„България на крачка от Хималайската корона“

Начална страница | Личности | „България на крачка от Хималайската корона“
image
Доцент Сандю Бешев

 „На 30 април 1981 г. от космическите 8516 метра българинът Христо Проданов изрече тъй дълго очакваните думи „Аз съм на върха! На върха съм! – Христо”. Изкачен бе първият български осемхилядник и това бе четвъртият по височина връх на планетата – Лхотце. Открита е нова страница в историята на българския алпинизъм – започна и българската битка за най-високите върхове на планетата, така наречените осемхилядници.“ – доц. Сандю Бешев

 

За доц. Сандю Бешев

Доц. Сандю Беше има висше физкултурно образование, специалност туризъм-алпинизъм. Неколкократно е бил в Татрите, Кавказ, Алпите и Памир. Има изкачвания също  по върховете на Андите и Монголски Алтай.

Участник е в първото неуспешно /1961 г./ и второто успешно /1964 г./ траверсиране на Безенгийската стена, което той сполучливо нарече „Безенги – Еверест на моето поколение”.

На 13 август 1967 г., заедно с още петима български алпинисти, доц. Сандю Бешев осъществява първото българско изкачване на връх над 7000 метра – пик Ленин /7134 м/, днес връх Авицена. Като ръководител на различни групи доц. Бешев има изкачвания на 15 девствени върха в Кавказ, Памир, Алтай, Монголски Алтай и Андите, които, според едно неписано правило, има право да ги назове с български имена.

За значимите му спортни успехи е удостоен със званието „Заслужил майстор на спорта” и с орден „Народна Република България – II степен”.

В продължение на 50 години доц. Бешев се занимава с научното изследване на историята и развитието на българския и световния алпинизъм. На тази тема е защитил докторска дисертация и е хабилитиран като доцент в Аграрния университет в Пловдив. Написал е и издал 20 книги, посветени на историята на българския алпинизъм. Наскоро бе представена най-новата му книга „България на крачка от Хималайската корона”.

 

По повод книгата „България на крачка от Хималайската корона“ ще разговаряме с доц. Сандю Бешев.

 

Уважаеми доц. Бешев, на 12 март 2019 г. в Регионалната библиотека „П. Р. Славейков“ във Велико Търново се състоя представянето на Вашата нова книга „България на крачка от Хималайската корона“. Според Вас как премина то?

Уважавам много ръководството на туристическото дружество  „Трапезица-1902” и с удоволствие представям моите книги на тяхна територия. Те, и най-вече секретарят на дружеството – майстора на спорта Георги Димитров, имат голям опит в това отношение. Туристическият и алпийският им актив не е само да обичат планините и техните върхове, но и това, че се отнасят с голямо уважение и към хората, които се опитват да пишат на темата планини, върхове, както и хората, които упражняват всички дисциплини, практикувани в планината.

Отдавна съм се убедил, че дружеството се отнася много положително към това, което публикувам на страниците на нашия любим вестник „Ехо” и към книгите, които съм написал, а те са вече 20 и то на тема: „История и развитие на българския и световния алпинизъм”. Когато бях последният път в Регионалната библиотека „П. Р. Славейков” за представянето на последната си книга, бях много приятно изненадан, че повече от половината ми книги бяха изнесени на видно място в залата. Благодаря им много за жеста, с който ме посрещнаха.    

 

Книгата Ви обикаля България и се радва на голям успех. Споделете ни някои Ваши впечатления във връзка с представянията й в Сливен, Ямбол, Велико Търново, Габрово, Айтос... Къде може да се закупи книгата?

Както всеки автор, така и аз, не мога да не се радвам на големия интерес, които има към книгата ми. На този етап книгата се разпространява по време на презентациите ми. В близките дни предстои представяне на книгата в град Кюстендил, където ще отбележим и 30-годишнината от гибелта на двамата кюстендилски алпинисти Людмил Янков и Стоян Наком. Събитието ще се проведе на 17 април в 17.30 часа в Регионалната им библиотека.

Предстои ми също среща и с туристическата и алпийска гилдия на гр. Варна, с която  съм в отлични приятелски отношения. Нали през 1984 г. бях в качеството на технически ръководител на тяхната експедиция „Перуански Анди-1984”! Срещата все още няма точна дата. За това ще Ви уведомя, щом уточним датата.

