Евгения Петрова-Жени: Всичко е проекция на вътрешния свят

Начална страница | Личности | Евгения Петрова-Жени: Всичко е проекция на вътрешния свят
image

Жени е родена в гр. София, но от 1993 г. живее със семейството си в Чикаго. От дете обича да рисува и мечтае животът й да бъде свързан с изкуството. Следва българска филология, но след преместването си в САЩ осъществява мечтата си - завършва интериорен дизайн. През 2007 г., заедно с няколко съидейници от Чикаго, създават сдружение „Български художници зад граница“. В момента Жени работи като Арт инструктор в няколко американски училища, а също така е и част от „Малко българско училище“ в Чикаго. През 2019 г., заедно със съпруга си, създава галерия „У дома“. В нея тя излага своите уникални произведения от проекта „Карнавале“. Светлина, блясък и феерия от цветове и форми ни отвеждат към романтиката на карнавалните шествия в красивата и древна Венеция. Посетителите се пренасят в друга реалност, скрити зад маски и изобилие от радост, веселие и карнавална пищност. Това освобождаване на духа и разчупване на норми е като понасяне по вълните, където хоризонтът е единствената граница. За това усещане допринася и поезията на Калина Томова, където думите й допълват цветовете и формите, а феерията от светлини и блясък създава нови поетични светове.
Жени вярва, че изкуството е това, което внася магичност в живота ни и че то е нужно за съхраняване на духовната ни същност.
Предлагам на читателите на в. „България СЕГА“ едно интервю с Евгения Петрова-Жени.
 
С.Г.: Всяко художествено произведение е послание към един човек, но едновременно с това и към целия свят. С какво нашите художници допринасят, ние българите, където и да сме по света, да бъдем културни посланици на Родината ни?
Е.П.: Езикът на визуалните изкуства е универсален, няма словесна бариера и затова една картина, скулптура, инсталация може да докосва хората, независимо в коя точка на света са създадени и в коя точка на света ще бъдат представени. В този аспект всеки художник сам по себе си е културен посланик на своята Родина.

С.Г.: Един от най-великите представители на постимпресионизма Винсент ван Гог казва, че изкуството е нещо, което се създава не само от човешките ръце, но и с нещо друго, което е скрито и извира от душата на художника. Кое е това, което извира от твоята душа?
Е.П.: Всеки един от нас е своеобразен филтър на всичко, през което преминаваме и се докосваме в живота: на радостите и на болките, на паденията и възходите, на победите и загубите. Произведенията на изкуството са духовен и емоционален отпечатък на своя създател, на това, което е натрупал и развил, на това, което го вълнува и провокира, на това, което е.

С.Г.: Къде си излагала твои произведения?
Е.П.: В различни галерии в Чикаго, в Ню Джърси, Хърватско, Етнографското крило на Национална художествена галерия в София.

С.Г.: Известната художничка Анастасия Панайотова казва: „Художникът трябва да изрази това, което чувства, което е натрупал, което има в себе си“  и добавя: „Правя това, което ми идва отвътре“. Как е при теб?
Е.П.: Съгласна съм с казаното: всичко е проекция на вътрешния свят.

С.Г.: Как се чувства българският художник под американско небе?
Е.П.: Мога да отговоря само за себе си. Чувствам се добре, когато правя това, което обичам и се надявам да е така и за в бъдеще.

С.Г.: Ти си част от проекта за първото дърво-мартеница в Чикаго, осъществен заедно с Българо-американската асоциация /ББА/. Как се чувстваш, след като една твоя мечта се е сбъднала?
Е.П.: Усещането и преживяването бяха неповторими. За мен беше чест да бъда поканена от БАА като консултант дизайнер в украсяването на дървото. Истинска заслуга за реализиране на проекта имат членовете на БАА, които след дългогодишен труд и упорство, получиха разрешение от властите на Чикаго да реализират проекта. Цяла седмица мартениците, символ на тази древна българска традиция, красяха един от главните булеварди в Чикаго.

С.Г.: Според Ивайло Мирчев – професор в Националната художествена академия, всяко произведение е автономен свят със свои закони и образност, понякога противоречащи си до отрицание, но винаги предизвикващи интерес. Има ли противоречие в твоите творения и до колко те са провокативни?
Е.П.: Аз лично никога не търся тенденциозна скандалност с нещата, които правя. Бих се радвала, ако моите произведения провокират въпроси, вълнение, хармония, но най-вече са възможност за докосване до една по-различна реалност.

С.Г.: Разкажи ни как се роди идеята за проекта ти „Карнавале“?
Е.П.: Карнавалът винаги ме е интригувал със своята зрелищност, пищност и виталност, с разточителство на цветове и форми. Той е възможност (дори за кратко) за сваляне на житейските маски, които носим, за освобождаване от закостенели социални норми и задушаващи предрасъдъци, възможност за радост и споделено веселие. Едно далечно пътуване до прекрасната Венеция и изключителната естетика на нейния февруарски Карнавал, ме провокираха и аз да направя своя интерпретация на това вълшебство. Поезията на моята близка приятелка Калина Томова беше още един вдъхновяващ фактор в реализирането на проекта.

С.Г.: Какво ще пожелаеш на читателите на в. „България СЕГА“?
Е.П.: Ще им пожелая да са здрави и щастливи, да не спират да мечтаят и да откриват магичното в най-дребните неща.

Снежана Галчева – Председател на Салон
за българска култура и духовност – Чикаго
в. „България СЕГА“








Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7