„Ако спреш да мечтаеш, означава, че си спрял там, където си…“

Начална страница | Личности | „Ако спреш да мечтаеш, означава, че си спрял там, където си…“
image

За младата пианистка Надежда Цанова определено може да се каже, не само че не е спряла да мечтае, но и че мечтите й се сбъдват. Или поне част от тях. Защото какво е животът за хората на изкуството, ако те престанат да мечтаят, ако дните им не са изпълнени с красота и стремеж към едни други светове, до които се достига само с полета на душата?! За нея музиката е начин на живот, на мислене, на състояние и усещане. Един подарък от небето, който може да бъде разбран само от истински посветените за нейните тайни. В свое интервю Надежда споделя, че единственият начин да се укроти детската й палавост, е бил с музиката. Започнала от 5-годишна с уроци по пиано, днес тя е успешен концертен пианист с редовни изяви в различни точки на света. За нейното израстване като музикант основно значение има музикалният педагог от Украйна Елена Юлиянова, която работи с Надежда в Казанлък, където тя е родена и израснала. Чудесната музикална подготовка е факт, защото младото момиче е прието в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, без да е преминала през обучението на Средното музикално училище, както обикновено се случва. След завършване на музикалната академия в класа на Стела Димитрова-Майсторова,  талантливата българка специализира в Брюксел – Кралската консерватория на Белгия и в Париж. Била е в майсторските класове на проф. Марчела Грудели – Германия, проф. Валери Шарупа – Русия, проф. Пламена Мангова – София, проф. Маруцио Моретти – Сардиния. Пианистката от Казанлък има награди от „Пианисимо“, „Аполония“, Австрийските музикални седмици в България, както и от фестивали в Сардиния и Залцбург. Днес тя живее в Холандия, пътува непрекъснато, но завръщането й в България и появата й пред българска публика е тръпка, която не може да се сравни с нищо. А Казанлък за нея си остава любимо и магично място. През последните няколко години нейното име се свързва с друг талантлив представител на музикалния свят – тромпетиста Петър Македонски - солист на симфоничния оркестър на БНР. Един не по-малко талантлив и успешен музикант, който продължава семейната традиция – дядо, баща и брат - тромпетисти. Освен за соловите си изпълнения, той отделя време и за работата с деца по програмата „Фортисимо Фамилия“, на които разкрива тайните на голямата музика.
Първата среща на младите музиканти Надежда и Петър е на сцената на Консерваторията още като студенти през 2010 г. с изпълнение на Шостакович – Концерт № 1 за пиано, тромпет и оркестър. Те самите по-късно казват, че композиторът вече е станал тяхната визитна картичка.  Съвместната им дейност като камерно дуо започва преди две години, с участие в конкурса „Земята и музиката“ в София, където печелят Гран при. На гала концерт в Париж дуото е удостоено с Гран при на Третия международен конкурс за инструменталисти и композитори “La Musique et la Terre”. В началото на 2017 г. правят съвместен запис за Златния фонд на Българското национално радио с творби от Лудвиг ван Бетовен, Паул Хиндемит и Алън Визути, а само ден след това изнасят концерт със същата програма в залите на музей „Искра“ в Казанлък - събитие, което дълго ще се помни и от изпълнителите и от екзалтираната публика. Следват още много участия в конкурси, награди, издаване на самостоятелен компакт-диск... Надежда Цанова и Петър Македонски са гостували и в Чикаго през ноември 2018 г. - като солисти в Илинойската филхармония под диригенството на главния диригент Стилиян Киров и на концерта на първи март 2019 г., организиран от ГК на Република България в Чикаго в The Union League Club of Chicago - President’s Hall.
Но това, което музикантите на тази формация правят, е нещо уникално – по един нов и оригинален начин разчупват представата за класическата музика, без да я отдалечават от нейната същност. За да може да отговорят на търсенията на хората, които вече искат да чуят нещо различно. И в това мисля се крие техният невероятен успех.   
Изключително съм радостна, че имах възможност да се запозная лично с тези толкова талантливи и скромни млади хора. Усмихнати и отворени за живота чрез изкуството, те излъчваха светлина, спокойствие и мъдрост. А бяха толкова млади. За мен те, и такива като тях, са доказателство, че изкуството променя света към по-добро и прави живота на хората по-смислен и по-съвършен. Предлагам на читателите на в. „България СЕГА“ едно интервю с камерно дуо Надежда Цанова и Петър Македонски.


С.Г.: Казват, че музиката е единственият език на света, който не се нуждае от превод. Какъв е езикът на вашата музика?
Н.Ц.: Докосване на съвременната публика до красотата на голямата музика, с която ние общуваме всеки ден.
П.М.: Стараем се музиката ни да носи добро послание. Винаги свирим българска музика на нашите концерти и по този начин говорим „нашия“ си език по целия свят. 
 
