Анжела Христофорова: Нека не правим дарения само по празниците!

  Анежела Христофорова завършва магистърското си образование по психология в Югозападен университет “Неофит Рилски”. Работила е като консултант на Гореща телефонна линия за жени, юноши и деца, пострадали от насилие. Била е  водещ на групи родители и деца по проекта “Превенция на насилието в семейството”, както и на  групи-кандидат-осиновители по проекта “Умението да бъдеш родител”, финансиран от посолството на Кралство Холандия.  В момента работи като психолог в ДМСГД “Света София”, водещ е на обучителни групи с психодрама терапия.

Кристина Ненова: Здравей, Анжела! От кога работиш в ДМСГД “Света София”?

Анжела Христофорова:  Работя в този дом от почти девет години. Когато започнах,  мислех че няма да се задържа дълго, защото домът ми се струваше едно не добро място за деца. Смятах, че не мога да работя с деца и не знаех какво може да направи един психолог за тях, когато са толкова малки. Тази моя нагласа, произтичаше от факта, че децата до 3г, които живеят в дом, не говорят много. Предполагах, че това ще бъде спънка за мен. Оказа се, че съвсем не е така. Аз намерих своето място. Разбрах, че има много работа за психолог и че децата, които живеят в този дом, биха спечелили от присъствието на хора като мен, които не са медицински ориентирани.

Кристина Ненова: Какъв е броят на децата, които са настанени в дома?

Анжела Христофорова: В последните години се наблюдава рязко намаляване на този брой. В момента те са около 60. Тенденцията е да има по-голям брой деца с увреждания- физически, умствени или комбинирани такива. Настаняването на децата се осъществява само в краен случай, тогава, когато родителите им нямат възможност да се грижат за тях..

Кристина Ненова: Колко психолози работят с децата в ДМСГД “Света София”?

Анжела Христофорова: Когато започнах( 1999г.), нямаше психолог. Оттогава до сега единствено аз съм психолог, но има промяна по отношение на педагогическия персонал, който се увеличи като численост. По този начин се обърна внимание не само на медицинската част от грижите за децата, а и на чисто развлекателната и социализиращата дейност.

Кристина Ненова: Анжела, как протича един твой ден в дома?

Анжела Христофорова: Да кажа, че работя само като психолог, това не би било вярно. Дните ми протичат с много разнообразни дейности: от участието ми в храненето на децата през организацията на някакви задачи, свързани с това децата да посещават места извън дома, които целят тяхното развлечение и обогатяване не социалния им опит; организиране на рождени дни и тържества за празници; прощaпулници; срещи със социални работници от отделите за закрила на децата; участвам в изготвянето на документация, която е свързана с целия престой на децата по отношение не само на тяхното развитие, а и във връзка с изписването им, тържествените моменти от живота им. Понякога съм фотограф, друг път съм човека зад камерата. Случва се и да участвам в разрешаването на проблеми, възникнали между възрастните, които се грижат за децата. Извършвам много разнообразна дейност, която в никакъв случай не е чисто психологическа. Психологическата ми работа е свързана с правенето на психодиагностика на всяко дете, което живее в дома. За децата до 1г.- всеки месец, за тези от 1 до 2г- през месец, за тези от 2 до 3г.-през 6 месеца. Психодиагностиката се осъществява, докато играя с децата и в същото време, докато ги възпитавам на някакви неща, които ще им помогнат да имат по-добър модел, живеейки в институция.

Кристина Ненова: Всички деца ли са с умствено и физическо изоставане?

Анжела Христофорова: Не. Общо взето всички деца са с увреждания. Има деца, за които може да се каже, че са здрави, но фактът, че са изоставени в такава ранна възраст от биологичните им родители, пак ги прави по-различни. Имам предвид, че те не са деца без проблем.  Имат дефицит, който се изразява в това, че усещат по някакъв начин, че не са желани. Децата са отхвърлени и са с различни особености. Някои от тях за потиснати емоционално, нямат комплекс на оживление, няма живот в тях. Трябва да ги харесаш и да им покажеш, че ги обичаш, за да се променят.

Кристина Ненова: По-честите занимания с децата и квалифицираната помощ, която получават, подобряват ли състоянието им?

