„Петя на моята Петя“ – новият проект на най-добрите сценаристи и режисьори в България

Начална страница | Личности | „Петя на моята Петя“ – новият проект на най-добрите сценаристи и режисьори в България
image

Миналият месец, на 25-ти април, се навършиха 57 години от рождението на Петя Дубарова. Родена в град Бургас, ученичка в Английската езикова гимназия, тя се превръща във вдъхновение за много поколения. Умението да пише, искреността в поезията й, наивната чистота и дълбоката проницателност превръщат Петя във феномен на българската литература. Сложила край на живота си, едва 17-сет годишна, тя оставя богато творчество и безброй загадки.
50 години по-късно е на път да бъде реализиран първият български игрален филм за Петя Дубарова. „Петя на моята Петя“ проследява живота на съвременната Пета, Петя от 21-ви век и паралела в него с историята на Петя от Бургас, родена в началото на 60-те на миналия век.
Главните сценаристи на филма – Нели Димитрова („Възвишение“, „LOVE.NET”) и Валентина Ангелова (“Под прикритие“, „Скъпи наследници“), дадоха ексклузивно интервю.


Откъде възникна идеята да бъде създаден филм, в който се разказва за живота на Петя Дубарова?
НЕЛИ ДИМИТРОВА: Аз инициирах всичко и съм доволна, че поне веднъж в живота си бях толкова спонтанно решителна. От ученичка съм голям фен на творчеството на Петя Дубарова, в училище пишех някакви есета за нея, за стиховете й, с които разревавах целия клас, включително и учителката си по литература, (тогава) другарката Захариева. Има едно стихотворение на Петя – „Моят ад“, което е написала на рождения ми ден (31.08) в Тетевен (родния ми град). Когато открих това (бях на 15-16), откачих. В тийнейджърските си години всяко момиче има своя ад, идентификацията ми беше изключително силна. Мисълта, че Петя е писала някъде съвсем близо до мен точно това стихотворение, докато аз съм духала свещички за десетия си рожден ден, ме порази. Тогава изключих случайността като опция, започнах да търся в творчеството й други знаци (тогава си ги приемах, че са лично за мен). Разбира се, сега съзнавам колко наивно изглежда всичко това, но не то е важно. Важно е, че творчеството на Петя е за всяко момиче, което минава през пътя на съзряването, което търси своята инициация. Петя помага, много помага, затова и години по–късно (сякаш подсъзнанието ми реши кога съм готова, а може би самата Петя ме подсети), предложих на Валя да направим заедно този сценарий. Исках да работя с някого по този сценарий, не заради сложността на материята, а заради споделеното изживяване. На този етап от живота ми категорично смятам, че творчеството на Петя Дубарова, животът й, всичко около нея, е за споделяне. После всичко се разви много бързо – поканих за наш продуцент Николай Урумов, с когото сме работили в ситкома „Домашен арест“. Бонус беше, че той е от Бургас и много лесно направи контакт с Елица Дубарова (сестрата на Петя). Тя държи всички авторски права върху творчеството на Петя и без нейната благословия нямаше как да започнем работа. Тя ни прие, изслуша ни и каза ДА. После с Ники поканихме за режисьор Александър Косев и така започна всичко, през 2016-та. Кино в България се прави бавно.
ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА: Нели през годините е работила с много свои студенти по различни проекти. Не знам защо реши да предложи точно на мен да напишем сценарий за Петя Дубарова. Аз не съм просто фен на поезията й, аз бях буквално обсебена от Петя Дубарова през тийнейджърските си години. Нели не знаеше (или поне не помнеше) този факт, когато спонтанно ми подхвърли идеята и ми се струва, че малко се изненада, когато аз изригнах щастливо и започнах да бълвам факти от живота на Петя, които имаха допирни точки до събития в моя живот. Като това, че когато бях на 17 г., присъствах с няколко други съученици на един учителски съвет уж за да ни отличат, но директорката се постара да ни постави на място с няколко унизителни и неадекватни смешки, за да не се самозабравим. Преживях много бурно и емоционално случилото се, а мама, която много добре знаеше страстта ми по Петя Дубарова, не си отдъхна, докато не навърших 18. Така че, предполагам, идеята за този филм винаги е съществувала. Просто е чакала момента, в който Нели и аз ще сме готови за нея.
Защо решихте да има 2 паралелни линии в разказа - на младата и съвременна Петя и Петя, живяла преди повече от 40 години? Къде са пресечните точки между двете жени, респективно - двете поколения?
Н. Д.: Вярвам, че всички ние, на тази Земя, а и извън нея, сме свързани. Изключително ме вълнуват поколенческите връзки, приемствеността, надграждането. Валя споделяше моите виждания, затова и нито за миг не сме мислили да направим просто биографичен филм за Петя Дубарова. Вълнуваше ни нейната личност, а не биографичните подробности (които се знаят от доста хора). Другият въпрос, който не ми даваше мира, беше – „Какво би станало, ако Петя беше останала жива?“. Истинският ключ към сюжета дойде от разказа „Петя на моята Петя“. Не сме направили интерпретация на разказа, но се подсетихме, че можем да съчетаем времевите пластове и само да спечелим. Конфликтът в сценария е константен, не е подвластен на времето – то уж е различно (1979 – 2019), но дали е така наистина?!
В. А.: Пресечните точки сме Нели и аз. Ние сме съвременното момиче, което открива “своя пристан зелен” в стиховете на Петя. За тази силна връзка, която може да бъде създадена между автор и читател (еднопосочна вероятно, но не задължително) без дори да са се срещали, ни се искаше да разкажем. За вдъхновението и благодарността, както и смирението пред таланта на Петя и приемането на собствените си ограничения по отношение на нейния талант – това не е биографичен филм за Петя Дубарова, това е ода за таланта й, който продължава да озарява света 40 г. по-късно.
Лично Вас, какво в стиховете на Дубарова Ви плени, което е онова нейно качество, което години по-късно я прави да звучи актуално?
Н. Д. : Смелостта да бъде болезнено откровена.
В. А.: Момичешкият свят – пъстър, многосърцат, невинен, неустоим. Независимо на колко е години, във всяка жена живее онова момиче, което знае, че морето и лятото и целият свят са само нейни и на никой друг.
Кои са актьорите, на които се доверявате да изиграят главните роли?
Н. Д.: Съвременната Петя ще изиграе прекрасната Александра Костова, която зрителите познават от чудесния филм „Маймуна“. А коя актриса ще влезе в образа на Петя Дубарова – не ни се сърдете, но все още е тайна. Ще кажа само, че в България няма по–подходяща актриса от нея, че това беше първото ни решение и че през всичките тези години на подготовка и за миг не сме си помислили за друга.
В. А.: Според мен кастингът ни е разкошен, другите главни роли са поверени на едни чудесни-чудесни млади хора, както и на някои много обичани и опитни актьори. Заслугата затова е изцяло на режисьора Александър Косев, който освен огромен опит в избора и работата с актьори, има и страхотен подход.
С няколко думи – защо трябва да бъде подкрепен този проект? С какво той е значим?
Н. Д.: Това, че ще припомни коя е Петя Дубарова, е най-малкото. По-ценно е, че ще запознае много млади с нея и творчеството й. При съвременната болезнена девалвация на ценности, смятам, че това е важно.
„ Аха възможно щом не разбираш
значи аз говоря сложно.
Няма да изпадам в обяснения кво що.
Мисля за хиляда неща, но утре не е сред тях.
Иска ми се пак да ме оставиш там,
където си бях, там където си бях.
Не знам дали си глух кажи ми кво не чу...“
И последното се повтаря 4-ри пъти. Това е „поезията“ на съвременните 15-16-17-годишни. Нека я слушат, ако искат, но нека имат възможност да чуят и тази поезия:
„Аз съм гъвкава, млада, петнайсетгодишна,
аз съм толкова млада за пръв път до днес,
несравнима съм с цвят на напъпила вишна.
Нямам плахост и кротост, и сладък финес.

