Ник Станчев: Смятам, че известните личности в България могат да са позитив, но не и решаващ фактор за даден проект

Начална страница | Личности | Ник Станчев: Смятам, че известните личности в България могат да са позитив, но не и решаващ фактор за даден проект
image

Филмът „Танго в тунела“ бе селектиран в основната програма на тазгодишното, 23-то издание на “София Филм Фест”.
Той бе включен в рубриката „Ново българско кино“ и е един от 7-те български филма, включени в програмата на фестивала. Продукцията е изцяло независима и не се ползва от държавно финансиране. Режисьори на лентата са Ники Станчев и Стоян Анов, като за втория филма е дебют. Продуценти са Златето Керемедчиева и Диляна Данева, оператори Момчил Александров и Емилиан Дечев.
Филмът е съвременна българска драма, която проследява живота на младия мъж Тони (Ники Станчев), който е изоставен от родителите си, както и взаимоотношенията му с обкръжаващия свят.
Ники Станчев стартира кариерата си като актьор, а днес е един от най-перспективните млади режисьори, които имат възможността да работят на българската киносцена.
Към днешна дата преподава в школа за актьорско майстворство.
През 2015 г. излиза дебютният му пълнометражен игрален филм като режисьор и сценарист - „Момичето от НиЗката Земя“. 2016 г. Снима  късометражния си филм „Луксозна Смърт“, който бива селектиран на няколко фестивала, от които номинация за най-добър късометражен филм на "Barcelona Planet Film Fest, както и сред 10-те най-добри късoметражни български филма в наградите на Българската филмова академия. През 2016 г. поставя и първата по рода си за България фетиш постановка „Феята на Страстта“, селектирана за Аскеер в категория „Иновативна драматургия." (2017).

Сподели какви бяха отзивите  за „Танго в тунела“ след „София Филм Фест”?
След премиерата, за наше щастие получихме добри отзиви, очакванията бяха  оправдани, залата беше пълна – доста хора ни уважиха – имаше публични личности, хора  дошли от чужбина , от локациите, които сме снимали. Организаторите на феста бяха  подготвили коктейл след края на филма , за което  изключително  много благодарим.
За  нас, да съчетаем премиера с най- голямото филмово събитие  в България  е чест.
Прочетохме критики, които бяха позитивни и с много с добър анализ на филма – показващи , че сме  успяли да акцентираме върху това, че филма  говори за обърканото младо поколение , неговите проблеми, комплекси, търсения, мечти, което означава, че ние сме си свършили работата. Тепърва „Танго в тунела“  започва да се пуска по фестивали, ще има няколко частни прожекции, на които сме поканени – едната от тях е благотворителна. Живот и здраве в началото на 2019/2020 г. ще тръгне по екраните.

След успеха на “София Филм Фест”вече имате ли нови проекти?
Ние доста бързо се организирахме и решихме да започнем един по-жанров филм – хорър фентъзи.  Решихме, че освен хорър,  ще вкараме един  по- фентъзи, по-приказен елемент т.е. ще се опитаме да съчетаем нещата между двата жанра с цел  да  е по -увлекателно, насочено към младите хора, с по- комерсиална цел.
Търсим главно  подрастващата публика , не толкова арт фестивали.
Малко преди да завършим монтажа на „Танго в  тунела“ написах сценария на филма. За  мое щастие, след написването му, за няколко седмици вече имахме продуцент, който да повярва в нас - Василена Спасова, и заедно с нашата продуцентка Диляна Данева, съчетаха време и усилия и започнаха снимки по проекта.
Филмът изискваше доста зимни локации, за това трябваше да започнем доста бързо. Самото заглавие „SnowCrowers“  ( „Пълзящи по снега“) е обвързано с един зимен катаклизъм, за съжаление зимата свърши по -рано ( смее се), за това сме в процес на снимки, защото много от интериорите, за които не е проблем снега са заснети, но тези, за които е нужен  ще почакат до идната зима. Този проект  ще  бъде реализиран 2020г,  до тогава имаме времето и енергията да  разпространим и изконсумираме позитивите от „Танго в тунела“. Нашият екип е между два нови и коренно различни проекта.

