ОТ ЗЕМЯТА НА ДЕДИТЕ НИ ДО ЕВРОПЕЙСКАТА КУЛТУРА

Начална страница | Личности | ОТ ЗЕМЯТА НА ДЕДИТЕ НИ ДО ЕВРОПЕЙСКАТА КУЛТУРА
image

Дилян Димитров е роден и израснал в България, град Омуртаг, но от няколко години живее и учи в Париж - сърцето на европейската култура. Той е от онези млади хора, за които националната традиция и история не престават да съществуват с прекосяването на европейската граница. И това е нещо, което не се учи, то е потребност. Потребност, която го кара да пише  разкази и стихове на прекрасен български език, да знае и помни исторически събития и да се чувства част от тях. Първият си разказ пише още в началния курс в училище, след което литературата и творчеството стават негово ежедневие. Първите му награди идват от регионални ученически конкурси, предимно за разкази и есета. По-късно започва да участва в национални и международни литературни конкурси за професионалисти. Трудът и талантът са възнаградени и наградите не закъсняват. Ето някои от тях: национален литературен конкурс в памет на Рада Казалийска – първо място за поезия, 2017 и 2018 г.; национален конккурс „Чудото любов“ – второ място, 2019 г.; национален конкурс „Искри над Бяла“ – първо място, раздел „Проза“; национален конкурс „В полите на Витоша“ – награда за млад автор, 2019 г.; поетичен конкурс „Усещане за любов“, 2020 г. – втора награда; награда от „Славянское слово“ – литературен конкурс в Русия, 2019 г.; няколко награди за поезия от участия в международния литературен конкурс „Небесни меридиани“, Израел; първа награда, категория „Любовна лирика“ от международния литературен конкурс „Изящното перо-2019“ в Чикаго, САЩ, за стихотворението „Родена си свободна“. 
Поезията му е превеждана на руски и турски език, неотдавна авторитетното истанбулско списание за литература „Берфин бахар“ /пролет/ публикува  негови стихове в превод на поета Ахмет Емин Атасой.
Дилян Димитров е технически директор на международния фестивал „Българска душа на святата земя“, който се провежда за шести пореден път в гр. Бат Ям, Израел. Тази година фестивалът ще се проведе онлайн и ще има възможност да се наблюдава от всички българи, пръснати по света.
---------------------------------------------------------------------------------------

С.Г.: Здравей, Дилян! В момента следваш във Франция, но средното си образование си завършил в град Търговище. Какво не достига на  българското образование, за да може то да задържи младите хора в Родината. Какво зависи от хората, а не от финансовите средства?
Д.Д.: Здравейте! Според мен причините младите хора да търсят образование и реализация в чужбина са комплексни. В някои отношения българското образование е много добро, защото ни дава познания, широка обща култура, особено по отношение на средното образование. След това обаче, според мен, качеството на обучението пада, в много университети в България в момента дори няма приемен изпит, да за влезеш. Какво значи това? Изумително е, че в СУ „Климент Охридски” от тази година  приемат без изпит журналистика и право. Остава да чакаме и за медицина да се влиза без изпит и всико ще си дойде на мястото. Имам наблюдения за обучението във висшите учебни заведения във Франция и Великобритания. Смело мога да кажа, че нивото е много високо и за студентите наистина е престиж да се обучават, а и удоволствие. Затова младите ни хора се ориентират да продължат образованието си извън България. Сигурни са, че ще получат добри знания и ще могат лесно да си намерят работа след това. Освен дипломата, трябват истински знания и, като следствие от това - реализация. От хората зависи  всеки да си свърши добре работата, независимо от финансовите средства. Ако всички правим това, което наистина можем и сме учили за него, мисля, че нивото на живот в България ще е много по-високо и никой няма да иска да си тръгне, независимо на колко е години.  

С.Г.: Завършил  си „Портретна фотография“ в Париж. Когато правиш фотосите каква емоция би искал да запечаташ върху лицето на хората, които снимаш?
Д.Д.: Завърших фотография, специалността ми е портретната фотография, но много обичам да снимам и пейзажи, животни и всичко, което виждам. Интересното в тази професия е, че понякога и ти самият виждаш нещо ново и  различно от това, което запечатваш, когато след самото снимане гледаш направеното. Все едно фотоапаратът е твоето допълнително око, което си има свое виждане и ти разказва за нещо, което не си успял да видиш  с очите си. В портретите си винаги искам да отразя истинската емоция, не позата. Искам хората на снимките ми да са истинските, а не това, което те искат да бъдат. Защото красотата е в истинското и непрестореното. А очите са елементът от лицето, който никога не лъже. 

С.Г.: Изражението на лицето до голяма степен може да определи психологическото състояние на човек. Извън фотографията изучаваш ли лицата и това помага ли ти да опознаваш хората по-лесно?
Д.Д.: Да, колкото и човек да се прикрива, да смята, че никой не може да прочете вълнението и мислите му по лицето, това не е така. Дълбоката емоция се вижда през окото на фотоапарата, дори да я криеш. Дори човек да е притеснен малко, това пак личи. Но освен притеснението, се виждат болката, гневът, радостта, любовта, щастието, моментните мисли. Очите издават най-много. Само един миг трябва да погледнеш в очите на човека и да разбереш първо с каква емоция те гледа, а след това, ако можеш и какво му е в сърцето и душата. 

