„За да си добър като Актьор, трябва да си по-добър като Човек!“.

Начална страница | Личности | „За да си добър като Актьор, трябва да си по-добър като Човек!“.
image

Разговорът с ... актьора Димитър Маринов

Димитър Маринов e българският актьор, който участва в спечелилия „Оскар“ през 2019 за най-добър филм „Зелената книга“. През пролетта го гледахме и в „Снимка с Юки“ на Лъчезар Аврамов. В края на ноември в НДК Маринов ще открие Академия за актьори с интерес към киното, рекламите и телевизията – Screen Acting Academy. Заниманията са в групи и ще се провеждат между 25 ноември и 6 декември 2019. Академията е дългосрочен ексклузивен проект на Marinov Actors Studio, PV Management, в сътрудничество с Националния дворец на културата. В нея могат да участват всички с професионален опит, както и такива с интерес към актьорската професия, тийнейджъри и възрастни до 35 години.

Преди години Морган Фрийман каза в България, че пътят на един българин до Холивуд не е по-различен от този на афроамериканец като него. Вярвате ли в тази идея?

Почти. Пътят като път е един и същ за всички, но той е като магистралата, която преминава през няколко държави. Всяка държава я „обозначава“ със своите пътни знаци и правила, от което пътуването е различно, но пътят си е същият.
С какво се промени животът Ви за почти година – от качването на сцената с „Оскар“-а до днес. Имате ли нови предложения за роли?
Дали има промяна в професионален план е въпрос на гледна точка. Разбира се, предложенията и интересът към мен видимо нарастват. Но продължавам да ходя на кастинги, както преди и да се вълнувам в очакване, както преди. Разликата е в това обаче, че „Зелена Книга“ ме представи на Холивуд и вече съм разпознаваем. Но и поради това, отговорността да се представям според очакванията, е значително по-голяма и по-задължаваща. Истината за мен е: аз съм си все същият и независимо от успеха, се старая да върша работата си както преди и надявам се ставам по-добър. Разпознаването не бива да променя твореца като такъв, а и още по-малко човека в него. Признанието и наградите са вследствие от свършената работа, а не признак на бъдещо реализиране и статут.
В България има много детски школи и кръжоци по актьрско майсторство за деца. Имате ли наблюдения как подобни школи функционират в Америка?
Не само, че имам наблюдение, но аз самият от 20 години съм създал, преподавал и продължавам да имплементирам над 34 детско-юношески програми по изкуства - от програми за актьорско майсторство, писане на сценарии за театър и кино, създаване на костюми и декори, операторско майсторство, до режисура. Под егидата на YMCA в Южна Калифорния, а и на местни училищни настоятелства, аз внедрявам от 5 до 7 нови програми всяка година. Обожавам да работя с деца! Преди 4 години спечелих щатски конкурс за работа с деца в така наречените Intercities, малките селища между големите градове. Там допирът и възможностите в областта, особено на изкуствата, са доста ограничени. Тази щатска програма отвори вратите на такива като мен да образоват и да дават възможност за равностоен старт и равностойно бъдеще на тези деца, заедно с децата от големите градове. Горд съм да споделя, че и двата до момента мюзикъл – спектакли /които режисирах в градчето Ел Сентро на Мексиканската граница/ „Шрек“ и „Уили Уонка“ се класираха във финалната тройка на Щатските прегледи на Юношеска гимназиална драма. Предстои ми трети мюзикъл със същите деца през януари – „Магьосникът от Оз“. Като цяло в Калифорния има стотици детски и юношески школи. Аз често съм канен като гост да водя уъркшопи и да споделям идеи с децата. Но най-важното за тези школи тук е, че след това децата имат огромни възможности за изява и пласиране в индустрията – пътят им е отворен без знаци и ограничителни правила.
Вие идвате в България за мастерклас в НДК. Какво точно ще представите? Каква е целта?
Идвам с намерението да създам една ежегодна Академия, в която ще споделям и демонстрирам системата на обучение в Холивуд и най-новите тенденции. Очаквам тази Академия за екранни изкуства да бъде средище за обмяна на творчески опит. Искам да дам възможност на студентите в България да съпоставят и експериментират с нещо, с което не са реално запознати, независимо от предоставената информация в медиите и в интернет. Искам да им дам шанс да се докоснат до практическите техники и похвати, които са реалност в Холивуд. Но и най-вече, да им представя личното си верую за професията „Актьор“, базирано на професионалния ми и житейски опит: „За да си добър като Актьор, трябва да си по-добър като Човек!“.
Имате наблюдения от двете страни на Океана. Каква е разликата между българската (европейската) и американската актьорска школа?