Има ли известни лица  в SnowCrowers?
Не , няма. Смятам , че известните личности в България могат да са позитив , но не и решаващ фактор за даден проект дали е продаваем или не.
Ние сме едно много силно „артистично семейство“, което работи последните 10 г по различни публични проекти, и  мисля че  заслужаваме   спектъра да е насочен към нас и нашия талант.
Във филма участват, както  и в „Танго в тунела“   - Диляна Данева и  Златето  Кереметчиева, главен актьор  е Никола Първанов – млад и много талантлив актьор от Пловдив.
Йонко Димитров ( също от „Танго в тунела“ ) и  Стоян Любенов -  играят побъркани музиканти, които в този зимен катаклизъм са  единствените оцелели и търсят други хора.  И единственото зло- самият SnowCrower, който  бе направен с практични ефекти от нашия арт  директор – Диди Шипочка. Тя изгради всичко от костюм до маска, за да може каскадьора да го изиграе. Разбира се, ще има добавени и СJI -ефекти  на определени места, но като цяло филма е с практични ефекти.

Защо избрахте да не залагате на известни актьори?
Смятам, че нашите известни актьори имат достатъчно поле за изява  и харесваме някои имена доста, но искаме нашият капацитет и талант да покаже, че сме не по -малко добри от вече установените имена.

Спомена, че  SnowCrowers е насочен към младата аудитория, как мислите да я  привлечете във време на онлайн сериали, инстаграм инфлуенсъри, блогъри и  влогъри ?

Много хубав въпрос!
Не смятам, че интернет   платформите са някаква форма на конкуренция, защото лично аз като режисьор- за мен е важно един продукт визуално, звуково, актьорски и сценографски да е на световно ниво.
Целият проект ще бъде озвучен на английски т.е. ще има българска и английска версия, за да може да продаваем, мислим да контактнем Netflix.
Лично аз обичам нещата да стават по трудния начин, но изпипани и целокупни, отколкото да стават  кратки клипчета, които да се формулират от Share- ове и Like-ове.
Екипът ни също има своите почитатели и последователи, смятам че младите, които ще следят проекта още от трейлър и  тийзър ниво по различните платформи, ще се „зарибят“ достатъчно за да бъдат достатъчно нетърпеливи да го изчакат.
Смятам, че интернет, колкото и да е модерен с целият му плей граунд и всички платформи, има минуса на прекалено консуматорска реалност- прекалено много хора пускат прекалено много неща за прекалено кратко време и искат да им се обърне прекалено много внимание.
Ние не се абстрахираме от модернизма, напротив, дори сме закодирали интересни препратки, допълнителни клипове, тийзъри и те вървят заедно с филма.
НО винаги ще търсим големият екран, големите тв и платформи като Netflix.

Отделят ли се достатъчно пари за българско кино?
Те се отделят, ако говорим за държавни. Ние  с такъв проект нямаме шанс за финансиране. Практиката показва, че  тези филми, които се финансират са социални  драми, комедии или по-битови филми. Това не го казвам като критика - това е реалността.
Може би хората, които решават и разпределят  парите смятат, че лицето на българското  кино трябва  да е свързано с такива проекти.
За нас, за 2019 г., при този отворен свят и разнообразни жанрове смятаме, че не може да се концентрираме само в един жанр.
Т.е.  това, че ние правим хорър -фентъзи, не означава, че издържано и увлекателно като лента, няма да набере своити позитиви. Ако набере своите позитиви и в България започнат да се дават пари за това нещо.

Може ли да се каже, че през последните години има възраждане/събуждане на българското кино?
О, да, определено!
Всяка година се правят все повече и повече филми. „София филм фест“ го доказа. Освен „Танго в тунела“  имаше още 6 български  филма, което от края на миналата година и началото на тази, за период от 3-4 месеца да имаш 7 български, пълнометражни филма, (като до края на тази година ще излязат и други ленти), за този малък пазар, това значи, че определено се случват нещата. Има доста нови и млади режисьори и установени такива.

Прави ми впечатление, че има много нови филми напоследък, но те  не стигат до никъде, какъв според теб е проблемът?
Много  от нещата, които се случват не могат да се нарекат изкуство, независимо ,че им е лепнат етикет филм.
Поради тази причина хем се случват доста  неща, хем доста хора правят проекти, но  нямайки качество и конкуренция на качество, нашият зрител все още няма да е готов да дава пари и да ги следи  по кината.
Така че въпросът не е в бройката, а в качеството.
Ясно е, че всеки иска да прави и да бъде показван, но тази конкуренция не е качествена, а количествена.
Докато тази конкуренция не стане качествена, ние няма как да имаме световна разпознаваемост.
Основната ни цел на нашия екип винаги е била да се популяризираме навън. За да се популяризираме  в световен  мащаб ние трябва да имаме качествен продукт.
Там си има не малко количество.
Апелирам към младите творци и не толкова млади творци да имат повече какво да кажат, а не толкова да  показват  или да се показват  те самите.

Бояна БОЯДЖИЕВА
за в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7