Нося тъмния чар на червена лъвица,
цяла в пищния хаос на джунгли и дни,
а съм всъщност и морска, и в мойте зеници
властно вдига морето зелени стени.“
Племенниците ми знаят коя е певицата Дара, но не знаят коя е Петя Дубарова. Е, не искам да е така. Приемам го като мисия. И аз, и екипът ни, имаме нужда от помощ в тази мисия, затова трябва да бъдем подкрепени.
В. А.: Ние, българите, не умеем да пазим таланта. Не умеем да се грижим за него, не му позволяваме да се развива, да цъфти, да се чувства ценен и обичан. Именно затова имаме толкова много поети, заминали си твърде рано. Нашият филм има за цел да отдаде заслужената почит към едно невероятно талантливо момиче, за да припомни колко крехки са истински талантливите хора и колко трудно им е да оцеляват в света на лесноприспособимите прагматици.
Какво предстои след като филмът бъде завършен?
Н. Д.: Искам филмът да има еднакво добър фестивален и комерсиален прием. Знам, че искам много, но нямам време за по-малко. Обикновено (особено в България) като че ли стана правило – ако филмът ти има успех по фестивали – значи никой няма да го гледа в кино салоните. Е, надявам се да счупим това порочно правило.
В. А.: Аз съм обнадеждена относно бъдещото разпространение на филма, защото копродуцентите ни имат многогодишни взаимоотношения с HBO Europe, които вече са проявили първоначален интерес към „Петя на моята Петя“. 
Филмът има готов сценарий, екип и главни герои, но се нуждае от още средства, за да започне заснемането му. Може да го подкрепите в платформата www.indiegogo.com/projects/petya-of-my-petya – всяка вложена сума прави Вас част от създаването на новото  българско кино.

Радка Петкова
за в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7