Симо Лазаров: Винаги спазвам моите 5 минути... закъснение

Начална страница | Личности | Симо Лазаров: Винаги спазвам моите 5 минути... закъснение
image

Симо Лазаров. Във времето на соца това име беше равнозначно на нещо като "Космоса на музиката". Звуците, светлините на лазера и самият музикант, зашеметяваха въображението ни с илюзиите за едно непознато място сред звездите, където цари хармонията на небесните сфери. Електронната музика си пробиваше път на световната сцена и имена като Жан Мишел Жар бяха първите й "пророци", а ние си имахме равен на него българин - Симо Лазаров.
Инженер по професия, той стана пионер в областта на електронната и компютърна музика в България, и остана най-добрият в тази област като композитор - творец, и едновременно с това - преподавател.
От години Симо Лазаров живее между две държави - България и Израел, където синът му Валентин Лазар постига успехи в същото поприще.
У нас Маестро Лазаров преподава в НБУ, където бе оборудвано най-модерното студио за електронна музика у нас.
Симо Леонов Лазаров е роден на 9 март 1948 г. в София. Като младеж се увлича по рока. Артистичната му кариера започва като музикант на клавирни инструменти в рок група "Везни".
През 1982 г. групата се разпада и Симо Лазаров решава да се занимава с електронна и компютърна музика. Дори защитава дисертация, свързана с компютърна музика. По-късно минава и през специализация в различни студиа за електронна музика, влючително и в парижкото IRCAM.
През 1973 г. Симо Лазаров става основател на първото електронно музикално студио в България в Радио София, където работи до 1999 г. Автор е на филмова, електронна и компютърна музика. С негови творби са озвучени много документални и игрални филми, както и телевизионни и театрални постановки.
Симо Лазаров има стотици концерти по целия свят, като по време на активната си концертна дейност, се усъвършенства и теоретично.
Може би нямаме толкова високо образован наш музикант, който така активно да съчетава теорията с пратиката.
Лазаров е учил в Музикалната академия в Прага, дипломната си работа написва в Техническия университет в София, където по-късно получава и докторска степен; специализира електронна музика в Братислава, а композиция - в Париж и Америка.
У нас става съосновател на Фестивала за електракустична, електронна и компютърна музика, както и на Форума за мултимедия "Компютърно пространство". През 1983 г. е записан като автор на изобретение в ИНРА, за "Метод за оценка на слуховите възприятия".
През 1999 г. основава Международния форум за електронна музика "Computer Music Space" - Атланта - Тел Авив. Има десетки издадени дългосвирещи плочи, CD и касетъчни албуми.
През 2004 г. БНР и музикална къща "SYNTHI MUSIC PROCTION"- Tel Aviv издадоха негова авторска музика  - "Антология Симо Лазаров от 30 компакт диска".
Симо Лазаров е почетен професор в НБУ и акедемик на БАНИ. През цялата си творческа кариера отдава голямо значение на преподавателската си дейност. Бил е преподавател у нас и в миналото - в Музикалната академия, Техническия университет и Катедрата по изкуства към СУ.
В чужбина е преподавал в "University of Ann Arbor" - USA, "Lancing University of Michigan" - USA, "University of Tel Aviv" - Israel, Университета "Аnahuak"-UNAM Mexico City.
Този извънредно талантлив човек, който е гордост за родината ни, в момента е в България.

Репортер на Impressio разговаря с него:

