МАРИЯ ЧУЛОВА – „Свободата не се изразява само в свободно време, но и в независимост...“

Начална страница | Личности | МАРИЯ ЧУЛОВА – „Свободата не се изразява само в свободно време, но и в независимост...“
image

Уважаеми читатели на в. „България СЕГА“, на страницата на Салон за българска култура и духовност, в поредица от публикации, ще бъдат представени лауреатите от международния литературен конкурс „Изящното перо-2019“.  В този брой ви предлагаме интервю с Мария Чулова, чието стихотворение „На Анна Ахматова“ спечели трета награда в конкурса, категория „История и традиции“.

С.Г.: Пишете стихове, имате издадени няколко поетични книги, защо решихте да се посветите и на преводаческата дейност?
М.Ч.: Обичам литературата от ранно детство. Превеждам от студентските си години. Мисля, че трябва да направим достъпни за българите чуждестранни писатели и обратно български писатели да се четат на чужди езици.
С.Г.: Любим автор за превод?
М.Ч.: Обичам Ф. С. Фицджералд, У. Шекспир, Сеймор Чатман, Джон Пийл Бишоп, Наталия Каретникова, Константин Балмонт, Пърси Биш Шели, Джон Кийтс. Мога да преведа някого, когото харесам и ми задържи вниманието.

С.Г.: Благодарение и на Вас, чрез преводите, Вие показвате една по-малко известна страна на  американския писател Скот Фицджералд – неговата поезия. Как се „побира“ Фицджералд в мерена реч?
М.Ч.: Фицджералд пише в класически стих с мелодия и ритъм, понякога е много ироничен и социалнокритичен. Превела съм събраната му поезия, но публикувах само двуезично издание с избрана поезия. Малко са четящите хора в града.

С.Г.: Била сте преподавател в гимназия в гр. Пловдив, но сте имали няколко специализации в чужбина. Какво мислите за българската образователна система и тази на страните, в които сте специализирали?
М.Ч.: Българското висше образование дава дълбочина и широк хоризонт, учих филология и икономика в ПУ „Паисий Хилендарски”, Българска филология, маркетинг и управление, Английска филология, Международни икономически отношения. Да се учи у нас също не е много евтино, но в чужбина студентите и специализантите работят, докато следват. Това знам от много години. У нас е трудно да се спестява с честен труд, знам, че родителите в англоезичните страни имат фондове за образованието на децата си, а и заделят всеки месец, за да дадат старт в живота на наследниците си.
С.Г.: Една от най-четените американски поетеси Мери Оливър пише: „Трудно е да живееш като поет, но това е най-добрия начин да живееш, ако изобщо държиш да имаш живот“. Какво мислите за това?
М.Ч.: В България много хора пишат стихове. Живот като поет са имали Христо Ботев, Димчо Дебелянов, Пейо Кр. Яворов, Иван Вазов, Петко и Пенчо Славейкови. Титлите през социализма „народен поет” не са създали поетически имена за бъдното.  Животът като поет в нашето съвремие не е живот на политически водач, а е свързан с морални ограничения и стремеж за разграничение с безличното. Възможно е поети да са тези, които са признати от други поети, но това е, когато някой е част от литературно направление.  Има поети, за които има държавна политика, която ги прави поети. Други са поети по призвание и не получават облаги.             
 С.Г.: Сега малко към духовната страна: В романа „Съвършената“ на Неда Антонова, се казва: „Дай на човека свобода и ще познаеш духа му“. Днес съвременният човек готов ли е да получи тази свобода?
М.Ч.:  Свободата не се изразява само в свободно време, а и в независимост. Свободният българин има социални ограничения и е далеч от свободния англичанин, американец, германец, италианец. Опазването на свободата на родината сега е професионализирано и е делегирано на НАТО. Ако има война, в която да бъдем въвлечени, ние няма да сме свободни. Свободата на духа е и в неподчинение, ние в известен смисъл сме подчинени на по-велики сили, затова християнството ни е крепяло, вярата, че само Бог е над нас и той ни съди, той може да ни лиши от всичко и да ни даде спокоен и щастлив живот. Неда Антонова гостува в НЧ „Алеко Константинов” и аз имах възможност да й задам въпрос за хаджи Иванчо Пенчович.
С.Г.: Преди няколко години получавате награда за разчитане на магическия квадрат на Лондонсктото четвероевангелие на цар Иван Александър. Разкажете ни повече за скритите послания в него.
М.Ч.: Книжовният паметник е създаден с покровителството и по поръчка на цар Иван Александър и, понеже е попаднал в английското кралско семейство, е добил името Лондонско четвероевангелие. Аз съм разчела буквите и думите с техния принцип на изграждане. От центъра на квадрата е изписано „Йоан Александър царя”, а отстрани „тетраваггел”, направила съм и други подобни квадрати по старобългарския модел на изписване с  други текстове. От патината на времето или при прочита ми видях, че е изписан кръст и около него има змия. Статията ми е публикувана в книгата ми „Символно-аналитични наблюдения /Духовни биографии и паралели”, 2013 г., има я на сайта на Бойко Златев, Нова палитра, има я на руски език на моя сайт Прометей /www.prometheus-bg.eu/;  мисля, че и още на сайта на Константин Байрактаров „Вейкиландия” за „Други загадки”. Получих някога електронното издание на Лондонското четвероевангелие и имах стимул да участвам в загадка на „Минута е много”, където спечелих. Обявиха, че печеля цялата награда, но ми връчиха половината.
С.Г.: „Социална мрежа“ е името на новата ви поетична книга. Чисто метафорично – от какво е „изплетена“ тя?
М.Ч.: . Човекът може да е социално животно, но да е самотен в социалната мрежа. Новите медии ни откриват света в много бърза скорост, те са придобивка за комуникацията на човечеството. Създават също илюзии. Появиха се скамъри, които се представят за известни личности и просят пари, също съблазняват с имотни облаги и илюзорни приятелства. Аз си създадох група в hangouts с петима мъже, ползващи снимките на британския актьор Хенри Кавъл, възможно е никой от тях да не е истинския, общувам във Фейсбук и hangouts с мъже, които ползват снимките на италианския актьор Габриел Гарко, но не мога да кажа дали един от тях е истинският, защото не съм го срещала на живо, също ми телефонира американският актьор Крис Робърт Еванс, дори ми се показа във видео, но обича дарения от дистанция, Роби Уилямс иска да подари биткойни, но трябва да се платят някакви пари за портфейл, после да му купя къща с негови пари, изобщо социалните мрежи предлагат  илюзии, ето като събрах двама с името и снимките на Гари Барлоу – те се изпокараха, а тази свита от 50 и повече Том Крузовци това е замайване. Стихосбирката беше публикувана в Пловдив в 2015 г. Съдържа и цикъл „Късчета кристал” и „Възлюбеният”.

