Българската художничка, която лети над покривите на Прага

Начална страница | Личности | Българската художничка, която лети над покривите на Прага
image

Петя Константинова за рисуването, което спасява живота й

“Един ден си на работа и планираш как вечерта ще отидеш на концерт с приятели, а на другия ден те откарват в линейка към Пирогов и ти казват, че имаш голям късмет…”
Но, както се казва, животът е това, което се случва, докато имаш други планове. И Петя Константинова ще го разбере по трудния начин.
Тя е изгубила много кръв, била със спукана язва близо седмица. Но предпочита да търпи, за да си свърши работата и да влезе в крайните срокове. „Глупаво и инатливо пренебрегвах сигналите на тялото си.  Мисля, че  цялата ситуация бе следствие от  системно натрупан стрес и умора“, разказва тя.
Днес Петя е не само художник, но и артист. Към момента живее и твори в Прага, а картините й са любими на хората не само в България, но и в Европа.
Картините на българската художничка, която лети в небето над Прага
Вдъхновените Петя КонстантиноваВдъхновените Петя КонстантиноваВдъхновените Петя КонстантиноваВдъхновените Петя Константинова
Сигурността, която убива
Петя Константинова се занимава близо 10 години с връзки с обществеността и реклама. Ежедневното напрежение и стреса от работата й обаче започват да се отразяват пагубно на здравето й: „… моята емоционалност е твърде висока, а стрес-пределът ми – твърде нисък за сферата, в която работех. А човек не може да надскочи себе си, когато става дума за темперамент и емоции...“
Петя решава да преосмисли живота си след престой в болница и няколко месеца извън работата. След като се връща обаче, всичко започва да се връща в стария и познат коловоз: стрес, работа, крайни срокове. Усеща, че не може да си позволи повече да рискува живота си и напуска сигурната си работа.
„Когато си на 30,  имаш добра заплата и работа по специалността, се смята, че се справяш добре с живота си, не е лесно да се решиш да скочиш в неизвестното. Още повече, когато неизвестното заплашва да отнеме финансовата сигурност, която работата ти дава“.
Да скочиш в неизвестното, за да полетиш
„Една сутрин се събудих без работа и и без идея как да продължа. Дали това не е нова доза стрес? Определено!  Но реших този път да си дам време и да не прибързвам с решенията. Съпругът ми имаше стабилна работа и можех да си позволя тази почивка.“
Рисуването винаги е било част от живота на Петя.
За нея то е терапия и бягство, начин да нахвърля емоциите си върху лист хартия, след дългия и стресиращ ден в офиса.
След повратната точка в живота й, тя вече може да се отдаде изцяло на нещото, което я е съпътствало. „И така – останах у дома и започнах да  отделям цялото си време, за да рисувам.“
Така, тя скача в неизвестното, въоръжена с четка, бои и фантазии, които оживяват върху белия лист.
Отначало подарява картините си на приятели.
След това обаче картините стават все повече и повече. Така се стига до първата изложба във Варна, която според Петя е била неформална и искрено се е забавлявала. За да се стигне до последната в Пловдив, на която хората не спират да прииждат.
„При последната изложба в Пловдив притеснението си стоеше в залата и потриваше доволно ръце, когато започнаха да идват посетителите. И колкото повече посетители влизаха, толкова по-категорично ставаше притеснението.  Няма отърване от него. Като сянка е… и онзи бодлив страх, да не вземеш да се вземаш твърде на сериозно, той е там – винаги закачен за притеснението“, споделя Петя.
Но в картините й се вижда вдъхновението, което идва, след като човек е преминал през голямо изпитание и живее живота, който е негов.
„В  момента, когато нещата "изплеснат", сме твърде стъписани, за да разсъждаваме трезво. Чудим се откъде ни е дошло, питаме се „ защо точно на мен”. Но след време обяснението изплува само. Всичко се случва защото си има причина и се случва тогава, когато трябва“, казва тя мъдро..
Вдъхновението за нея е порив, сърбеж в ръцете, лекота.
От тях вече са се родили предстоящата изложба на Петя, да се надяваме и книга, казва тя.
А докато това се случи, ние ще гледаме картините, в които Петя никога не стъпва по земята, а лети високо в небето, над покривите на Прага.
Vesti.bg






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7