- Г-н Лазаров, вие продължавате да живеете между Израел и България...
- Да, така съм вече 21 години. Синът ми Валентин Лазар също е там. Неговите деца вече са големи. Тези дни единият имаше рожден ден.
- Те вървят ли по стъпките на дядо си в музиката?
- О, да. Дори и най-малкият, който е на 3 годинки и нещо - също. Имам общо петима внуци от сина и от дъщерята. Всички се родиха в Израел, но дъщеря ми вече не живее там, защото изпратиха зет ми на работа в Гватемала, и семейството се премести да живее там.
- Е, как е в Израел?
- Ами, не е лесно и там, но има закони и законност. Това, което липсва у нас. И още една съществена разлика - че евреите, ако не ти помогнат, поне няма да ти попречат. Там не помагат вече така, както се носи митът - това е мит, останал от миналото, но като не ти пречат, всъщност ти помагат. Освен това, когато видят някой талантлив човек, са склонни и да помагат.
Аз не съм вече така активен в концетната дейност - сега синът ми е много известен в Израел.
Той има няколко музикални програми и свири с най-добрите им изпълнители. Включително и с поп изпълнители. Концертите му са мултимедийни прояви - с много екрани, с много светлини, много звук. Синът ми е скромен и не парадира с успехите си, но аз съм горд с него и мога да кажа без да преувеличавам, че той е звезда - по-голяма от мен.
- Доколкото разбирам, и той, освен че композира и концертрира, също като вас, и преподава електронна музика?...
- Да, той има няколко програми, като една от тях е учебна. Преподава в училища, както и в консерваторията, и успя да направи и една своя собствена школа за електронна музика, в която има около 200 ученика. Едновременно му върви и концертната дейност. Също и композира музика. И дъщерята, и синът като малки свиреха на инструменти. Аз имах една група "БАМБУ", като бяха малки. Но дъщерята стана икономист, синът ми ме наследи.
- Една от последните ваши изяви, която съм гледала, беше "Божественото начало". Какво е Божественото за вас?
- Божественото начало е Човекът. Това, което е вдъхнато у него като дарба, като талант от Бог, и той трябва да го развива. Отнася се до  всички сфери на изкуството, не само за музиката. Именно тази линия - за духовното начало у човека, върви през целия спектакъл "Божественото начало".
- Като творец, който постоянно кръстосва по света и има много авторска музика, чухте ли за тукашните ни скандали с държателите на авторски права?
- Да. Ами, аз нямам проблеми с "Музикаутор", макар че и аз не знам какво точно се случва, защото факт е, че няма добра отчетност. И аз не знам "къде" и "колко" ме "продават", с изключение на БНТ и БНР. За там имам справка, но за другите радиа и телевизии няма никаква прозрачност.
Аз имам един американски филм - един от първите, които се направиха в България през 90-те години - "Deathstalker IV: Match of Titans", с който има истински прецедент: филмът се върти на много места по света, а аз не получавам никакви авторски хонорари. И "Музикаутор" не може да направи нищо. Аз съм съгласен, че издирването е много сложно, но е факт също така и че никой не ще да се занимава с това. По едно време направих сам един списък къде се върти филмът, и им го дадох, но пак нищо не се получи. Вдигнах ръце.
- С Жан Мишел Жар знам, че се познавате. Виждате ли се тук-там по света?