С.Г.: Произхождате от рода на поборника от с. Баня Марин Савов. Кои черти сте наследили от него?
М.Ч.: Прадядо ми Марин Савов е четник на Филип Тотю за осем години, заедно с брат си Георги. Братът на Марин е натоварен от революционната организация да ескортира Димитър Общи в аферата при Арабаконак и хазната. По спомени лично Левски му е наредил да отиде с Димитър Общи. Обесен е редом с доктор Киро Попов и стотици български патриоти, а бесилата са достигали река Марица. Марин Савов е воден от силата на отмъщението. Той се включва в сръбско-турската война, след като комитетът в Браила решава да подкрепим славянския порив за свобода и независимост, участва в Опълчението, посреща Захари Стоянов в с. Баня за съединистките действия. Остава земеделец и създава осем деца. За него написаха краеведската книга „Живот и революционна дейност на поборника Марин Савов” Милка Коева и Красимир Коев. Наричали са го Хаджийски като героят на Иван Вазов в „Хъшове” и „Немили-недраги” Хаджият, който познаваме от кръчмата на Странджата. Марин Савов е само с година по-млад от писателя Иван Вазов. За мен Марин Савов е пример за родолюбие и свободолюбие, също така е останал земеделец. Отраснах в семейство на пожарникар и медицинска сестра с любов към земята, животните и книгите.
10.С.Г.: Какво ще пожелаете на читателите на в.“България СЕГА“?
М.Ч.: Читателите са обикнали българския език и култура. Пожелавам на екипа на вестника и на читателите мир, благоденствие, радост и удовлетворение от прочетеното, да имат повече възможности да пътуват из България. Аз си пожелавам да мога също да посетя САЩ.
----------------------------------------------------------------------------------------------------
Снежана Галчева –
Председател на Салон
за българска култура и духовност - Чикаго,
за в. „България СЕГА“







Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7