Що се отнася до бъдещото разпространение на книгата, то това са магазините в страната, където се продават алпийска екипировка и съоръжения, както и основните хижи, намиращи се в близост на подчертано алпийските ни върхове

 

В книгата Ви запознавате с успехите на 117 български алпинисти. Бихте ли посочили и друга статистика относно съдържанието на книгата?

Бих казал, че в книгата са отразени всички български посещения в Хималаите, които третират върховете над 8000 метра, т.е. тъй наречените осемхилядници. В нея няма данни за хората, които са били в тази най-голяма планина като трекери. В книгата най-добре са засегнати успешните изкачвания на Главните върхове. Не са пропуснати и изкачванията на някои върхове спътници като Роки Съмит на Броуд Пик и Централния връх на Шиша Пангма. Посочена е и височината, до която са достигнали другите алпинисти или съответно недостигнали крайната цел. За тях е посочено в книгата: защо и по каква причина даденият  алпинист е достигнал тази височина. 

 

Казвате, че: „Книгата „България на крачка от Хималайската корона” е естествено продължение на темата за историята на родния алпинизъм и тя няма да бъде последна, защото успехите на нашите алпинисти продължават да се множат и те трябва да бъдат отразявани.“ Какво ще допълните?

Ще продължа да следя всички следващи опити на нашите алпинисти в Хималаите и Каракорум, за да ги отразя в едно евентуално второ, допълнително издание. А докато това издание се осъществи, изявите на нашите алпинисти ще отразявам в печата.

    

Можем ли да определим книгата „България на крачка от Хималайската корона“ като „Енциклопедия на българския алпинизъм“?

Още в предговора на книгата споделям, че всяка една експедиция заслужава да бъде отразена в отделна книга. Защото, стореното от нашите алпинисти в Хималаите и Каракорум  не може да се побере в едно издание, каквото е моето. Всичко важно обаче е отразено, без разбира се в детайли, каквито биха желали всичките 117 български алпинисти.

 

Посочвате, че тази книга издавате по повод 90-годишниния юбилей на организирания алпинизъм в България и в памет на нашия алпинист Боян Петров – един от Вашите студенти в Пловдив. Как бихте определили с няколко думи  големите успехи на българския алпинизъм, на Христо Проданов и Боян Петров?

Безспорно приносът на посочените от Вас алпинисти е многозначителен и легендарен.

Христо Проданов изписа първата страница от българското присъствие в Хималаите чрез изкачването си на връх Лхотце. Пак той пръв развя родния трибагереник и на първия връх на планетата - Еверест.

В книгата ми всяка биография започва с рожденната дата и месторождението на дадено лице алпинист. Нямах право книгата ми да не започне с датата 30 април 1981 г. и с Христо Проданов.

Що се отнася до Боян, никой не може да не отдаде и неговата заслуга, защото той направи най-много: изкачи 10 от всичките 14 осемхилядника на планетата. От тях с особено значение са трите върха – Кангчендзьонга, Броуд Пик и К2: Боян ги изкачи за по-малко от 100 дни. Нещо, което са направили досега само двайсетина алпинисти.

Христо ПродановНе подценявам направеното и от останалите ни алпинисти, стъпили на заветните 8848, 8611, 8586 метра, както и до последния 13-ти изкачен от нашите алпинисти връх - Манаслу. Имена няма да споменавам, защото трябва да изброя всичките. Нека обаче спомена имената на Николай Петков и Атанас Скатов, извършили по две изкачвания на Еверест.

Както в отделните разговори, така и в написаното в печата или изказаното пред някой микрофон, винаги съм отдавал заслуженото на всеки един от 117-те българи, тръгнал към 14-те колоса на нашата планета. Прекланям се пред тях.

             

 

Имахте ли сътрудничество с чуждестранни организации, служби и алпинисти относно намирането, обработването и сравняването на информации за наши експедиции и алпинисти? В случай че сте имали, с кои?

Тази книга, за разлика от предишните, написах не само като алпинист, но преди всичко като историк. Ще Ви обясня защо.