С.Г.: Вие сте камерно дуо - пиано и тромпет, но защо подобни формации не се срещат често?
Н.Ц.: Не се срещат често, така е. Това е защото има повече камерна музика написана за по-стандартни камерни формации, а ние разчитаме на по-съвременни композиции. Можем да се похвалим вече с няколко прекрасни произведения, писани за нас.
П.М.: Аз мисля, че в световен мащаб тромпета се разглежда по-скоро като оркестров инструмент или за джаз музика. Ако погледнете афишите на всички големи оркестри в света, много по-често солисти са цигулари, пианисти или виолончелисти, отколкото тромпетисти. Ние се опитваме да разбием този стереотип. 
 
 С.Г.: Младият, но изключително талантлив български диригент Йордан Камджалов, казва: „Музиката е една загадка, която ние още не разбираме“. Вие разгадали ли сте нейната тайна? 
Н.Ц.: Аз все още я търся. 
П.М.: И аз! 

С.Г.: За ценителите на музиката, докосването до нея е подарък. Според вас за кого е този подарък – за публиката или за изпълнителите?  
Н.Ц.: Музиката, която правим, я правим за публиката, но и на нас музикантите ни носи голямо удовлетворение.  
П.М.: Радваме се, когато хората си тръгват щастливи и усмихнати след нашите концерти. Това е знак, че сме в правилната посока. 
 
С.Г.: Вие сте млади изпълнители и доста пътувате по света, но какво за вас са признанието и аплодисментите на българската публика? 
Н.Ц.: Свиря по цял свят, но признанието от българска публика е едновременно най-сладко и най-страшно... Някой е казал, че е най-трудно да се докажеш в собствената си държава. 
П.М.: Аз често свиря пред българска публика с двата оркестъра, на които съм първи тромпет (Софийска филхармония и Симфоничния оркестър на Българско национално радио) и когато виждам мои учители от музикалното училище в публиката, си давам сметка, че това чувство не мога да го преживея в нито една концертна зала по света.
 
С.Г.: Какво бихте искали като хора и професионалисти да се промени в България в отношението към класическото изкуство?  
Н.Ц.: Ще ми се да има повече млади хора, които се интересуват и слушат класическа музика. Затова се опитваме нашата музика да заинтригува по-широка възрастова граница.  
П.М.: Системата в българските общообразователни училища е крайно неадекватна спрямо класическата музика. Натрупано с десетилетия това е довело до факта, че децата нямат представа кой е Бетовен и е съвсем логично да не им е интересно да отидат на концерт. 
 
С.Г.: Известната оперна прима Красимира Стоянова споделя, че „всички камерни произведения са като малки светове, малки разкази и новели, в които ни отвежда авторът“. И за вас ли е така?  
Н.Ц.: Да! 
П.М.: Не бих могъл да отговоря по-добре.
 
С.Г.: През м. ноември 2018 година гостувахте в Чикаго и сте свирили с Chicago Illinois Philharmony. Какви са ви впечатленията?
Н.Ц.: Беше изключително удоволствие да свирим под диригентството на Стилиян Киров! Работата с него и оркестъра на Чикаго Илинойс беше изключително професионална и лека. Публиката прие този различен репертоар и ни аплодира въодушевено. 
П.М.: Страхотен оркестър, който под ръководството на главния диригент Стилиян Киров го чака голямо бъдеще! Скъп спомен, лично за мен. След последния акорд на концерта за пиано, тромпет и оркестър на Дмитрий Шостакович, публиката стана на крака. За нас беше изключителна чест, че сме първите българи, които са свирили като солисти на този оркестър. След концерта се запознахме с генералния консул на България в Чикаго – Иван Анчев и с прекрасното му семейство. От него дойде поканата за втория ни концерт в Чикаго на 1-ви март. 
 
С.Г.: На кои световни музикални сцени сте свирили?  
Н.Ц.: Аз съм много щастлива, защото вече съм свирила в много от мечтаните места за един професионален пианист, но разбира се, мечтите нямат край! 
П.М.:  Аз няколко пъти съм свирил на стадион. Разбира се, не класическа музика. Чувството да свириш пред толкова много хора е уникално. Мечтая това да се случи и с класическа музика.

С.Г.: Какво ще пожелаете на читателите на в. „България СЕГА“? 
Н.Ц.: Бъдете здрави и слушайте качествена музика! 
П.М.: Пожелавам на всички да са много успешни в техните начинания. Разбира се и здрави!


Снежана Галчева –
Председател на Салон за българска култура и духовност – Чикаго

в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7