- В началото на кариерата ми общувахме по-активно. Дори аз съдействах за провеждането на неговите концерти в България. И сега сме във връзка, но много рядко можем да общуваме - той е много зает. Неговата кариера продължава много успешно.
- Сега, като се върнете назад във времето, към студиото в БНР, изпитвате ли някаква носталгия?
- Ентусиазмът навремето беше много голям. Ние горяхме в това, което правим. Работил съм с много хора, които няма как да забравя - те са част от моя живот...Юли Анков почина наскоро на 64. От инфаркт. Много сме работили с него и раздялата с такива хора ме изпълва с тъга, че времето е изтекло невъзвратимо, и че много неща остават само спомени.
Сега в студиото в НБУ има много млади хора - виждам в тях нашия младежки ентусиазъм, и това ме зарежда с някакъв нов оптимизъм, но онова, което е било, няма да бъде, разбира се. За нас!...
Обичам да се усамотявам в студиата си. Имам две домашни студиа и едното, което е на "Бенковска", го наричам "Аналогова подслушвателница". Защото инструменитте са аналогови - всички стари инструменти съм събрал там. А другото ми студио е там, където живея - в софийския ни апартамент. Това са, така да се каже, студиата на моите спомени.
- Казват, че студиото в НБУ е много модерно...
- Да. В НБУ има един Център за електронна музика. Много сериозно оборудван и много скъп, с един модерен диджей-пулт. Студиото е оборудвано с финансовата и приятелска помощ на сем. Станчеви - едни хора, които направиха този жест в памет на сина си Станислав Станчев-Стенли, който почина млад - беше композитор. Центърът носи неговото име.
- Какво правите в това студио?
- Основно обучаваме диджеи, и изобщо хора, които искат да създават звук по някаква творческа идея, независимо в какъв музикален стил.
- Някога вие тръгвате с рок група "Везни", после идва интересът ви към електронната музика. Отделно сте спец инженер. Сега техниката играе огромна роля в създаването на звук. До такава степен, че понякога човек остава разочарован, когато чуе певец с много "силно парче" да пее на живо?...
- Ами, има го това.
- Тези технически "измами" не ограбват ли музиката като изкуство?
- За добрите музиканти - певци и инструменталисти, техниката помага. На лошите - определено вреди. Колкото и да "заблуждават", както се изразявате вие. Защото идва един момент, в който нещата няма как да се скрият. Аз имам един такъв случай в чужбина. Слушам един диск - всичко е перфектно. Отивам на живо да чуя изпълнителката - една оперна певица, и оставам потресен - толкова фалшиво пя тази жена!...
Може да е била болна в онзи момент, не знам, макар че други музиканти ми казаха, че не съм се "заблудил" по време на живото й изпълнение /смях - б.а./. Според тях, тя си пее фалшиво, но компенсира това с помощта на техниката и чрез нея успешно прикрива фалша. И все пак, ето че идва един момент, когато истината няма как да се скрие.
- Нещо като героинята от филма "Флоранс"?
- Да, нещо такова.
- Има книги за вас...Последната излезе наскоро....
- Първата беше на Росица Бечева - много сериозна книга - монография. Бечева ми е колежка и знае много неща, така че се получи нещо наиситна компетентно. Последната книга - "Сред звездите: Симо Лазаров и музикалният авангард (хроники)" е на журналистката и поетеса Силвия Стефанова, с която работихме заедно по "Божественото начало", и също се познаваме от много години. Правили сме заедно няколко спектакъла.