Като преподавател във Висше учебно заведение, трябваше да се занимавам с научна работа. Избрах историята и конкретно темата: „История и развитие на българския и световния алпинизъм”. На тази тема посветих повече от 50 години. На нея защитих докторска дисертация и се хабилитирах като доцент. Тъй като историците не се основават само на това: „Аз казах.“, „Еди кой си ми каза и т.н. и т.н.“, използвах редица оригинални  документи. Същевременно, разговарял съм лично с 90% от лицата, споменати в книгата. На всеки, който е стъпил на съответен Главен връх, съм поставил в книгата снимката му, предоставил съм му също 10–20, дори повече редове, за да сподели своите радости и мъки при постигането на този успех.

Боян ПетровПо време на писането на книгата работих в тясно сътрудничество с Петър Атанасов, вече покойник. С него обсъждахме редица въпроси в исторически аспект и взаимно се коригирахме, в случаите, когато е имало различие в получените от нас сведения.

Мога да Ви споделя също така, че от близо една година получих достъп и до архивите на мис Елизабет Хоули, която има лицензирана фирма за изкачванията на алпинистите, най-вече в Хималаите.

Една институция, на която се доверявам от години е също УИАА – Международният съюз на алпийските асоциации. Преди да поставя сведенията си в книгата, най-детайлно съм сравнил моите сведения със сведенията, с които разполага тази престижна международна институция.     

 

Издирването на кои информации за нашите алпинисти Ви затрудни най-много?

Предполагам, че няма да бъде пресилено, ако кажа, че събирането на такъв обширен материал за нашите алпинисти е много трудно. Това е един продължителен процес. Той  изисква години време, разговори, пътувания, кореспонденция...  Изисква проверка на информцията не само по един, но по два, три, а понякога и повече пъти. И най-накрая: от събраните безброй страници, авторът трябва да подбере само тези, които ще бъдат най-полезни за читателя. Представяте си също така, че авторът почти винаги иска да пише повече и повече за тези големи алпинисти.

 

Кое беше това нещо в книгата, за което Ви беше най-тежко да пишете?

Боян ПетровЩе Ви споделя, че най-трудно ми беше да пиша за: Христо Проданов, Боян Петров, Мариана Проданова-Масларова, Йорданка Димитрова, Христо Христов, Огнян Стойков и Милен Метков, Христо Станчев и Петър Унджиев, останали завинаги по склоновете на двете най-големи планини в света – Хималаите и Каракорум. Мога да Ви кажа също, че от всичките тези изброени имена не се познавах лично само с Петър Унджиев. С другите смея да кажа, че бяхме дори приятели.

 

Как започва и свършва книгата Ви?

Книгата започва и свършва с две имена, които направиха до момента най-много за родния Хималаизъм: Христо Проданов и Боян Петров. Книгата започва с първия ни изкачен осемхилядник – връх Лхотце (от Христо Проданов) и завършва с последния 14-ти неизкачен връх Шиша Пангма, на който завинаги остана Боян Петров.

 

Какво трябва да направят нашите смели алпинисти, за да прегърнат Хималайската корона? Във връзка с това какви са Вашите прогнози?

Това е може би най-трудният отговор, на който трябва да отговоря. Според мен, към настоящия момент имаме поне десетина алпинисти, които имат физическите, техническите и моралните качества да довършат това, което започна Христо Проданов; това, което разви и имаше амбицията да довърши Боян Петров, а именно Хималайската корона, която България също да я притежава.

Доцент Сандю БешевТрудно ми е да предскажа, кой ще завърши Хималайската корона и изкачи последния 14-хилядник – връх Шиша Пангма, тъй като тук много важна роля играе и финансовият въпрос.   

 

Ще ни споделите ли Вашата версия по повод случилото се с Боян Петров през пролетта на 2018 г. и Шиша Пангма (8027 м) в Тибет?

Това също е един труден отговор. Но аз имам своя версия, която е лично моя и не ангажира никой друг, дори и федерацията по алпинизъм. Описал съм версията си подробно и в книгата.  

