Полина Пеева: Художественият стил се изгражда цял живот

Начална страница | Личности | Полина Пеева: Художественият стил се изгражда цял живот
image

Полина е художник и преподавател по изобразително изкуство. През 2007 г. завършва Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“ със специалност „Изящни изкуства – Стенопис“ и „Педагогика на изобразителното изкуство“, а 2009 г. – магистърска степен по „Изящни изкуства – Стенопис“. През 2007 г. започва работа като преподавател в България - гр. Разград. От 2013 г. живее в САЩ - Чикаго и преподава изобразително изкуство в Ново българско училище в Нейпървил. Благодарение на професионализма й децата в училището имат възможност да се запознаят с много нови техники и материали, да участват в конкурси и в изпълнение на различни проекти. Полина Пеева е и автор на логото на училището. Участвала е в много международни изложби в България, Германия, Франция. Едно от известните й произведения – мозаечното пано „Напред! Науката е слънце“ – е на постоянно изложение във Великотърновския университет.
Предлагам на читателите на в. „България СЕГА“ едно интервю с художничката и преподавателката по изобразително изкуство Полина Пеева.
С.Г.: Големият български художник Димитър Казаков – Нерон, казва че „за изкуството са нужни две сърца – едно, което да го създаде, и друго, което да го оцени“. Как е при теб – тези две сърца в хармонична връзка ли са?
П.П.:  Сърцето е едно. Абсурдно е да възприемаш, да живееш, да чувстваш и да оценяваш с две сърца.

С.Г.: Ти успя ли вече да наложиш свой индивидуален художествен стил?
П.П.: Художественият стил се изгражда цял живот. „Всичко тече, всичко се изменя“ – Хераклит.
С.Г.: Картините или художествените произведения на всеки автор са като протегната ръка към нас, хората - в тях има послание. При теб спонтанно ли се ражда то или изкристализира в процеса на създаването им?
П.П.: Няма протегнати ръце. Има съзидателност, има или няма емоции, има или няма професионализъм. Стремя се да създавам красота и да показвам повече от това, което Бог ми е дал.
С.Г.: Знаем, че художникът не се пенсионира, но не се ли уморява?
П.П.: Художникът не се уморява по пътя на доброто и красивото. Но... и той е човек! И все пак пенсионирани творци няма!
С.Г.: Казват, че широко скроеният творец си личи по формата на неговите произведения. Как избираш твоя формат?
П.П.: Какво значи широко скроен художник? – Този, който не забравя, че форма без съдържание няма. В моята работа се старая да ги има и двата компонента, въпреки съвременния консуматорски свят, който възприемайки формата, трудно достига до съдържанието.
С.Г.: Едно от най-известните ти произведения е мозаечното пано „Напред! Науката е слънце“. Разкажи ни нещо повече за него.
П.П.: Моето мозаечно пано „Напред! Науката е слънце“ е монтирано на фасадата на ректората на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Това беше моето дипломно задание, високо оценено от преподавателите в университета и от представителите на НХА „Николай Павлович“ в София. Това беше шанс, дипломната ми работа да бъде реализирана в материал, в конкретна архитектурна среда. В продължение на шест месеца изработих 20 бр. панели с размер 50х50 см, носители на композиционното решение в материал смалт /квадратчета 1х1 см/. Мозайката беше изпълнена в класическа техника. За мен беше чест творбата ми да бъде удостоена с официално откриване, на което гост бе министър председателят на България – Бойко Борисов.
С.Г.: В какви изложби си участвала?
П.П.: Изложби в София, В. Търново, Разград, Витенберге – Германия, Шалон-ен-Шампан – Франция. Показвала съм мои картини и по различни поводи в Чикаго.
С.Г: Освен художник, ти си и преподавател по изобразително изкуство. Кое е най-важното, което искаш да предадеш на твоите ученици?
П.П.: Стремя се да възпитавам в децата умения да рисуват и свободно да изразяват душевността си. Да бъдат свободни хора, които, знаейки азбуката в изобразителното изкуство, да могат да изразяват себе си и света, който ги заобикаля. Имам добри успехи с децата, които ръководех в България, както и с тези тук в Чикаго. Всичко това изпълва работата ми като учител със съдържание. 
С.Г.: От 2013 г. преподаваш изобразително изкуство в Ново българско училище в Чикаго, логото на училището е твое дело. Как този просветен български център в Америка допринася за културното и естетическото възпитание на българските деца зад граница?
П.П.: Бях ученичка в четвърти клас, когато направих логото на училището ми „Никола Икономив“ в Разград, така че това не бе нещо ново за мен. Винаги съм работила за това децата в България, както и тези, които са извън нея, да не я забравят и да се гордеят с произхода, културата и интелекта си.
С.Г.: Какво ще пожелаеш на читателите на в. „България СЕГА“?
П.П.: Пожелавам на всички най-вече здраве, без него всичко друго няма значение. Където и да се намират по света, да пазят България в сърцето си!

Снежана Галчева –
Председател на Салон
за българска култура и духовност – Чикаго

в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7