Шкумбата - или 24 часа смях

Разговор на кореспондента ни Георги Витанов с Димитър Туджаров - ШКУМБАТА

Естествено, това е провокативно заглавие. Но, то не е никак далеч от истината. Димитър Туджаров – Шкумбата  изнесе такъв спектакъл в ресторант “България” – Чикаго, че отгласите и възгласите на всяка  “серия”  вицове,  изказани със смях през сълзи от публиката бяха:
      “Тоя ме уби!“
      “Тоя ме разби!“
      “Тоя ми разказа играта! “
      “Тоя ми разкова кочината!”
      “Тоя ми  е.....а   майката!”
      “Тоя ми разката фамилията!“
      И  т.н. и т.н. ...
      Шашнат съм от богатото разнообразие изрази за възхищение от публиката, но Шкумбата направо разби тубайфорите, флора и селинга на претъпкания ресторант “България”-  над 200 души българска диаспора. “Такова стълпотворение от хора  и на най-популярните ни певици от България не е било”, разказва персонала. “Шкумбата  направо ни разлепи тапетите от смях ...”
      - Митак,  от къде я имаш тая работа?
      - Абе, оная работа си я имам от рождение.
      - Не, бе, умението така да разказваш.
      - Е, да, де!  Откак се помня. Като дете, обаче бях скромно, тихо и малко непохватно момче – та другите деца ми се смееха и ми се подиграваха. Ядосвах се, но ми беше и много интересно, когато някое дете така ми се подиграваше, че другите да си умират от смях. Много исках и аз да съм такова дете. И ето, че като тийнейджър, както се казва сега  и  аз “отпердаших” на подигравки и смях , на имитации на животни, хора, песни, звуци и т.н.  Oт тогава  до ден днешен аз живея в смях и веселие. Това стана, така да ти го кажа на “американски”, моя “лайф стайл”. Tо храни душата и ми зарежда батериите.
      - Не само на тебе, а и на публиката ти.
      - Така, де! То е взаимно.
      - Казвал ли съм ти, кога съм чул за пръв път  Шкумбата?
      - Не.
      - Беше преди около  тридесетина години и въпреки, че беше времето на “преустройство и гласност” – то си беше тоталитарно време. Пътувах в един автобус Добринище– Пловдив,  по едно време шофьора смени  касетката  с “Лепа Брена” и “Бело дубне” с друга касетка и хората взеха да си шъткат един – друг  “Тихо, сега, това е Шкумбата!”  И като се започна един  смях, изпопадаха стъклата на рейса. Не бях чул до тогава толкова автентична имитация на гласа на Тодор Живков, на известни български артисти и актриси, на Лили Иванова, Пеко Таков, на обикновени селски хора – шопи, граовци, трънчани,  македонци – цялата палитра на звучните ни български диалекти. Тия касетки се разнасяха, пренасяха, копираха  и  разпространяваха от ръка на ръка, та хората като си ходеха на гости по някое време домакина се сещаше: “Чакайте сега  да ви пусна  новата касетка на Шкумбата!“  Твоите записи бяха глътка свеж въздух  в задушното, цензурирано, идеологизирано, лустросано,  както се нарича сега “медийно пространство. Твоите лакърдии, с които хората “нелегално” се веселяха  и забавляваха, беше свежия предвестник  на задаващото се нещо ново. И ми е чудно как тогава  вездесъщата  Тодорживкова  държавна сигурност не те закопча и да те прати в панделата?! 
      - Абе, и аз не знам. Чак след десети ноември  взех да получавам обвинения, че съм бил ченге – провокатор,  та затова   не са ме арестували. Но това е абсурд. Ако някои желае, може сега да  провери в архивите на държавна сигурност и ще се увери в това. Ами, то  и за тебе се говори, че си бил ченге  след излизането на книгата ти “Козомания”,  която беше  първата лястовичка в  литературната пролет на гласността и преустройството, в която ти с няколко разказа разката абсурда на соца.
      - Да, бе но това също не е вярно,   може да се провери.  Но сега говорим за тебе. След десети ноември  куцо и сакато, кьораво и кьопаво се нахвърли да имитира  Тодор Живков  и кого ли още не,  но  за да съм  докрай искрен, трябва да ти кажа,  че до ден днешен не съм чул  по добра  интерпретация .
      - Айде, бе!
      - Да, бе.
      - Това е комплимент.
      - Не е. Това е самата истина.  Не ми е ясно, обаче защо до сега не съм чул от тебе една банска  “лонджа”?   /така казват на вицовете в Банско/
      Макар, че Шкумбата до сега бе разпилял от смях публиката – цели 4 часа, тя не му даде да остави микрофона, той започва бодро:
      - Слушай сега. Двамина братя банскалии  отишли на море. В Банско като се рече море – се разбира Бяло море.  Застават на една скала на брега на Кавала  и гледат – много вода.  Абе, страшно много вода!  В Банско толкова вода нема.  По малечкия брат рекъл: 
        - Ей, бакьо, мааму  стара, тука има барем сто оки вода! 
        - По –големия брат, нали, по-голем, по- знаещ,  погледнал ядно  по-малкия и рекъл:
        - Бабината ти трънкина!  Детинска работа. Тука има най-малко  хиляда оки вода!!!...
       Смея немощно, защото тая вечер душа не ми е останала  от смях, а Митко Шкумбата вика:
        -  А – сега -  ти ми кажи един петрички виц, като си толкоз гявол...
        -  Добре, ама аз немога като тебе:  “Срещат се свата и свакята некак си сами и свата,  като видел, ча са сами  - рекал и: 
        -  Леле,  сваке, каква си убава!  Ако те   фана,  ке рукаш!?
        -  Пусти,  свате,  що думаш!  От дека глас?!!!
  Окуражен от думите и,  той се приближил до нея и рекъл задъхано:
        -  Мари, сваке,  ако те фана,  ке  сваляш  гащи?!
        -  Пусти,  свате,   що  думаш  -  от дека гащи!!!
  Сега той се смее поглежда ми бялата глава и вика:
        -   Абе ясно,  видиш ли керемидите на воденицата бели -  значи меле...
        Май дълго проточихме разговора  в паузата на програмата на вечерта,  публиката взе да става нетърпелива, тя иска  Шкумбата. Той грабва китарата  и тръгва към импровизираната сцена. Публиката бурно ръкопляска,  Митко  Шкумбата се навежда към мене, за да го чуя по-добре  и вика: 
        -  Сега, малко ке им попея.  Кога работа-  приказвам, кога почивам  -  пея.
        Това е Шкумбата.