Анжела Христофорова:  Аз си мисля, че присъствието на стажанти психолози от НБУ е голям плюс за тези деца, защото забелязвам страхотен напредък в тяхното развитие. Стажантите се занимават индивидуално с деца в продължение на два месеца. Това, което се променя, не е никак малко. Децата прохождат, ако не могат да ходят, емоционалният им тонус се подобрява, придобиват по-голямо самочувствие и успоредно в всичко това напредват в развитието си. Бъдещите психолози имат такива постижения, каквито хората, които работят там не биха постигнали, защото нямат практическата възможност да го направят. Все пак децата са много, а персоналът, който се грижи за тях и който е в състояние да им  окаже такава специализирана помощ- малък. В тази връзка си мисля, че е много хубаво да има помощ отвън, която да се осъществява от млади хора, които не са обременени от тежестите на живота. Те имат ентусиазъм и благодарение на него помагат на децата да преодолеят своите затруднения и да се почувстват обичани и желани.

Кристина Ненова: Как стои въпросът за осиновяванията. Еднакво трудно ли е за българи и чужденци да си осиновят дете от дома?

Анжела Христофорова:  Не е еднакво трудно. По-трудно е за чужденците, защото държавната политика е такава, че се търсят повече варианти за връщане на децата в биологичните им семейства. На осиновяването се гледа като на по-крайна мярка. Другото направление, което се следва, е децата да остават в България, вместо да заминават в чужбина. В резултат на това се случва следното: все повече деца продължават да растат по домовете, без да има възможност те да бъдат осиновени. Те нямат връзка с биологичните си родители. Оказва се, че дори децата да са с малки проблеми, които да могат да бъдат коригирани, те не стигат до осиновяване, защото документите им се губят в институциите, които като че ли събират само документи. Що се касае до осиновяванията в България, процедурата не е много лека, но не е невъзможна за изпълнение. Истината е, че много деца живеят в домовете, без да имат право да бъдат осиновени, защото  биологичните им родители не са се отказали от тях. Те просто са ги оставили за отглеждане.

Кристина Ненова: В момента има ли деца в дома, които се дават за осиновяване?

Анжела Христофорова:  Много малък  брой. Повечето от децата са за отглеждане.

Кристина Ненова: Какви са стъпките, през които трябва да преминат родителите, за да си осиновят дете от ДМСГД “Света София”?

Анжела Христофорова:  Най-напред родителите се обръщат към отдела за закрила на детето по местоживеене и той предвижва документите по каналния ред. Тези бъдещи родители ще се проучват. Отделът преценява дали са годни да бъдат осиновители. След като представят набор от документи, те биват включени в регистъра за осиновителите. В такъв регистър са включени и децата, които могат да бъдат осиновявани. Когато дойде редът на осиновителите, им се предлага дете, което е съобразено с предпочитанията им за пол, възраст, произход. След като се срещнат с конкретното дете, имат право на време за размисъл. Осиновителите трябва да дадат отговор в едномесечен срок. Имат право на не повече от три отказа, което означава че след това ще минат на по-заден план в регистъра. Аз не си спомням за осиновяване от чужденци, след промяната на закона.

Кристина Ненова: Ако някой от читателите ни реши да се свърже с дома, как може да го направи?

Анжела Христофорова:  Адресът е ж.к.”Сердика”, ул. “Гюешево” 21. Хубавото на дома е, че не се намира в отдалечено и крайно място, където обикновено са разположени домовете. Домът на централно място на територията на София.

Кристина Ненова: Нуждае ли се ДМСГД “Света София” от спонсори? Според теб, какъв е правилният подход за привличане на повече спонсори?

Анжела Христофорова:  Да, смятам, че би било добре да има спонсори и те да помагат според нуждите на децата в конкретния дом. Моите впечатления показват, че хората правят благотворителност по празниците. Обикновено това се случва около 1 юни и покрай Коледа. Тогава мнозина решават да направят добро чрез дарение. И това е добър вариант, но защо само по празниците? Правилният начин е спонсорите да се свържат с конкретния дом и да попитат от какво се нуждаят децата. Има домове, в които липсват лекарства. При нас не се наблюдават проблеми, свързани с удовлетворяването на такива жизнено важно нужди. Но ние имаме други нужди. Най-добрият вариант е хората да имат желание, да са готови да съдействат и да са с нагласата, че не могат просто да оставят парично дарение. Изразходването на средствата е сложна процедура, тъй като домът е държавна институция с определени изисквания. По-добре е даренията, които се правят, да бъдат предметни. Така и дарителите ще са спокойни, че дарението им е отишло по предназначение.

Кристина Ненова: Какво би казала на читателите на нашия вестник?

Анжела Христофорова:  Бих казала, че домовете не са добро място, в което децата да прекарат живота си, но когато родителите не са в състояние да предложат адекватни грижи, те да един добър вариант за живот. Искам да пожелая на хората  да си дават сметка колко важно е да се съобразяват с нуждите на децата си и да мислят за последствията, които нанасят върху тях, когато се съобразяват само със себе си.

Кристина НЕНОВА, в.”България Сега”, София