- В предговора на книгата на Силвия Стефанова се правят някои заключения, с които аз обаче не мога да се съглася, защото те противоречат на успешната ви кариера по времето на соца. Та вие бяхте възприеман като един "бог на сцената" и никакви "сенки на миналото", за каквито намеква авторката, не кореспондират с оценката за личността ви в миналото. Няма "сенки", които да са попречили на вашата кариера...
- Съгласен съм с вас, но Силвия като автор вероятно има предвид някои други неща, свързани с политиката изобщо. За мен възможността да направя студио в БНР беше голям шанс и щастлив период и в професионален, и в личен план. Навремето Тодор Живков гледа веднъж мой концерт и видях, че беше много впечатлен.
Това беше на един концерт в Международния студентски лагер в Приморско, който веднъж се отложи заради морска буря. Изля се такъв проливен дъжд, че отнесе декора и се наложи в София да правят нов, а ние се надявахме това да продължи по-дълго, за да бъдем по-дълго в компанията на красивите студентки наоколо. /смях - б.а./ Но, по темата: фактически тогава Живков за пръв път видя мой концерт и съвсем очевидно, много му хареса.
Вижте, аз не залитам по никакви партии, за мен е важно изкуството, но ако трябва да съм обективен, мога да кажа, че някога държавата подпомагаше артистите. След промените през 90-те "пазарът" се стесни и това беше основната причина да заминем със семейството ми в Израел.
- Въпреки забележката ми към предговора, трябва да признаем на авторката на втората книга за вас - Силвия Стефанова огромния труд и високата оценка, която ви дава - тя ви сравнява с големи имена в музиката и е включила фактологичен материал, който представлява историческа хроника на процесите в Западна Европа и България през 20-и и началото на 21-ви век не само в сферата на музиката.
- Така е. Книгата се разпростира на широк културен фронт. Силвия е журналист и радиоводещ, поетеса. Нейната книга "Сянка от копнеж" беше представена в Япония, Балет "Арабеск" направи спектакъл по тази нейна книга.
- Вярно ли е, че винаги се появявате 5 минути след обявения час на концертите си? И сега ли правите така?
- Да, винаги го спазвам това. Моите 5 минути закъснение винаги са предвидени. Въпреки че на среща отивам винаги 5 минути преди срещата. А историята с "5-те минути" закъснение се получава винаги, някакси - каквото и да правим. Как започна всичко: С първия ми импресарио Сами, Бог да го прости, пътувахме на турне към Варна и минахме през Пловдив, за "по-близо". Въпреки това и голямата жега по време на пътя, пристигнахме точно навреме във Варна, но концертът, кой знае защо, започна с 5 минути закъснение.
В друго турне тръгваме с камион и рейсове - много хора бяхме, към 50 човека, и в един момент се оказва, че камиона не са го заредили с масло и този камион на 50 километра преди Русе закъса. Цялата ни техника беше в него. Какво да правим? - Всичко пренасяме в рейсовете и под голямо напрежение си продължихме пътя. Пак и въпреки всичко, пристигнахме навреме, но концертът пак започна с 5 минути закъснение. И трети път имаше, когато щяхме да закъснеем за един мегаспектакъл в Бургас, за който бяха поканени 500 души изпълнители и беше много отговорно всичко - ако закъснеем, разместваме целия синхронизиран план.
Всичко беше предвидено да се предава по радиото, синхронизирано до секундата, дето се казва. А нас ни хваща на пътя един невероятен тайфун - не вярвахме, че ще успеем да пристигнем не само навреме, а изобщо. Но пак пристигнахме навреме. Така се роди митът за 5-те минути, които винаги "пристигат навреме"...
По онова време се роди и един бисер на Сами: "Началото - лошо, а краят - печален!"
Тази фраза ни остана като наш си лаф през годините.
- Вие сте евреин по потекло, но не носите еврейска фамилия...
- Да, вместо Лазар, съм Лазаров. Синът ми сега носи фамилията на прадядо си - Валентин Лазар.
- Като казахте Лазар, се подсетих да ви попитам, вярно ли е, че в този род концерти с електронна музика вече не се използват лазери?
- Да, лазерът е опасно нещо. Колкото и да се контролира, крие опасности да ослепи хората. И мен са ме боляли много очите след концерт. Сега се използват друг вид устройства. Един концерт в мащабите на електронната и компютърната музика, изисква екип с големи умения в областта на техниката и електрониката. Подбира се внимателно - от компетентни хора. При нашия род изкуство, музиката и техниката са неотлъчно свързани.
- В света хората като вас се броят на пръсти, доколкото знам. Да имаме такъв човек и да не го използваме при един такъв форум като "Пловдив европейска столица"?...Всъщност, да ви попитам: Вие отказахте, или изобщо не ви поканиха за откриването?...
- Не са ме канили. Но и по-добре... Сега обаче много хора в България ми задават същия въпрос и ме питат защо не направя един концерт в Античния театър в Пловдив? Аз харесвам тази идея. Така че може да се помисли по нея. 
- Най-големият ви концерт в Израел?
- Поканиха ме да свиря на 50-годишнината от създаването на държавата през 1998 г. Държавата Израел ми гласува доверие, Пловдив - не. /смях - б.а./
- Носи ли ви удовлетворение преподавателската работа?
- Огромно. Да работиш сред младите е зареждащо, и същевременно с това - полезно. Това е всъщност Божествено начало в действие. Да насочиш един млад човек, да му помогнеш да развие таланта си, Божественото в себе си. Преподавателската работа за мен е призвание, което ми носи голямо удовлетворение.

Еми МАРИЯНСКА
impressio.bg
за в. „България СЕГА“
Колаж: Юлиян Илиев, снимки: авторката






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7