Анна Ламбрева – първата българска околосветска пътешественичка

Начална страница | Личности | Анна Ламбрева – първата българска околосветска пътешественичка
image

„Нова Зеландия е страна тъй далечна на юг и тъй откъсната от останалите континенти, щото лесно се разбира защо тук малко знаем за останалия свят. Онова, което знаехме за българите, беше само, че току-що са се освободили от турското робство и се стремят да съградят национален характер като свободна държава.“ 
„Дюнедин, родният ми град, и гдето г-ца Ламбрева прекара по-голямата си част от пребиваването си тук, е най-южният университетски град в света. Той е признат за важен център в културно-образователно отношение. В тоя град можах да чуя многобройните сказки на една българка. България, с нейната слава на велико минало, златната епоха при цар Симеон, тъмното робство, борба за освобождението, възхода и пр., всичко, в което диша благородството на българина, стана познато на нашата университетска младеж и бъдещи водители на Англия. Какво направи г-ца Ламбрева? Тя откри най-скритите гънки от сърцето на своя народ – копнеж и любов към свободата. В горещото слово на говорителката се четеше безграничната любов към родината.“
„Но г-ца Ламбрева не се задоволи само с това. Тя даде на печата няколко статии пак на тема България, написани в красив, увлекателен език. Тя свърши своето. Нашето дълбоко почитание към страната й.“
„Като се има предвид, че г-ца Ламбрева не дойде с никаква специална мисия, а просто на гости в страната ни, България дължи своята признателност към нея. Завръщайки се в родния си край, тя отнесе със себе си най-добрите ни благопожелания, оставяйки в сърцата ни надежда, че тя в голяма степен можа да съгради онова международно приятелство и добра воля, върху която се базира бъдещият световен мир. Несъзнателно тя беше един благороден апостол за хората от тия две далечни земи – България и Нова Зеландия.“ – сър Дж. М. Томсън, бивш министър на просвещението и професор по философия в Уелингтън

Роден град и образование

Анна (или още Анка) Ламбрева е родена през 1895 г. в град Карлово. Произхожда от бедно семейството, в което израстват пет деца. Трети прогимназиален клас завършва в родния си град. Родителите й нямат възможност да я издържат, за да продължи образованието си. Но тъй като е изключително упорита, ученолюбива и трудолюбива, заминава за Пловдив. Там живее в пансион, плаща го от парите, които припечелва като слугиня и завършва гимназия.
Впоследствие Анна работи като наемна учителка в Карловско. Работата, която обаче върши, бързо я отегчава. Решава да замине за София и учи медицина. Не след дълго оттам отпътува за Цариград. Започва обучение за медицинска сестра в Американския колеж като заедно с учението работи в болница.
Случва се така, че един от пациентите, за които трябва да се грижи, е мистър Тейкон - англичанин, живеещ в Нова Зеландия. Той е тежко болен на легло. Анна се грижи всеотдайно както за него, така и за всички други поверени й пациенти. След време здравословното състояние на англичанина се подобрява, той става на крака. Радостен се завръща в Нова Зеландия. Годината е 1922.

На път за Нова Зеландия

Изминават пет години, но мистър Тейкон не забравя за Анна. Тя така неуморно го е лекувала, била е толкова сърдечна и благородна... Той я нарича дори „своя спасителка“.
В един хубав ден Анна съвсем неочаквано получава писмо. Мистър Тейкон я кани да замине за Нова Зеландия и предлага да закупи билета й.
Анна Ламбрева приема поканата. През 1927 година се отправя към Нова Зеландия. В онзи съвсем непознат за нея свят, далече от близки и приятели, тя заживява в град Дюнедин/Дънидин. Грижи се за болната дъщеря на мистър Тейкон, за семейството и къщата... „Там, край брега на океана, гдето вечер палми като сенки надничат над хоризонта, мимози и лилии са цъфнали посред зима, по балконите ясмин и виргиния, а в гората циклами.“ – с тези думи Анна описва мястото.
Ето какво пише още: „Това е Нова Зеландия, защото само думи не са в състояние да опишат красотата на тая страна, тъй като природата не е била никъде другаде в света тъй щедра, както в този малък скъпоценен камък, хвърлен далеч в Тихия океан.“  (...) „Могъщо и красиво вървят ръка за ръка вечно димящи вулкани и горещи извори под снега и леда; изригващ гейзер, под него клокочи студено поточе; кипяща, черна кал, а за миг утихваща и мъртва като отколе замръзнала лава. Страна на дивото и пленителното – това е Нова Зеландия.“
Но носталгията бързо обхваща Анна. Нейната родина и близките й липсват  толкова много...  Размисляйки за всичко в България, тя решава да започне да разказва за родината си и по този начин да направи страната си позната на новозеландците.