А сега накратко ще Ви кажа моята версия за случилото се с Боян: На 3 май, когато стана развръзката, Боян е имал на разположение достатъчно часове хубаво време – около 12-14 часа, които са му били достатъчни, за да се изкачи на Шиша Пангма и да се завърне обратно до палатката си, която е била на 7500 м. Въпросният ръб от щурмовия лагер до връхната точка на 8027 метра (Шиша Пангма) не представлява техническа трудност за възможностите на такъв алпинист като Боян.

Считам, че Боян е стигнал до палатката си горе на 7500 м, след това е изкачил върха, после се е завърнал обратно в палатката, там си е поставил инжекция, след което е взел палатката със себе си и е започнал слизането към долен лагер.

След навалелият обаче нов сняг ледените пукнатини са бил закрити, образувайки, тъй наречените „лъжливи мостове”. Най-вероятно в тъмнината и разразилата се вече буря, Боян е попаднал на някой „лъжлив мост”.

В книгата много подробно описвам версията си, която съвпада и с тази на алпиниста Райнхолд Меснер.

Не допускам лавина да е станала причина за инцидента с Боян. Защо? Защото никой, който е бил в района, не споменава за грохот на лавини по това време. А падането на една лавина в голямата планина е придружено от огромен грохот.

 

Вие сте един от първите наши алпинисти, изкачили още през 1967 г. връх над 7000 метра. Какво бихте споделили за българския алпинизъм през онова време?

Навремето, с нашата екипировка, която имахме, с повече от седемхилядници трудно бихме се справили.

Обърнете внимание също така на първата снимка в книгата – на първия български седемхилядник /7134 м/, тогава пик Ленин, а сега връх Авицена. Радвам се, че заедно с Георги Атанасов, Енчо Петков, Аврам Аврамов, Ангел Петров и  Евгени Христов имах честта да направя възможен този първи наш седемхиляден връх.

Ние, като че ли тогава повече разчитахме на ентусиазъм, отколкото на екипировка. Та...  нашите „пухени” якета и спални чували тежаха в пъти повече от днешните. Да не говорим за екипировката и храната, с която катерихме.    

 

Предвиждате ли в следващ момент книгата да бъде издадена и на английски език, с цел да се популяризират успехите на българския алпинизъм по света?

Би било чудесно. Ако някой се заеме с това, бих му предоставил правата си над книгата.

 

В четвъртък, на 4 април 2019 г., нашият алпинист д-р Атанас Скатов ще поеме към Хималаите, за да изкачи третия по височина осемхилядник в света – връх Кангчендзьонга (8586 м). Искрено си желаем д-р Скатов да изкачи Канчендьонга и се завърне жив и здрав в родината ни. Ще споделите ли нещо повече за предстоящата експедиция на д-р Скатов?

Наско вече е доказал, че може. И най-важното: знае как да изкачва големите върхове. Вярвам му, стига времето да не му изиграе някаква шега. С него говорихме само преди няколко дни. Поканих го на представянето на книгата във Велико Търново, но той предпочете да се готви за Кангчендзьонга и аз напълно го разбирам.

Ще следя движението на Наско към 8586-те метра на върха. Това е върхът с най-трудното име и не само име, а и технически трудности.

Желая от сърце много успехи на Наско! Очакваме го жив и здрав да се завърне при нас!

           

Доц. Бешев, какво бихте казали на многобройните читатели на вестник „България СЕГА“?

Да не забравят, че сегашното положение е временно. Че Родината им винаги ще е само една и тя се казва Б Ъ Л Г А Р И Я.

 

Уважаеми доц. Бешев,

Сърдечно Ви благодарим за желанието да участвате в интервю за в. „България СЕГА“. Желаем Ви здраве и бъдещи творчески успехи!

.....

 

Скъпи Наско,

На добър час към висотите на нашата планета! Желаем ти успешна експедиция към връх Кангчендзьонга (8586 м)! В мислите си сме с теб! В мислите с теб е България! С огромно вълнение очакваме да ни съобщиш: „На върха съм! Наско...“

Очакваме те да се завърнеш жив и здрав на родна Земя!  Прегръщаме те!

Екипът на вестник „България СЕГА“

 

 



Д-р Ваня Велкова
в. „България СЕГА“, Берлин

Снимките са предоставени от доц. Сандю Бешев и се публикуват с неговото съгласие.
 






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7