Основната разлика е в подхода. И не толкова професионалния, колкото персоналния. Това е следствие на манталитет, традиции и социални различия, а също така и на изискванията на комерсиалната пазарна индустрия в нашето изкуство. Определено европейският подход е много по-задълбочен по отношение на история, културна стойност, систематизирани анализи и пълноценна образованост в професията. Актьорите в България, поне по мое време, четяха и се информираха, не само тясно специализирано за професията, но и трупаха богата обща култура като интелектуалци въобще. И това е, което разширява диапазона и възможностите да се твори многопластово, и по-философски. Не разбирайте обаче, че в САЩ няма такива актьори. Разбира се, че има, но тенденциите и практиката в индустрията тук са специфично насочени по-конкретно в комерсиалния аспект на професията. И това е до голяма степен продиктувано от пазарната политика и предпочитанията на зрителя. Поради това американската школа е профилирана и предназначена да подготвя кадри, които да се реализират и успяват в точно тази среда. Подходът тук е спонтанен и по-скоро подчинен на инстинкт, отколкото на аналитична логика, задълбочени анализи и подтекстове. Ще Ви дам пример: в САЩ понятието „репетиция на маса“ не съществува. В театъра една пиеса се репетира 5 седмици и се играе 4 седмици – това е правилото на Театралния Съюз. Само, ако спектакълът се окаже силно касов, тогава се изисква разрешение от Съюза за евентуално продължение от седмица или две. В киното и в телевизията всеки актьор си получава сценария по електронна поща, научава си текста и чак като отиде на терен, преди снимки, репетира малко с колегата/те и режисьора дадената сцена, в action! Няма предварително четене с целия състав, анализи, разговори и пр. По време на снимки всеки актьор е сам за себе си. Не е допустимо да разговаряш с колега или да обсъждаш ролите, да споделяш или да предлагаш начини на изиграване. Единствено режисьорът и то встрани от останалите актьори, персонално ти дава бележки и насоки, за които другите колеги не знаят. Ако обаче режисьорът пледира за взаимна работа между колеги, то тези колеги трябва да дадат официално съгласието си за предложената съвместна работа и обсъждане. Това са правила и норми, които са приети и следвани, защото тук системата работи така. С намигване бих казал, че винаги има един вожд на многото индианци, а не обратното, както ние го можем.
Извън суетата и блясъка, какво трябва да знае всеки млад човек, решил да стане актьор?
Актьорството не е професия, а начин на живот. В повечето случаи, младият човек не „решава“ да стане актьор, той е роден с таланта на актьор. Но ако има талант, то младият човек трябва да знае, че същината на това изкуство е актьорство, а не позьорство, по която плоскост много млади хора тръгват. Актьорът е заклет самотник. Домът на актьора често е място за семейни вечери и празненства с вечно празен негов стол. Актьорът е възхваляван от заклети фенове, но винаги има двойно повече „хейтъри“. Ежедневието му е пълно със студена храна, но с топли аплодисменти, а за някои от актьорите – и с хапчета за сън и с питиета за енергия. И с едно постоянно, доживотно „очакване на Годо“…
Имате ли вече фаворит за номинациите за „Оскар“? Какви са Вашите прогнози?
Все още не. Но както винаги, аз не разделям филмите в категории „фаворити“. Всеки филм има своите качества и кинаджийски, и актьорски, и въобще като цяло. За мен всеки филм е успешен и интересен, независимо от вкус и предпочитание. Да, има филми, които за мен са реликви и от които се уча, но ни най-малко останалите не трябва да се поставят в по-долна или по- незначителна категория. Аз просто имам респект и уважавам всяка екранна творба, защото знам от опит какво коства и професионално, и персонално да се създаде и да се представи. А удостояването с награда е едно публично признание, което обаче не променя качествата на тази творба.
През октомври беше фестивалът на българското игрално кино „Златна роза“ във Варна, където „Снимка с Юки“ получи наградата на критиката. Имате ли наблюдения върху съвременното българско кино?
Да, проследих фестивала, макар и не в подробности и съм определено горд от отредената награда на „Снимка с Юки“. Поздравления! За съжаление, нямам реалната възможност да следя отблизо развитието на българското кино днес и това, надявам се е разбираемо. Но всеки филм, около който се вдигне шум, дори и да не успея да го гледам навреме, чета за него и преживявам успеха му с гордост. Едно нещо е явно за мен – българското кино днес с достойнство и правомерност е по пътя и вече става част, не само от европейското, но и от световното кино.
Кое е последното предложение, което получихте за роля?
Аз в момента снимам в новата мега продукция на Уорнър Брадърс по истински случай, където партнирам с Дензел Уошингтън. Тази роля получих през септември. А и завърших снимките си като Главен гост-звезда в мега сериала на CBS “S.W.A.T.”, който епизод ще се излъчи на 27-и ноември. Междувременно имам предложения за друга сериозна роля в телевизионен мега сериал, но когато имам новини ще Ви споделя.
Kinoto.bg






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7