С.Г.: Ти си млад и въпреки че живееш в чужбина, си свързан неразривно с българската традиция. В едно от стихотворенията си пишеш „Корабокрушенец сънува дома“. Такъв ли се чувстваш?
Д.Д.: Корените са най-здравото нещо, което държи човека, свързан с родното място. Те не могат да се откъснат, независимо какво харесваш, къде искаш да живееш, къде се намираш в момента. Те държат хората да не се изгубят на грешното място и винаги да могат да се върнат там, откъдето идват. Не, не се чувствам корабокрушенец, но сънувам дома и мисля, че това е нормално. Ние сме хора на света, не корабокрушенци. Можем да бъдем навсякъде, да се реализираме, да се разхождаме, да бъдем свободни. А и корабокрушението понякога дава шанс, нов шанс, нали?

С.Г.: Цитираш думите на един от най-великите български владетели от миналото цар Борис Първи-Покръстител: „От земята българска един камен не давам“. Днес помним ли този завет?
Д.Д. Аз го помня и правя всичко възможно с поведение, личностни качества, работа и т.н., за да го следвам. Мисля, че много млади хора, много българи го помнят, знаят кои са, държат децата им да знаят откъде идват, които са корените им, какво е миналото им, защото миналото определя бъдещето. Не мога обаче да кажа, че този завет го помнят огромната част от хората, които управляват тази държава, наречена България. Какво повече да коментирам? Всички виждат какво става, всички знаем защо толкова мтного българи се намират извън пределите на родната си държава. Някак свикнахме да я делим – държавата от една страна и българската земя с емоцията на обич и преклонение, с обикновените хора в нея, близките ни, приятелите от друга страна. 

С.Г.: Поетът Димитър Христов в своята „Балада за любовта“ пише: „Сред света черно-бял/ без любов човекът е нищо.“ Едни от най-хубавите ти стихове също са за това най-велико чувство. Какво е за теб любовта?
Д.Д.: Любовта е добрата магия, без която не можем. Тя е вдъхновението, изграждането, музата, възхищението.... Усмивката на живота е Любовта.

С.Г.: През 2019 г. стихотворението ти „Родена си свободна“ беше отличено с първа награда в конкурса „Изящното перо“, категория „Любовна лирика“. Според теб как се дава свобода в любовта?
Д.Д.: Любовта е родена свободна и такава трябва да остане. Нямам чак толкова голям опит в семейните отношения, но виждам родителите си. Според тях, в любовта трябва да има честност, почтеност, уважение. Да няма притискане, да няма насилие, дори в чувствата. Хората, които се обичат и живеят заедно трябва да са едно цяло, но и две отделни личности, които имат своя изразена идентичност. Така те се допълват, не се стъпкват. 

С.Г.: В момента учиш в ENACO Business School във Франция, пишеш поезия, печелиш литературни награди. Успяваш ли да се реализираш в две толкова различни области – бизнес и изкуство?
Д.Д.: Моята специалност в университета е „Туризъм”. А нима туризмът не е изкуство? Това е изкуството да направиш така, че твоите клиенти да се чувстват щастливи, да се чувстват обгрижени, специални, свободни и възможни да видят  много светове и прекрасни места. Това е поетически казано. Иначе тази специалност ми дава възможност да виждам хора, светове, различни култури. Така събирам материал за писане и за снимане. Правя едновременно три неща. Затова съм съчетал фотография с туризъм и бих искал да си намеря най-подходящата работа, като завърша, за да мога и да правя от впечатленията си поезия и проза. 

С.Г. Дълги години Париж е люлка на изкуството, център на европейската култура. Докосна ли се до това огромно духовно богатство и какво е неговото въздействие върху теб?
Д.Д.: Това, което Париж предлага, и не само Париж, е наистина огромна възможност за досег с многобройнити аспекти на изкуството. Обичам да ходя на театър, на изложби, на концерти, в музеи. Обичам и просто да разглеждам уникалните местенца в различните градове. А тези места са не само в големите градове. Те са навсякъде, само трябва да ги търсим и да можем да ги видим. Следя с удоволствие българските писатели, артисти, певци, които идват в Париж. Представянето на книга на Здравка Евтимова в Българския културен институт във френската столица  бе една от много вдъхновяващите срещи за мен. Народният театър ни гостува с представления и това е много хубаво, много български актьори идват тук, музиканти, певци.
Човек никогат не успява да види всичко, което му се иска, дори да се намира в центъра на европейската култура. Затрупани от ежедневието и задачите, които винаги смятаме за по-важни от изкуството, някак изтикват удоволствието да се докосваме  до изкуството, да го преживяваме, да му се наслаждаваме, да се вдъхновяваме от него.    

С.Г.: Какво ще пожелаеш на читателите на в. „България СЕГА“?
Д.Д.: Пътувайте през живота, както си представяте, че трябва да се случва. Запечатвайте го, дишайте го, описвайте го.... Така сигурно никой няма да съжалява за начина, по който е минал през живота си. Бъдете здрави!

Снежана Галчева
Председател на Салон
за българска култура и духовност
Чикаго, САЩ 






Оценете тази статия
1.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7