Българката Даниела Петрова с дебютен роман в център Магура

Начална страница | Личности | Българката Даниела Петрова с дебютен роман в център Магура
image

Как се става писател в Ню Йорк?

Тя е само на 22 години. Прелита океана пренесла и мечтата си, за да се озове в Ню Йорк. Годината е 1995 г. и тя си спомня с усмивка: „По това време нямаше телефони, говорехме чрез телефонни карти, десет минути за 5 долара. Ако искаш да си кажеш нещо повече си пишехме писма, които пътуваха по две седмици в едната и две седмици в другата посока. Като дойдох в Ню Йорк не бях работила с компютър, всъщност дори не знаехн какво е това „имейл.” Колко са се променили нещата от тогава. За да се подготви сериозно за живота в България, Даниела започва да учи архитектура, по препоръка на родителите си, но се налага да прекъсне по средата, за да следва философия и психология в Ню Йорк през 1995 г. Тя пише стихове от дете, разкази и есета, но винаги е мечтала да стане писател. Вече е проектирала пътя, по който иска да върви и дори това, че едва говори английски идвайки в САЩ, не може да я спре. Докато учи в Колумбийския Университет Даниела работи, за да си плаща образованието. Занимава се и с журналистика. Изпратена е в Тайланд да направи материал за трафика на момичета, който се публикува в Ню Йорк таймс. Написва много разкази, есета, но в дълбините на сърцето си не спира да мечтае да напише роман, за който търпеливо чака да узрее подходящ момент. Покълнала веднъж, идеята я преследва навсякъде. Тя ходи на класове по писане, среща се с писатели, участва в техни лекции и дискусии. Докато най-после се ражда и първия и роман, „ Майката на дъщеря ми.”
Това е и причината да си седим комфортно, сега в библиотеката на център Магура, вперили очи и уши към Даниела Петрова, българска писателка, с дебютен роман в Ню Йорк, избран от хиляди други американски книги да бъде публикуван от издателство “PUTNAM”.
- Защо точно той? Каква е темата? Как така реши да пишеш точно това? –дискусията води талантливата преводачка и автор Изидора Анджел.
Даниела не крие, че темата за безплодието я вълнува. Тя разказва как самата е преминала по този мъчителен път на опити да забременее инвитро. Решава да пише за нещо, което е преживяла лично. За сложните отношенията между майка и донор. Нима безплодието е само женска тема? Как се поделят отговорностите при такъв проблем? Кой ще има правата над детето в случай на раздяла?
- Какво очакваш от читателите след като прочетат книгата? Ще намерят ли отговор родители в подобна ситуация? И още, и още... Въпросите на побликата не спират и от българската, и от ангглийската аудитория.
Изидора Анджел умело вплита въпросите към авторката като я насочва към процеса на писане и как българските елементи се вписват като фон в общуването на героите.
Писателката споделя, че романът за нея е като да родиш дете. От зародиша на една идея героите постепенно израстват моделират своите взаимоотношения . А за какво става дума всъщност? Това е една увлекателна психологична новела за една бременна жена, която се сприятелява с анонимния донор на яйцеклетка – Катя. Тя е от български произход, но в последствие мистериозно изчезва.
Даниела Петрова внася психологизъм оставяйки героите да говорят от първо лице и да дават лична интерпретация на действията си. Но визирайки повече собсвения си субективизъм съвсем правдоподобно е те да се разминават с очакванията на другия. Лана и Тейлър, двойката, която се бори да има дете и донорът на яйцеклетка-Катя се вплитат в сложни психологични взаимоотношения и логично към интригата се включва и психотерапевт, който по-скоро заплита конфликта, отколкото обратното. Майсторството , с което писателката изгражда своите герои подсказва добрите и познанията на психолог.
Според списанието на Опра тя е най - четения роман за лятото. Според Crime Reader-най - добрия мистериозен трилър. Списъкът с отзиви на критици и медии е дълъг.
И сигурно не е случайно, защото Даниела не се страхува да разголи истината и болката си пред читателите, сякаш да се пречисти минавайки през този катарзис.
Има и друг не натрапващ се пласт, който деликатно добавя в книгата етнокултурни елементи от българската ни действителност. И това е нормално след като някои от героите са от български произход . Адаптирани към новата си среда те запазват някои от навиците си-начина, по който се пие кафе в България. Това е като допълнителен колорит, който внася повече емоционална сетивност.
В образа на Катя проличава повече тази наситена, експресивна емоционалност, затова тя се оплита в мрежата на преднамерените си действия в контраст с другите герои, притежаващи по- панорамна възприемчивост и адаптивност към света.
Това е способността да изберем гледната точка към нещата -дали да гледаме в упор, което значи –да виждаме част от цялото или панорамно.
В диалог със себе си Катя казва: „ Винаги съм заинтригувана от факта, как нашият живот често е обвързан от най-малките, тривиални решения.”
Определено това е една книга, която задава въпроси и която води до диалог. Диалог не само с героите, а диалог със самите читатели. За морално-етичните връзки и отговорности, за философията на нашата екзистенция. Кое ни изправя пред дилемата понякога: Да бъдеш или-не? Двадесет и четири години след идването си в САЩ и мечтата на Даниела се сбъдва. Тя вече има първия си успешен роман и пише втори. Първата си книга тя посвещава на своите дядо и баба, които са и помагали през всичките тези години, за да има средствата да учи, работейки на две работи. Благодарна е на своята агентка, която и намира издателство, на своя издател, на приятелите, които четейки първоначалните текстове са помагали със съвети за развоя на героите,
на учителите си по писане и естествено на център Магура с чудесната водеща Изидора Анджел. За топлото посрещане, за професионално организираната среща, на емоционалната публиката и почитателите в Чикаго и не на последно място на нашата журналистка Ваня Крамер, изнамерила и представила талантливата ни писателка Даниела Петрова, причината да добавим повече духовни мигове към битовото си ежедневие.
Книгата ще излезе на български език другия месец със заглавие “Майката на дъщеря й”, издава я издателство“Сиела”.
Кина Бъговска
за вестник
„България сега“






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7