Благородният български апостол

Първоначално Анна Ламбрева провежда лекции в Дюнедин. След това изнася  семинари в Окланд, Уелингтън и други големи градове на Нова Зеландия. По-късно пише статии, посветени на географията, историята и етнографията на България, които се публикуват и четат с огромен интерес.
Но това не е достатъчно за нея. Тя непрестанно търси нови начини да разказва за България и нейната култура. В стремежа си да популяризира българските традиции и фолклор Анна организира безплатен курс по българска шевица. Курсът се провежда в едно от елитните женски дружества на Нова Зеландия. Там не само се получават знания за богатството на българската везба и се изработват български шевици... Заниманията са още една прекрасна възможност да се говори за България – този път в средите на заможни и влиятелни личности.
Професорът по философия в Уелингтън – сър Томсън се изказва с огромно възхищение за Анна и България: „Ако една страна може да роди една дъщеря с достойнство, характер и високи идеали, трябва да е страна с хора също с високи идеали и фини възгледи.“

При маорите

Желанието на Анна Ламбрева да пътешества и опознае света не я задържат на едно и също място. Тя решава да замине при маорите – коренното население на Нова Зеландия. При тях живее няколко месеца и с голям интерес изучава тяхната древна култура, танци, легенди, скулптури и божества...
В дневника си тя пише: „Но чия е била тая прекрасна страна и кои са били нейните истински обитатели? В наниза на вековете тя е била неизвестна, а маорите по предание говорят за странни обитатели, които заварили. Те не били обикновени хора – видения, „кахи-типуа“, руси, здрави, с едро телосложение, малко на брой и скоро се претопили с новодошлите днешни маори. „Маори“ значи „велико преселение“. Научните изследвания се стараят да докажат, че те са дошли от Индия, други – че са родственици на страната на фараоните, главно емигриращи части от израиловото племе.“

„Две маорски задруги живеят до самите гейзери, но тези мургави обитатели малко се интересуват за причината на това тъй рядко явление. Пред вратите на техните домове земята като че ли е нарочно продупчена и оттам като от самовар излиза вряла вода. Яденето скоро увира над тях, а там, дето са най-гъсто, са построени самите жилища, за да топлят зиме голия под, на който спят.“ „Маорът изобразява всичко, каквото му дойде на ум.  Резбарството на къщите на вождовете е от особено естество. Маорите са поетично племе.“

Завръщане в България

След тъй зареждащите я срещи с маорите, след редица пътувания из Нова Зеландия Анна решава да се завърне в България. Но преди това, за да види други страни и народи, тя решава да посети Тасмания и Таити. След това заминава за Самоа и Фиджи. Оттам се отправя за Лос Анжелис, на север достига до Ванкувър... По-късно прекосява цяла Канада от запад на изток... Пристигайки на източното крайбрежие на САЩ, пътешества надлъж и нашир... Впоследствие от канадския остров Нюфаундленд заминава за Европа...
През 1930 г. Анна се завръща в родната България. Заредена с енергия, изпълнена с впечатления, преливаща от вълнение, че е отново сред близки и приятели, тя изнася многобройни лекции. В тях разказва за далечни и екзотични страни, за планини и океани, за традиции и народи, обичаи, култури... В много от лекциите в детайли описва живота на маорите, запознава с живота в Нова Зеландия... Нейните лекции са обичани и очаквани с трепет. Пред своите сънародници тя разкрива един почти неизвестен, но безкрайно интересен свят. А относно маорите...  Анна винаги е казвала, че техният свят е загадъчен, изпълнен с много красота и легенди, с мистерия и екзотичност...
Жадна за знания и пътешествия из света, любознателна да се докосне до нови и нови непознати народи и култури, Анна не остава дълго в родината си. Този път тя решава да замине за  Иран и преживее лично разказите и чудатостите на древна Персия.

В Иран

В средата на 30-те години Анна вече живее в Иран. Тя владее седем езика, кара мотор, язди кон и камила... Преди това е обиколила малко познати страни, създала е многобройни познанства, впечатленията й преливат...
В Иран Анна се движи в интелектуални среди. Тя е навършила 40 години и предложения за женитба започват да й правят петролни магнати, шейхове, министри... В началото на 40-те години се омъжва за англичанина Абести и е щастлива. Но макар и живеейки с англичанин в Иран, тя завинаги остава българка. Както преди, така и сега, тя носи България в душата си, където и да е по света.
В началото на Втората световна война, в Иран я съветват да се откаже от българското си гражданство. Тя категорично отказва с думите: „Господа, аз съм българка...“ След този отказ Анна е заточена в концлагер в Ливан. След като е освободена, пътешества из Азия. Впоследствие продължава да пътува: САЩ, Англия, Виена...

Околосветската пътешественичка

Анна Ламбрева е първата българска пътешественичка. Тя посещава: Турция, Сирия, Месопотамия, Ирак, Персия, Гърция, Египет, Индия, Цейлон, Австралия, Тасмания, Нова Зеландия, Британска Колумбия, Канада, САЩ, Англия, Ирландия, Шотландия, Франция, Швейцария, Италия, Австрия, Югославия, островите Таити, Фиджи, Самоа, Хавай... 
Жизненият път на Анна започва от България. Там и завършва. След смъртта на нейния съпруг през 1970 година, Анна (75-годишна) се завръща в България. Починала е  през 1976 г. (на 81 години) при свои близки в Карлово.

Българската царица на Южните морета

Още през 1939 г. Анна Ламбрева издава в България книгата си „Царицата на Южните морета. Из моята околосветска обиколка.“ В нея тя пише:
„Посветена на ония, които след дълго боледуване за първи път се радват на топлите слънчеви лъчи...; (...), на ония, които биха желали да пътуват, но нямат средства, както и на ония, които ги имат, но нямат смелост; на ония, които са преодолели всички пречки, обиколили са целия свят, били са на най-красивите кътчета на земята, но теглени от любовта към родината, пак се връщат;

но най-вече на ония, които обичат България!“

Д-р Ваня Велкова
в. “България СЕГА“, Берлин






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7