получил Оскар, за това ще кажа, че всеки, който ме познава, знае какво мисля за него. Аз съм открит човек и ценя качествата на другите. Добротата и неподправеността в отношенията е това, което осмисля дните ми.

Кристина Ненова: Каква, според теб,  трябва да е стратегията на българските политици, за да върнат емигрантите в родината им?

M.M.: На дали политиците са в състояние да върнат българите в родината си. Аз съм на мнение, че всеки човек е достатъчно силна личност и може сам да прецени какво е правилно и важно за него. Още повече, че е съвсем нормално хората да потърсят възможност за развитие извън родината си. Хубавото е, че България вече не се напуска просто заради идеята и химерата, а защото всеки търси себе си. Така, че не е нужно политиците ни да си блъскат главата в тази посока, а да работят за тези, които са тук, а тези, които са вече извън пределите на България ще преценят кога и дали ще се върнат.

Кристина Ненова: Какво би казал на читателите на в. “България Сега”?

M.M.: Не е важно къде човек се намира, важното е да запази човешкото у себе си и да знае, че той е личност и да държи да се отнасят с него като с личност. Пожелавам им много успехи и малко сълзи, за да оценят щастливите моменти.

Кристина Ненова: Благодаря за  отделеното време!

Кристина Ненова, в.”България Сега”, София